[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4688: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4690: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4691: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4692: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
eaglecircle.org • Виж темата - Войните в горите

Войните в горите

За войните, събитията, за мира, за контактите с белите и въобще всичко за миналото - такова, каквото мислим, че било и такова, каквото на нас ни се иска да е било.

Модератор: Black Wolf

Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:38 pm

Военните сблъсъци между индианците от Източните гори и белите по общ мащаб, брой участници, загуби на страните и пр. многократно надхвърлят случилото се в Равнините.
Да разкажем за някои немного известни епизоди.

БИТКАТА ПРИ Р. УАБАШ, 1791 Г.

Една от причините за избухване на Американската революция е кралската прокламация от 1763 г., който забранява заселването на земи зад определената линия на запад. След създаването на сАЩ започва приток на преселници към т.нар. Територия Охайо (или Северо-западна територия, нищо, че в наши дни това част от т.нар. Среден Запад, който всъщност е доста на изток ;) ).



Това довежда до конфликт с живеещите там племена. Създава се междуплеменна коалиция, която да запази тези земи за индианците. В нея влизат предимно алгонкински племена – шоуни, делавари, оджибуей, отава и потаватоми, майями, кикапу, виандоти, минго.



Новата армия на САЩ поема задачата да очисти тези територии от индианци. Конфликта избухва през 1785 г., но първите 4-5 г. се води с ниска интензивност. Няколкото по-големи сблъсъка завършват без категоричен победител, като през цялото време индианците водят и традиционните си военни действия, изпращайки постоянно бойни отряди (понякога 10-15 д., понякога 100-200) да нападат по границата, което причинява немалки щети в хора и имущество на американските заселници.

В началото на 1791 г. президентът Вашингтон нарежда ген. Артър Сент-Клер (1737-1818), който бил едновременно и губернатор на Северо-западната територия, да предприеме решителни действия срещу индианската коалиция.



Вашингтон категорично иска от Сент-Клер да започне кампанията през лятото, но затрудненото снабдяване и окомплектоване на войските отнема много време и експедицията започва една през октомври 1791 г.

Армията на Сент-Клер се състои от 600 редовни войници, 800 запасняци (6-месечен призив) и 600 човека милиция (опълчение). Опълчението, пък и запасняците били зле обучени, а дисциплината била на много ниско ниво. Дезертьорството било значително и след първите дни на похода Сент-Клер реално разполагал с ок. 1450 д. Походът протичал бавно, обозът напредвал много трудно, въобще това била една доста мудна машина.
Индиански отряди постоянно обикаляли около армията и често възниквали престрелки.

Към 2 ноември отрядът на Сент-Клер вследствие на болести и дезертьорство вече бил не повече от 1200 д. Според документите под негово командване имало 52 офицери, 868 войници и ок. 200 д. милиция и 8 оръдия.

Индинаците също събирали силите си под ръководството на вождавете Баконгахелас (делавари), Синята Куртка (шоуни) и Малката Костенурка (майами), който е смятан за основен стратег на индианските действия. Разбира се, при индианците не може да се говори за единно командване. Тези, пък и други вождове ръководели всеки своите хора, като и това ръководство било доста условно – в боя всеки воин се ръководел най-вече от собствената си преценка.
Смята се, че индианските сили наброявали общо ок. 1100-1200 д. Т.е. противниците разполагали с приблизително еднакъв по брой хора.

Сутринта на 4 ноември войските на Сент-Клер били на лагер до съвременното градче Форт Рикавъри (Охайо), в горното течение на р. Уабаш. Индианците чакали в гората, докато американците слагали пушките в пирамиди и започнали да приготвят закуска. След това индианците атакували внезапно и стремително.
Малката Костенурка възглавил първата атака срещу милицията, която хвърляйки оръжието побягнала през близката рекичка.

Редовните роти грабнали пушките, строили се бързо в линии и дали залп по индианците, които отстъпили. Малката Костенурка отговорил с атака по фланга и постепенно американските части били обградени. Артилерията на Сент-Клер била на съседния хълм. При опита да застане на огнева позиция оръдейните команди били обстреляни от промъкнали ли се индиански стрелци, понесли големи загуби (избили ги почти всички) и били принудени да изоставят оръдията.

Полк. Уилям Дарк заповядал на своя батальон да сложи щиковете и да атакува индианските позиции. Воините на Малката Костенурка се оттеглили и криейки се зад дърветата ги обградили и нанесли на батальона чувствителни загуби. Щиковата атака се повторила няколко пъти със същия успех и накрая американците се оттеглили в пълен безпорядък и с много жертви. Под Сент-Клер били убити три коня, когато той се опитвал да организира войските и да спре надигащата се паника. След три часа Сент-Клер събрал оцелелите офицери и под заплахата от пълно унищажение на отряда решил за последен път с щикова атака да пробие обкръжението. Ранените и голяма част от боеприпасите били оставени в лагера.

