

До преди няколко седмици отчаяно търсех дом за Това същество беше най-доброто и гальовно коте, което съм виждала през живота си. И въпреки това никой не го искаше...
Освен това след като го прибрах котките ми се разболяха (имаха кръв в изпражненията), и се започна едно ходене по мъките докато ги излекуваме...Слава Богу накрая след два месеца като по чудо му намерих стопанка, която го обожава, а моите две котки са видимо здрави, но всички много се измъчихме с ветеринари, лекарства и карантини. Затова се зарекох да не прибирам повече котки от улицата...
Още в началото едни мои близки ми предложиха да занесат котето през пролетта на селото си – около Радомир, но аз прецених, че е прекалено малко и крехко, за да оцелее само на село. Ако решиш, че все пак за котарака ще е по-добре на село отколкото в София, мога да ги помоля да го вземат. Но ще трябва да лови предимно мишки и птичета, защото те са там само през лятото...Другият вариант, който ми хрумва, е пак Хейока да помогне...

