Не бе, просто не се дърляйте излишно... Животът и без това е нервен. Всички сте готини.

Лично аз едно време като дете и юноша с увлечение четях "ловни" книги, а и сега са ми интересни. Има нещо героично в това над теб да се извиси грамадата на слона и да го свалиш или в последния момент да улучиш нападащия кафърски бивол.

Да не говорим за лова на зверове-човекоядци...
Това ме връща между другото към един разговор с дядо Асен Баликси, който ми обясняваше как се е възприемал (пък и до сега май се възприема) образа на ескимоса в западния свят и защо се е възприемал в героична светлина - човека, който се бори със суровата природа ежедневно и е ловец, санким герой (т.е. на Запад или поне в англо-саксонския свят ловецът е с героичен ореол); съответно някой, който е ловец по начина си на живот е баш голямата работа...
Та аз и до денс харесвам това, но не бих уби животно за трофей примерно...
Що се отнася за животните в кладниците... Хм, има едно много странно виждане на шайените за "обвивките". Според тях на този свят не всички жива същества, които шават, имат... душа.

Имало много същества, които са само "обвивки". Немалка част от т.нар. хора са само "обвивки", дори преобладаващата (тук май съм съгласен

), както и т.нар. домашни животни са "обвивки", с изключение на кучетата и конете.
За котките не става дума, ама те не са точно домашни животни (даже си спомням заглавието на главата за котките от една книга за произхода на дом. животни, която четях като дете - "Неопитоменото домашно животно")...
Сега, като се очертава възможността да започне лова с лък у нас, аз лично доста се замислям.
Освен това фото-лова изисква същите умения (а често пъти значително по-големи!) от ловеца, дава не по-малък "екшън" и е страшно увлекателен...