Както и по-рано воините на Малката Костенурка не останали да отбиват щиковата атака, но стреляли интензивно и точно, като отстъплението на американците към форт Джеферсън скоро се превърнало в бягство. Индианците ги преследвали ок. 3 мили (прибл. 5 км.), но скоро се върнали за разграбят изоставения лагер. Не е известен точния брой на изоставените ранени, но разказват, че огньовете, на които изгаряли пленниците горели няколко дни…

В процентно отношение това са най-големите загуби, понасяни от американската армия до сега. От 52 офицери 39 били убити и 7 ранени, т.е. ок. 88% от офицерския състав. От войниците загубите били ок. 97% - от 920 д. били убити 632 и ранени 264 човека (ранени, които успели да се измъкнат заедно с ген. Сент-Клер). От 200 човека цивилни били избити всички. Така армията на САЩ за един ден намаляла с близо 25% по онова време. Като се има предвид, че по онова време значителна част от ранените умирали, загубите били значи още по-тежки.

По данни на британските офицери, присъствали на битката в индианския лагер, индианците имали 21 убити и ок. 40 ранени.



Картинките са от книжката за битката на р. Уабаш от поредицата Men-at-Arms на Osprey.
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:41 pm

Относно набезите на вожда на делаварите Бемимо, известен още и като Джон Килбък (1710-те – 1780-те год., точните дати са неизвестни).

През март 1756 г. Килбък повел 14 щоуни и делавари в набег в Зап. Вирджиния. На р. Уапатомак хванали някаква жена по фамилия Неф (явно нападайки фермата й). когато отрядът наближил форт Плезънт, през нощта жената успяла да избяга (вероятно са й „позволили“ да избяга). Жената се добрала до форта и разказала за числеността и местоположението на отряда. От форта излезли 16 добре въоръжени англичани и ориентирайки се по дима на огъня, който глупаците индианци били запалили, крадешком се приближили до лагера. Естествено, вече ги чакали и върху белите се изсипал дъжд от куршуми. Но войниците не се паникьосали отстъпили с бой, отнасяйки ранените. Били убити 7 и ранени 4-ма войници. Доста години по късно белите участници твърдели, че срещу тях имало ок. 60 индианци и трима от тях били изпратени във Вечните ловни полета. Може би индианците съ съединили с друг боен отряд, а по-вероятно тук просто става дума за обичайното в такива случаи англо-американско преувеличение.
През април същата година воините на Килбък (40 шоуни и делавари) убили двама бели в мелницата близо до форт Едуард. Създавайки доста шум, те отстъпили към близките високи хълмове, разпръсвайки по пътя много брашно и продукти – явно имали сериозни съмнения в способността на вирджинците да вървят по следите им. След тях от форта се впуснал отряд под командването на кап. Мърсър (Керчвъл пише 40 човека, Картмел 45, Истор. Общество на Вирджиния, вероятно по архивни документи, говори за ок. 100 д.). От първия залп паднали 16 бели, а а станалите си плюли на петите. До форта се добрали само шестима.

По Kercheval, „A history of the valley of Virginia“, Cartmell, „Shenandoah valley pionners“ и „Biennal report of the Departament of Archives and History of the state of West Virginia“ за 1911 год.

В Източните горски земи (т.нар. Удленд)



за времето от войната на кралица Ана (1701-1713) до Англо-американската война 1812-15 г. има стотици, ако не и хиляди такива епизоди. Ако искате, ще разкажа за някои от тях тук. ;)
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:42 pm

Случка от Седемгодишната война, описана в книгата "The Canadian Iroquois and Seven Years War".

През април 1758 г. група ирокези от канадския Освегатчи за пореден път се отправила да гърчи проклетите бледолики по границага. Но нещо не се получила работата и повечето се върнали, като от групата останал само един онондага на име Огуандагете и още двама, имената на които не са се запазили. През нощта те проникнали в покрайнините на селището Джереми Флет, където в една от къщите, превърнати в караулно помещение се били разположили 11 опълченци от Ню Йорк. Войниците с увлечение люскали карти, а пушките им стояли на пирамида до стената. Огуандагете предложил веднага да нападнат белите, но другарите му благоразумно отбелязали, че войниците са твърде много и не им се ще да нападат. "Като не - значи не, решил воинът, - тогава ще отида сам". Онондагата се съблякъл, боядисал се в черно (т.е. се приготвил за смърт) и с ужасяващ боен вик нахълтал в къщата. Стреснатите войници се изпокрили по ъглите. Без да губи време Огуандагете хванал пушките и ги изхвърлили през прозореца. Когато двамата другари на ирокеза влезли вътре, те видели как онондагата вече връзва опълченците. Пленниците после били показвани в Освегатчи и Монреал.

