Цитирам едно изказване по този тъжен повод:
Аз съм едно от десетките хиляди „негови деца“ - сегашните 40-годишни, и когато той избяга в Канада, всички се почувствахме изоставени. Бяхме влюбени в бате Климбо, а той взе, че изчезна ненадейно.“
Така, преди 4 години, започнах интервюто си с него, когато той се върна след 27-годишно отсъствие да се снима във филма „Разследване“. Той разказа как „от дете живее с индианците“, с духа от книгите на Карл Май, и как този приключенски дух не го напуска, защото е от хората, които си остават деца докрай. Спомни си как преди да се махне окончателно от България през 1978 г. Радой Ралин му казал: „Клименте, не нада Канада!“ Бате Климбо описа и как е построил двуетажната си дървена къща с алпийски покрив „сам, бавно и с любов“. Твърдеше разпалено: „Пипането на земя и трева е полезно за душевното здраве!“ Колко е тъжно, че вече няма да разказва и да рисува... Много е тъжно!