Амритке,имала съм достатъчно много котки,включително и една сиамка,която не търпеше никого другиго освен семейството ни.Когато сестра ми се роди,тя направо осинови бебето.Лежеше в коша му и съскаше срещу всеки чужд човек,който се опитваше да си поиграе с нея.
Имала съм и един бая дъртичък Хари,който си осинови една малка котарана,която бях прибрала от едни кошове.Много беше интересен ,топлеше я,играеше с нея и я оставяше първа да яде!
После пък имах една ангорка,уф хич не си мязаше с останалите ми котки.Имах чувството,че всяка нощ e спала накриво
Само някой да се приближи и почва да му фучи,една такава високомерна...абе определено имаше труден характер.Веднъж така издра лицето на един приятел на брат ми,че му прекъсна пътя до вкъщи за винаги.А тя пък такава непоносимост да имаше към него,че само като му чуеше гласа,се засилваше и му скачаше на гърба да го дере!
Същата тази госпожица никога не роди,тъй като не допускаше изобщо мъжкари до себе си.Беше стана на 4 години,когато си взех едно бяло коте-още сукалче.Някой ги беше натирил в един кашон и аз заедно с други хора си взехме по-едно,като ги хранихме с пипетка в началото.Значи направо се притеснявах какви ще ги свърши моята хубавица и в началото ги държах в различни стаи.После реших да ги събера,като бях готова веднага да се притека на помощ на малчугана ако нещо случайно излезе от контрол.

По нататък мога да ти кажа,че разказът ми би се повторил с твоя.Тя хукна да бяга все едно малкото бе заплаха за нея....
После нещата се промениха ,тя си го прие и даже спяха заедно една връз друга!