Интересното в горния епизод е, че това са ирокези, действащи на френска страна. Лигата по принцип е поддържала британците, но части от онондага, мохок и онейда образуват ок. 1747-48 г. общности във френска Канада (Освегатчи, Сент Регис и Коганавага), които воюват на френска страна. Били католици... :mrgreen:
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:42 pm

Понякога може да се чуе мнението, че оджибуей били „мирен народ“, който не обичал да воюва. Територията на оджибуей (в червено):



Разбира се в това няма и капка истина. ;) В Бобровите войни(водени от ирокезите в средата на 17 в., които довеждат до разместване на дузина племена и до практически унищожаването на още няколко), именно оджибуей спират ирокезката експанзия на запад. Оджибуей изгонват дакота от горския регион и ги изтласкват в Равнините и пр. и пр.
Та през 1747 г. около Великите езера индианците започват лов на френски скалпове, заплащани от англичаните. Пет скалпа били взети в Сандъски (Мичиган), няколко в Ла Клош, около форт Майами и на други места. Интересното е, че скалп на войник, убит около портите на форт Майами намерили по-късно далече от там, в Пенсилвания, друг при мохиканите и пр. Явно ловците на скалпове преминавали стотици километри, за да намерят желаните трофеи.

През следващото лято индианците, които държали да запазят търговските си отношения с французите, сами хванали и довели при тях петима участващи в лова оджибуеи. По приницип оджибуей били френски съюзници, но явно отделни хора не пробирали французи или англичани и продавали и френски скалпове. :unsure:
Един от арестуваните бил убит, друг сам си прерязал гърлото с нож. От останалите трима един бил известен воин, отличил се с храбростта си при един набег по границите на Ню Йорк, когато оджибуей и техните съюзници взели 11 пленници и свалили 25 скалпа.

Тримата били оковани във вериги и под стража ги изпратил в Квебек с канута. Французите се опасявали, че когато повечето оджибуей се върнат от набезите към английските колонии, няма да може ловците на скалпове да бъдат изпратени за съд в Квебек, ще ги освободят.

Обаче при ез. Сен Пиер тримата обезоръжени и оковани оджибуеи убили осемте конвоиращи ги войници и избягали. Как точно е станало никой не знае, но източниците потвърждават тази случка.

Този епизод е описан в:
Macleod, „The exercise of power by the Amerindians of the Great Lakes during the war of Austrian Succession“
Schmalz, „The Ojibwa of Southern Ontario“.
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:43 pm

Друг епизод от Революцията (индианците са на британска страна).

Годината 1777 била тежка за заселниците от горното течение на Охайо. На 11 септ. шоуните убили трима мъже и едно момиче на р. Гринбриър. Сенека атакували опълченци близо до форт Лигониер, убили 4-ма и взели няколко човека в плен. На 25 септ. пак там виандотите пленили петима рейнджъри.

На 25 септември кап. Фореман повел 45 войници и опълченци от форт Хенри в патрулна обиколка в околността. Пътя на отряда минавал през т.нар. Теснини – местност, прорязана от овраг със стръмни склонове, идеално място за индиански засади. Скаутът и опитен фронтирсмен (пограничен жител) Бил Лин отказал да води отряда от там и предложил по-безопасен маршрут. Капитанът отказал, между него и скаута се разгорял спор, в резултата на който Лин и още трима души напуснали отряда. Ясно е какво е представлявала американската армия по онова време... ;-)

Фореман повел отряда нататък и навлязъл в оврага. Дъното му неочаквано за белите било осеяно със сребърни пръстени, обеци, гривни и мъниста. Войниците радостно се втурнали да ги събират, разпръсвайки се наоколо. Капанът хлопнал!
По склоновете на оврага били залегнали 40 виандоти на Полукраля (Half King – с това име са известни няколко вождове, живели по различно време – първия е известния Tanacharison1 ок. 1700-1764; този в случая е друг, живял по-късно). С първия залп били убити Фореман, сина му, двамата му племенници и сержантите.
Без да оказват съпротива американците се разбягали, индианците се спуснали след тях. При първите гърмежи Лин се хвърлил към мястото на атаката; той извлякъл от оврага ранения редник Уилям Кулен, скрил го в храстите и се втурнал към форта за подкрепление. Във форта и селището събрали голям отряд и предпазливо приближили към мястото на атаката. Там намерили скалпираните тела на 22 човека. Погребали ги в братска могила, а през 1835 г. там издигнали паметник. Шестима американци били пленени. От тях оцелял само един – Джонатан Пух, който прекарал при виандотите четири и половина години и се върнал през 1782 г. Близките му го смятали за отдавна мъртъв и даже отначало не го познали.

Индианците с пленниците се отправили в индианското селище Гошостон (до този момент неутрално). Там те с гордост показвали скалповете. Полукралят обявил, че попадналите в засада американци са отивали да разрушат Гошостон, след което жителите твърдо застанали на британска страна. ;-)
Индианските нападения по тези места продължили дълго. Последният рейд бил през септември 1781 г. Индианците убили 12 заселници, а също така обстреля отрад от местната милиция. Осем опълченци били убити, останали избягали.

Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Нед Ное 24, 2013 2:58 pm

От 1777 до 1782 г. шоуните, чикамога, минго и делаварите убили повече от 2 хил. заселници по време на нападения в Кентъки – „мрачната и кървава земя“, както я наричали тогава. Голям брой американци попаднали в плен – напр- през лятото на 1780 г. при поддръжка на английската артилерия били разрушени две укрепени селища (т.нар. „станции“) и били хваната 450 души. Американците в отговор на това извършвали походи срещу индианските селища, някои от които били успешни, други – не. Например през 1782 г., вече след края на Америк. Революция, такъв бил похода на полк. Крауфорд (450 души опълчение), който завършил с разгром, а самия Крауфорд умрял на кола на мъченията. Но да не се отклоняваме.


Сев. Америка през 1783 г. с Испанска Луизиана

По сведения на скаутите кентъкците узнали, че сред ненавистните нападетели шоуни през 1779 г. е настъпил разкол и голяма част от индианците, които не желаели повече да воюват се преселили в испанската част на Луизиана на територията на сегашния щат Мисури в Кейп Жирардо(виж картата; прочее част от тези територии през 1800 г. Испания отстъпва на Франция, която пък през 1803 г. ги продава на САЩ). Фактически столицата на шоуните Ню Чиликоте почти обезлюдява и от ок. 1200 жители в нея остават ок. 300 д., в това число стотина воини, по-голямата част от които били по това време в бойни походи. Полк. Боуман решил да се възползва от това и да организира наказателна експедиция. През май 1779 г. 295 опълченци пресекли р. Охайо (на переправата направили база и оставили 30 човека) и вървейки по р. Литъл Майями достигнали Ню Чиликоте. Решили да нападнат селището сутринта, като се разделили на три отряда. Според плана два от торядите трабвало да атакуват и да подгонят бягащите индианци към засадата, където ги очаквал третия отряд. Но на сутринта нещата се развили не по плана…

Един връщащ се от лов шоуни открил следите на големия отряд и се приближил до мястото, където били залегнали опълченците. Един от тях, Джейкъб Стърнс не издържал, стрелял по индианеца, а след това изтичал да го довърши с томахавката си. В селището се вдигнала врява, разлаяли се кучетата. Жените викали „Кунтук, кентук“ (т.е. кентъкците) и заедно с децата се спуснали към дома на съвета – укрепена постройка от дебели трупи с бойници, ок. 60 фута (19 м.) в диаметър. В момента на нападението в селото имало 25 воини и 15 юноши и в суматохата не всички от тях успели да си вземат оръжието (Екерт смята, че между тях бил и младия Текумсе). Това е известно по разказа на Джоузеф Джексън, който по това време се намирал в плен; когато започнало нападението го вързали за централния стълб в дома на съвета. Кентъкците в самото начало на атаката започнали да високо да викат на белите пленници да не се страхуват, бързо да бягат при тях, тъй като те (кентъкците) са много и ще разбият индианците.

В същото време вождът на шоуните Черната Риба (Чиунгала) призовавал воините да се сплотят и раздавал заподведи. Опълченците ги чували добре и ги разбирали, тъй като някои от тях знаели шоунски, научен докато са били пленници или от търговските контакти с индианците. Воините се отправили към дома на съвета, където практически се събрало цялото индианско населиние, което не успяло да избяга. Ок. 15 американци се хвърлили в атака срещу укреплението, но скоро за свой ужас осъзнали, че са сами. Останалите 250 опълченци въпреки обстрела от страна на индианците се разпръснали по индианските жилища да грабят. Много от тези жилища били построеуни в европейски стил, от дърво и камък. Кентъкските опълченци пълнели приготвените чували с индианско имущество – сребърни украшения, дрехи (понякого много скъпи, купени за много пари от търговците), други скъпи предмети – купени или още по-често плячкосани по време на индианските нападения. Въобще нещата все повече придобивали облика на типичен пограничен набег – за скалпове, но и за плячка в още по-голяма степен.

В Чиликоте имало даже магазини (държали ги английски и френски търговци) и дори… книжарница! Така че тези 15 американци, които за своя зла участ решили да атакуват укреплението се оказали в опасно положение и никой не им идвал на помощ. Под огъня на шоуните (а практически всички горски индианци бил добри стрелци!) седмина от тях скоро били убити, а останалите, мнозина от тях ранени, се скрили зад една купчина трупи. Стрелбата се водела и по плячкосващите къщите опълченци и двама от тях също били убити, но най-интересното е ,че те не прекъснали своето увлекателно занимание. ;)))) Полк. Боуман решил да командва отстъпление. Някои опълченци го послушали и се оттеглили в края на селото, където офицерите се опитали да ги организират отново в боеспособен отряд. Други продължили да плячкосват или с напълнени чували на гръб се оттегляли през околните царевични ниви. Тогава от гората при кентъкците излязла една негърка. Тя съобщила на офицерите, че по чудо успяла да избяга от индианците и че на помощ на шоуните идва ужасния Саймън Гирти, „белият дивак“ (за него може да разкажа някой път) и с него стотина минго. Офицерите не и повярвали (и правилно – негърката всъщност била индиански шпионин), но слуховете плъзнали сред опълчението. Скоро заговорили за 200 минго, после за 500…

Започнала паника. Боуман заповядал отстъпление и американците спешно напуснали бойното поле, водейки ок. 600 завладени коня (различните източници споменават числото от 150 до 600; по онова време горските индианци имали известно количество коне, но ги използвали предимно за транспорт – из горите няма много възможности да препускаш – конната култура се оформила далеч от тези територии, в Равнините на границата на 17 и 18 в., и белите по това време имали все още слаб досег с този регион).

След отстъплението на амреканците индианците намерили в селото един мъртвопиян американец и стария шаман Асатакома го съсякъл с брадва. Но битката не завършила с това. Шоуните трпгнали по следите на отстъпващото опълчение. Намиращите се в селото 25 воини преследвали американците и при всеки удобен случай стреляли по тях. Полк. Боуман вече не можел да контролира ситуацията, но сред орпълченците имало няколко смели и опитни погранични жители, които контраатакували периодично преследващите ги шоуни, наистина без особен успех. Така продължило няколко дни. Колко американци са били убити при отстъплението не е точно известно (Екерт говири за 21, другите източници не уточняват). През първите нощи на отстъплението белите се опасявали дори да палят огньове. Индианците успели да си върнат част от завладените коне и имущество, но у кентъкците все пак останало много нещо. След връщането на опълчението плячката била продадена на аукцион на обща стойнот 34 хил. колониални фунта – за времето голяма сума!
Общите загуби на индианците били по различни данни от 2 до 7 човека (в това число умрелия от раните си две седмици по-късно Черната Риба), на американците от 9 до 30 убити и ок. 60 ранени.

Исторически реконструкции на шоуни от епохата на Американската революция.
Корица на една от биографиите на Саймън Гирти, "ужасният бял индианец". ;)







Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот White Horse » Сря Ное 27, 2013 9:18 am

Чудесни материали, брат'чед! Ето, такива неща трябва да има повече в този замиращ форум - ти даде великолепен пример! А за горските роднини винаги съм казвал, че са голямата работа! Е, малко кръвожаднички са изкарани тук, ама такива са били времената... пък и къде е речено, че шоуните, оджибуеите, ирокезите и т.н. е трябвало да спазват "ахимса" :mrgreen: в епоха на непрекъснати сблъсъци на борба за оцеляване?!
Аватар
White Horse
член от кръга
 
Мнения: 1183
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 1:10 pm

Re: Войните в горите

Мнениеот Black Wolf » Сря Ное 27, 2013 5:58 pm

Ми то май освен мен никой не пуска разни неща...
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Войните в горите

Мнениеот DedoTaho » Вто Дек 03, 2013 2:08 pm

Поне да се надяваме, че и не ги чета само аз :? :roll:
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Войните в горите

Мнениеот bobber » Вто Дек 03, 2013 6:55 pm

а бе и аз препрочитам тва онва :D
Пловдив-градът на седемте типита
Аватар
bobber
интересен
 
Мнения: 120
Регистриран на: Сря Яну 05, 2011 9:28 pm
Местоположение: Пловдив


Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron