[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4688: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4690: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4691: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4692: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
eaglecircle.org • Виж темата - Живота на Лудия Кон

Живота на Лудия Кон

За войните, събитията, за мира, за контактите с белите и въобще всичко за миналото - такова, каквото мислим, че било и такова, каквото на нас ни се иска да е било.

Модератор: Black Wolf

Живота на Лудия Кон

Мнениеот DedoTaho » Пет Мар 06, 2009 9:13 am

Сведения на съвременници от народа на Оглала, относно живота на Лудия Кон
Беседи, проведени от Елинър Х. Хинман през 1930 година

“Младият боен водач на Оглала, Лудият Кон (Ташунке Уитко), бе душата на индианската защита на Черните Хълмове през 1876 г., така както Седящия Бик (Татанка Йотаке) бе гласът”. Това е признал ген. Филип Х. Шеридан в своя Доклад до Министъра на войната през 1876 г. В по-нови дни, военните успехи и родолюбивите подбуди на Лудия Кон са ентусиазирано проучвани от бели историци, като най-видни измежду тях са П. Е. Брин, Джон Нейхард и Грейс Хебард. Представените беседи са възможно най-достоверни, като се вземе предвид, че са правени с преводач и са записвани всяка вечер от бележките снети по време на разговора.

Кратки данни за източниците:
Мъжкото Куче (Шунка Блока) е последният жив представител от великите членове на съвета на Оглала. Там са присъствали Вождове от най-висок ранг, официално известни като “стопани на племето” или “висши главни мъже” (уичаша ятапика). Тъй като титлите звучат твърде тежко за Оглалската демокрация, тези длъжностни лица са били популярно наричани “носещите ризи”, заради особеният вид церемониална риза, която носели като знак на длъжността. Червеният Облак (Махпия Лута) и Лудия Кон са били сред тези “носещи ризи”, заедно с други вождове, по-малко известни на белите, които Мъжкото Куче изброява в своя разказ. Въпреки че бил племенник на Червения Облак, той е на страната на Лудия Кон по време на войната през 1876 г. и заедно с братята си взима доста активно участие в боевете преди капитулацията във форт Робинсън на 7 май 1877 г. Когато съдът за индиански престъпления бива основан в резервата Пайн Ридж през ’90-те години на миналия век (ХІХ в. – бел. прев.), Мъжкото Куче е избран за съдия. В това си качество той служил дълги години, докато напредналата му възраст и отслабналите сили му попречили да изпълнява длъжността. Понастоящем той живее край град Оглала с пра-племенницата си, чието семейство се грижи за него. Въпреки своите 92 години и телесната отпадналост, Мъжкото Куче притежава забележителна памет. Той е живото хранилище на племенната история на Оглала и обичаите от старите времена. Който и да задълбае в тези теми с някой старовремец /oldtimer/, задължително е прехвърлян към него с думите: “Мъжкото Куче ще си спомня за това”. При разговори с Мъжкото Куче прави впечатление силно развитото му чувство за историческа обективност, сдържаност и непринуденост при неговите изказвания. Две дълги беседи с Мъжкото Куче са представени тука. Третата се отнасяше за битките през Сиукската война от 1876 г. и не е представена поради следната причина. Скоро след разговора от 7 юли 1930 г., млад индианец казал на Мъжкото Куче, че интервюиращите твърде много приличат на правителствени шпиони, които се опитват да подмамят старовремците да си признаят за действията по време на войната от 1876 г. Исковете на Сиукската нация срещу правителството на САЩ, относно компенсация за отнемането на Черните Хълмове са все още висящи във Върховния съд на САЩ и индианците очакват скорошно развитие. Това доведе до внасянето на контра-иск срещу Сиуксите за обезщетение на убитите войници и цивилно население и за повредената собственост по време на войните. В тази връзка, старият Вожд бил посъветван да не говори твърде свободно с нас, поради страх да не би думите му да бъдат използвани като доказателство в подкрепа на този контра-иск. За нещастие, следващото интервю от 10 юли се отнасяше до войната от 1876 г. и разказите на Мъжкото Куче бяха твърде предпазливи, така че на практика той не добави нищо към вече известните факти. За пример, ето една реплика:
Въпрос: Колко воини участваха с теб и Лудия Кон в битката при Роузбъд?
Отговор: В стари времена ние не се броехме дали сме двама или пък две хиляди. Просто се хвърляхме напред и се сражавахме.
Поради това, разговорът е изоставен. Недоразуменията бяха изгладени, благодарение помощта на г-н Джон Колхоф и на безпристрастността на Мъжкото Куче. Разговорите впоследствие бяха ограничени до личната биография на Лудия Кон. Имаше безпокойство, че съществуващото положение ще се отрази на някой описания, отнасящи се до войната от 1876 г. По-късно, братът на Мъжкото Куче, Късият Бизон предложи кратък, но изчерпателен разказ относно тези събития от гледна точка на Оглала, който се представя в материала.

Червеното Перо (Уиака Ша) е по-младият брат на първата жена на Лудия Кон. Той бил член на отряда на Лудия Кон в битките от 1876 г. и по-късно, до смъртта на Вожда. По това време е бил един от най-младите мъже. По-късно става видна личност в резервата и използва влиянието си в подкрепа на правителствените власти при вълненията от 1888–1890 г. Приема Католическата вяра и посещава три пъти седмично литургиите в Холи Розари Мишън. Приятелството му със свещениците от тази мисия и връзките му с агенцията водят до чести контакти с белите хора. Той получава правителствена пенсия. Червеното Перо имал репутацията на умел дипломат и проницателен познавач на характери. Преди няколко години, поради отравяне на кръвта изгуби крака си в болницата на агенцията и това преживяване може да спомогне за по-точното разбиране на лошото отношение на тамошните лекари към техните подопечни. Червеното Перо и Мъжкото Куче очевидно имат разлики в личен план относно същността на историческите факти и всеки един от тях ни предупреждаваше да сме скептични към другия. Въпреки тези предупреждения, действителните несъответствия между техните разкази са не по-големи от това, което всеки очаква да открие в свидетелства на очевидци на събития, случили се преди повече от 50 години.

Късият Бизон (Татанка Птечила) е по-младият брат на Мъжкото Куче и притежава забележителна памет, което явно е семейна черта. Често името му е превеждано като Ниският Бик, но тука приемаме формата Късият Бизон, за да избегнем объркване с шамана на Брюлé, известен от Танца на Духовете. Всеки който иска да се нагърби със сравняване на неговите разкази за случката с Джон Брюгиър или за капитулацията на Лудия Кон с разказите на белите офицери, публикувани преди 35 и повече години, ще бъде поразен от точността на Късия Бизон след толкова много години. Никой от разпитаните мъже не е имал достъп до публикуваните разкази. В отделни случаи, версиите на събитията според Късия Бизон рязко се различават от публикуваните разкази, но това само ни навежда на мисълта, че Индианската версия заслужава да се вземе под внимание. Късия Бизон е бил в началото на 20-те си години по време на описаните събития. Гледната точка на Мъжкото Куче и Късия Бизон представлява интерес и поради родството им с Червения Облак и като се имат в предвид обвиненията, отправени от д-р В. Т. Макджиликъди и други, че слуховете за предателство от страна на Лудия Кон, всъщност произхождат от сподвижниците на Червеният Облак. И двамата горепосочени мъже поддържат линия на поведение независима от тази на известният им чичо. Личното становище на Късия Бизон е отразено в изявлението на г-ца Хелън Блиш, направено около година по-рано (23 юли 1929 г.) в разказ относно Обществата на Вождовете при Оглала: “Червеният Облак никога не е бил член на ‘Късите коси’” /т.е. член на Пахин Пте Птечила или Ханшка Ска, известно Общество на Вождове сред Оглала/. Този, чиято храброст и военни способности са безспорни, бива честван и почитан със специална церемония. Мъжкото Куче и Късия Бизон са били многократно почитани, докато Червения Облак не, въпреки че е бил вожд.

Г-жа Кери Бавната Мечка е дъщеря на Червения Облак. Тя не е била очевидец на събитията, които описва, въпреки че е била в резервата по това време. Баща й и съпругът й са били очевидците. Когато й се предоставила възможност за разговор, в който да представи своята история, тя приела с охота. Нейният разказ представя версията, битуваща в семейството на Червения Облак.

Бялото Теле е бил правителствен скаут във форт Робинсън през 1876 г. Бил е свидетел на пронизването на Лудия Кон. Той лично не е познавал добре Вожда. Родствените му и политически връзки са с отряда на Червеният Облак. По време на описваните събития е бил 23–24 годишен.

Малкият Убиец бил сроден с Лудия Кон чрез женитба, тъй като е по-млад брат на Човекът Прът /Club Man/, който се оженил за по-голямата сестра на Лудия Кон. Той е бил член на отряда на Лудия Кон и негов поклонник, както личи от разказите му. Бил е на същата възраст като Късия Бизон и Бялото Теле.

Д-р В. Т. Макджиликъди е бил помощник военен лекар във форт Робинсън през лятото на 1877 г. и по-късно (1879-1886) управител в Резервата Пайн Ридж.

Забележка: Всички лица с които бе разговаряно, с изключение на Червеното Перо, са или роднини на Червеният Облак или близки съседи на негови роднини. След разговора с г-жа Бавната Мечка, свързани с Червеният Облак лица проявиха известен интерес към дейността на провеждащата разговорите и техни членове присъстваха при разговорите с Късият Бизон и Малкият Убиец. Когато тази поредица бе завършена, отпътувахме за гр. Мандерсон, Южна Дакота, където живеят неколцина кръвни роднини на Лудия Кон. Но не можахме да получим техните разкази. Когато от наше име, Джон Колхоф, попитал за това Люк Малкият Ястреб, той му отвърнал, че няма да отговаря на никакви въпроси относно смъртта на Лудия Кон и въобще не желае да се обсъжда това. Черният Лос пък сметнал, че трябва да му бъде заплатено за да разкаже биографията на Лудия Кон (дори предложил тарифа от 2 цента на дума) и че това ще отнеме около 2 седмици. Това си било просто друга форма на отказ. Преводачът Емил Страхуващият-се-от-ястреб, ни каза че роднините на Лудия Кон многократно са отказвали да правят каквито и да са коментари относно него пред бели хора или дори пред индианци от противоположни фракции. Някои детайли, неупоменати в разговорите, са добавяни от преводачите. В един от тях, Т.У.С. Убиец /T.W. C. Killer/, ни каза за чутото от Обличащият-се-по-женски, докато индианци говорели помежду си: “ Той бе като двуостър меч за собственият си народ”. Г-н Убиец бе попитан защо наши източници избягват въпросите, свързани с Обличащият-се-по-женски, на което отговори следното: “Нашия народ така си действа. Ние не говорим против някой от нашите пред хора отвън“. Друг преводач, Самюел Изправения, представлява по-голям интерес, тъй като отиде при един “старовремец” (чието име не ни разкри) и му зададе няколко въпроса от свое име. Отговорът на стареца, както ни цитира г-н Изправения, бил следният: “ Няма да разкажа пред никого, независимо дали бял или индианец, това което знам за смъртта на Лудия Кон. Тя бе едно позорно, мръсно и срамно дело. Ние убихме наш собствен човек”.
Тази забележка е вмъкната, за да покаже трудностите, които възникнаха при разнищването на тези заплетени въпроси, а не за да оправдае белите офицери, които оставиха въпросите без отговор, когато им бяха зададени. С изключение на Червеното Перо, изглежда индианците много-много не се интересуват от това какво точно се е случило сред белите във форт Робинсън или в Агенцията на Петнистата Опашка, след като е извън техният непосредствен поглед, така както и белите не се интересуват от търканията и съперничествата сред индианците. Като пример, всички разпитани индианци казват, че Лудия Кон е бил доведен под арест от Агенцията на Петнистата Опашка, докато генерал /тогава капитан/ Джеси Р. Лий, който тогава го е съпровождал, казва, че той е дошъл доброволно, под обещание че ще бъде изслушан.





Разговор с Мъжкото Куче, Оглала, Ю. Дакота, 7 юли 1930
Преводач: Томас Убиеца на Бялата Крава


Ще се радвам да ти разкажа за Лудия Кон или за който и да е от нашите вождове от старите времена за когото пожелаеш да знаеш, защото аз съм вече стар човек, не ми остават много години да живея и е време да разкажа тези работи. Каквото и да ти кажа, ще е пълната истина, тъй като съм в положение да бъда отговорен за думите си. Има много стари индианци които се мотаят из резервата и искат да говорят с белите и просто говорят каквото и да е, независимо дали е истина или не. Това са хора на които ние нямаме доверие, тези от нас, които бяхме Вождове в старите дни.
Аз и Лудият Кон сме родени в една и съща година и в един и същи период на годината. Израснахме заедно в една и съща група, играехме заедно, задявахме заедно момичетата и се сражавахме заедно. Сега аз съм на деветдесет и две години, така че можеш да пресметнеш по твоя календар кога е роден. Когато бяхме 17-18 годишни ние се разделихме. Той отиде при Роузбъдската група (това са тези Брюлé, на които по-късно Петнистата Опашка става Вожд) и остана с тях около година. После се върна обратно. Известно време след като той се бе върнал аз се чудех защо напусна Роузбъдската група. Бих казал, че това е станало, защото бе убил жена от племето Уинебаго. (Съгласно Лакотската стара традиция, “ку” може да се вземе от неприятелска жена, ако тя е убита между сражаващите се мъже от нейното племе. Обяснението е, че врагът се сражава по-смело за да защити или за да отмъсти една от своите жени, отколкото някой от мъжете. Но Брюлé вече са били резервационни индианци и специалистите предлагат друго обяснение на случката. Очевидно Лудия Кон сам си е променил възгледите относно етиката на този обичай, ако изказването за тази случка, поместено от капитан Ханс в книгата “Великата нация на Сиуксите” е точно.)
Около година след като Лудият Кон напусна лагера, аз се присъединих към поход срещу Кроу. Когато се завърнах у дома, глашатаят обяви, че Лудия Кон се е върнал в лагера. Само че името му тогава не бе Лудият Кон. Той имаше три имена през различните периоди от живота си. Името му докъм десетата годишнина бе Къдрокоско. По-късно, между десетата и осемнайсетата година бе наричан Конят-му-се-забелязва, но това име не му подхождаше. Когато бе на около 18 години имаше битка с Арапахо, които се бяха покачили на висок хълм, обграден с големи камъни и близо до река. Макар да бе почти момче, той ги атакува няколко пъти сам и се върна ранен, но с два скалпа. Баща му, чието име бе Лудият Кон, направи честване и дари името на сина си. След това баща му вече не бе наричан с даденото име, а бе наричан по прякор – Червеят.
Лудият Кон, синът, бе средното от три деца. Най-възрастна бе една сестра, следващият бе той и третият бе брат. Всички те са мъртви сега. Когато бяхме младежи, групата на Оглала се раздели на две части, едната предвождана от Червеният Облак, а другата от Човека-който-се-страхува-от-коня-си (Ташунке Кокипапи, което по правилно се превежда Те-се-страхуват-от-неговият-кон) – бел. прев./, старият. Аз и Лудият Кон останахме с групата на Човека-който-се-страхува-от-коня-си. По-късно тази половина се раздели отново на две части. Аз останах със Северната половина, от която аз и Големият Път, а по-късно Свещеният Белоглав Орел и Червеният Облак, бяхме поканени да се присъединим към Вождовете (“Носещите Риза”, наричани така заради специалните церемониални ризи носени от този род водачи като белег на длъжността). Лудият Кон остана към Южната четвърт на племето. Съвета на това подразделение издигна за Вождове Лудият Кон, Американският Кон /Ташунке Уашичу/, Младежът-който-се-страхува-от-коня-си и Сабята. Бяха минали много години от нашата първа битка преди да ни направят Вождове. Човек трябва да се докаже в много битки, както и в мирно време, преди да може да бъде избран за Вожд. (След консултация помежду си, Мъжкото Куче и преводача датираха тези назначения около 1865 г. по календара на белите). Името на групата на Лудият Кон бе Хункпатила (Края на Кръга), тъй като когато племето лагерува заедно, те заемат единият край на лагерният полукръг. По времето на тези назначения, Лудият Кон се премести нагоре към Белите Планини (Индианското име на планините Биг Хорн). Лудият Кон и аз отидохме заедно на боен поход от другата страна на планините. Когато се върнахме, хората излязоха вън от лагера да ни посрещнат и ни съпроводиха на голяма церемония, като ни дариха с две копия, дар от цялото племе, което се бе събрало заедно. Тези копия бяха на 300 или 400 години и са били предавани от старите поколения на младите, които най-добре са живеели живота на воини /най-добре изявили се воини/.
Лудият Кон бе все още ерген, когато го направиха “носещ ризата”. Няколко години по-късно той започна да обръща внимание на жената на един човек, наречен Безводния. Безводния не желаеше да остави жена му да го напусне. В битката “Когато те отблъснаха Кроу от лагера”, (1870 г.) Мъжкото Куче и Лудият Кон бяха Носещи Копия от Канхри Юха (Обществото на Носещите Гарвана). Около десет дена след тази битка Лудият Кон отиде на малък боен поход и жената на Безводния го последва. Безводния тръгнал след тях, дойде в типито на Бикът-с-лошо-сърце и го попита дали може да му услужи с хубавия револвер, който притежава (Бикът-с-лошо-сърце е брат на Мъжкото Куче, сега починал). Каза му, че иска да ходи на лов. Лудият Кон и жената били седнали край огъня в типито на свои приятели. Безводният влязъл, приближил до Лудия Кон толкова близо, колкото съм аз сега до тази печка (около четири стъпки) и стрелял в лицето му. Куршума влязъл точно под лявата ноздра. Така Лудият Кон получил белега си. Безводния отвел жена си. След всичко това, Лудият кон не можел повече да бъде “носещ ризата”. Когато ни направиха Вождове, ни ограничиха с много стриктни правила относно това какво може да правим и какво да не правим, които бяха твърде тежки за следване. Никога не съм казвал, освен на много малко хора, това което ни накараха да обещаем. Аз винаги съм спазвал клетвите, но Лудият Кон не. По-късно възрастните, по-отговорни мъже на племето предложиха друг вид Водачество на Лудия Кон. Той бе избран за Боен вожд на цялото племе на Оглала. Подобна длъжност бе предложена на Седящия Бик от племето на Хункпапа. Това бе доста рано, много, много преди битката с Къстър. По това време правителството не знаеше кои сме. Лудият Кон винаги предвождаше хората си когато влизаха в битка и стоеше начело. Той бе начело на много атаки и бе раняван многократно, но никога сериозно. Никога не носеше бойна корона. Един шаман, на име Парчетата /Пълното му име е Парчетата Рог – бел. прев./ му бе дал сила, ако носи в битка свирка от орлова кост и едно перо, както и специално кръгло камъче с дупка в средата. Той носеше този камък под лявата си ръка, завързано на кожен ремък, провесен през плещите. Едно централно опашно перо от боен орел, това бе единственото перо в косите му. (Мъжкото Куче отхвърли с кикотене разните истории, разказвани за Лудия Кон, как често захвърлял карабината си и нападал с бойна тояга или с бич, характерно за индианците, търсейки смъртта в битка). Лудият Кон винаги здраво стискаше пушката. Винаги опитваше да убие възможно най-много неприятели, без да изгуби от своите хора. Никога не говореше на съвети и присъстваше на много малко от тях. Нямаше специална причина за това, просто си бе такъв по характер. Той бе много спокоен човек, освен когато влизаше в битка.
Лудият Кон бе женен три пъти. Първо бе жената на Безводния, но тя остана с него няколко дни. Скоро след това се ожени за сестрата на Червеното Перо. От нея имаше едно дете, момиченце, което почина на около две годинки. Много след това, след като се предаде във форт Робинсън, той се ожени за младо момиче, метиска. Той нямаше деца от нея.

Разговор с Мъжкото Куче, Оглала, Ю. Дакота, 7 юли 1930
Преводач: Томас Убиеца на Бялата Крава


Аз присъствах на убийството на Лудия Кон. Мога да ти разкажа точно какво се случи, кой присъстваше и дори какво беше времето. През годината в която се бихме с белите хора (1876 г.), групата която аз предвождах се присъедини към групата на Лудия Кон докато траеха битките. През зимата след боевете, Петнистата Опашка отиде на север и убеди Лудия Кон да дойде в Агенцията следващата пролет. Когато тръгнахме аз мислех че отиваме на посещение и да видим къде може да си получим правителствените помощи, а не да капитулираме. Смятах, че ще ни пуснат да си отидем в къщи след това. Но когато наближихме форт Робинсън, разбрах че отиваме да се предаваме.
(Това добре обяснява една от заблудите, които бяха проклятие при преговорите с индианците. Офицерите смятаха, че като обещаят на индианците да могат да напускат временно Агенцията за лова на бизони, то през лятото нещата ще бъдат по-спокойни. Мъжкото Куче смятал, че му е обещано да може да се върне на запад и да се установи там. Ако той обаче се върнел там, положението нямало да е спокойно през лятото и офицерите отхвърлили дори обещаното разрешение за лов на бизони.)
Петнистата Опашка бе заложил капан за всички ни. Аз по-късно разбрах, че той е говорил с военните разни неща за Лудия Кон, които не са верни. Петнистата Опашка и другите искали да убедят Лудия Кон да отиде във Вашингтон и да говори с Президента, това искали той да стори. Но след време Лудия Кон реши, че не иска да ходи никъде или да говори с който и да било. Един ден ме повикаха да се срещна с Бялата Шапка (Л-т Уйлиам Кларк, временен командващ на форт Робинсън) и той ме попита дали мога да доведа Лудия Кон за разговор, тъй като съм му бил приятел. Попитах го, но той не пожела да дойде. Това ме накара да се почуствам лошо, затова се преместих с моите хора от лагера на Лудия Кон, установявайки се край Малкият Тополов Поток /Литъл Котънууд Крийк/, близо до групата на Червеният Облак. С тях нямахме кавга, просто бяхме разделени.
Лудият Кон ми каза, че би искал Агенцията да се премести отвъд Бобровия Поток /Бийвър Крийк/, след което да отиде до Вашингтон, след като толкова много искат. (Има се предвид Бобровият Поток в Източен Уайоминг. Преводачът вметна, че според него Лудият Кон е искал да отведе своите хора възможно по-далеч от военните.) Основание за това бе, че Бобровият Поток е в средата на Сиукската територия, докато форт Робинсън е в покрайнините.
След като се бях преместил до Агенцията на Червения Облак, ми бе наредено да тръгна и да се установя на лагер няколко мили източно от форта, в подножието на Белият Хълм /Уайт Бют/ (Очевидно Хълмовете Крауфорд, близо до днешния град Крауфорд). Обяснението бе, че Трите Звезди (ген. Крук) идва тази вечер и всички индиански водачи ще имат среща с него на следващият ден. Но Лудият Кон не дойде на този съвет, нито пък Трите Звезди. Малко по-късно ние бяхме повикани във форт Робинсън и ни бе казано, че се налага да арестуват Лудия Кон.
На следният ден когато отидох във форта, разбрах че Лудият Кон е избягал с част от хората си. На Индианската полиция бе дадена заповед да го върне обратно. На другият ден те го доведоха. Аз все още лагерувах при Белият Хълм и те го проводиха близо до моя лагер по пътя си за форта. Видях да се задават и им наредих да доведат Лудия Кон в типито ми. Смятах да проведа един добър разговор с него. Но полицията не пожела да спре, а го подкара бързо към форта. Като видях това, аз просто си сложих бойната корона, метнах се на гърба на коня и ги последвах.
Когато пристигнах във форта, видях Лудия Кон да води коня си, увит с червено одеало. Следваше го военната санитарна кола, имаше множество офицери, но никакви индианци. Заяздих откъм лявата му страна и ние си стиснахме ръцете. Забелязах, че не изглежда добре. Казах му: “Пази се, гледай къде ходиш, защото си на опасно място”.
Застанах до южната страна на входа, до канцеларията на Адютанта. Червеният Облак със своите хора стоеше до източната страна на постройката в която бе адютантският офис; Американският Кон и хората му бяха на западната страна. Лудият Кон бе заведен в канцеларията и след малко бе поведен към постройката на север оттам. Аз знаех, че това е затвор, тъй като бях пращан веднъж-дваж от Бялата Шапка да доведа индианци, които са извършили нещо лошо и те бяха пращани в тази постройка. Но Лудият Кон не го знаеше. Обръщащата се Мечка вървеше пред него, от двете му страни бяха Малък Голям Човек /Уичаша Танка Ла/ и Дървената Сабя, зад него вървеше Скокльото.
Малко след като Лудият Кон влезе в затвора, вътре започна тупурдия. Той имаше револвер и се опита да го извади, но му бе избит. Тогава той извади ножа си. Американският Кон и Червеният Облак викнаха на своите хора: “Застреляйте го!” Белият часовой, който бе на пост пред затвора се втурна вътре, в гръб на Лудият Кон, който се бореше с Индианската полиция и го мушна два пъти с байонета си. Лудият Кон извика: “Пронизаха ме!” Той излезе олюлявайки се и падна на плаца. Огледах се и видях, че войниците са строени наоколо. Стоях там, готов да залегна.
Тогава Бялата Шапка се появи и каза, че мога да отида при Лудия Кон. Така и направих. Навсякъде около него имаше войници. Байонета лежеше на земята до него, а също и ножа му и те бяха окървавени. Аз разкъсах на две голямото червено правителствено одеало, което носех и използвах половината за да го покрия. Той тежко се мъчеше да си поеме въздух. “Виж къде съм ранен – пропъшка той – чувствам, как ми тече кръвта”. Повдигнах ризата му и погледнах раната. Той бе промушен два пъти, близо едно до друго. Първият удар бе попаднал между ребрата отзад, от дясната страна и бе излязъл отпред, под сърцето. Някаква бучка се виждаше под кожата, там където прореза свършваше. Втората рана бе на кръста, между бъбреците.
Повечето от хората на Лудия Кон бяха изчезнали. Стоящият Бизон и един друг индианец прекосиха плаца и му дадоха одеалата си. Тогава пристигна д-р В. Т. Макджиликъди (помощник военният лекар и бял приятел на Лудия Кон). Лудият Кон почина рано на следващата утрин.

Разказ на Червеното Перо, Пайн Ридж, Ю. Дакота, 8 юли 1930
Преводач: г-жа Ани Роланд


Коя е датата по твоя календар? Запиши си, че съм ти разказал историята на Лудия Кон на 8 юли 1930 г. Ще ти разкажа истинските факти за Лудия Кон, защото сега аз съм Католик и според моята религия трябва да казвам истината. “Черната Брада” направи договор с Индианците (Договора от 1858–1869 г.). Според този договор, границите обграждаха територията на Дакота. Индианците стояха всички заедно отвъд тези граници. Белите хора казаха на Лудия Кон да напусне страната си и да дойде в Агенцията, но той желаеше да запази собствената си страна. Индианците винаги стояха в тези граници и те все още са зад тях. Но има множество бели хора. Някои индианци останали в Агенцията се опитаха да уговорят Лудия Кон да дойде там. Един от тях бе Пазещият Сабята, друг бе Петнистата Опашка. Лудият Кон и един друг Вожд, наречен Мъжкото Куче, лагеруваха край Барутната река /Паудър Ривър/. Пазещият Сабята и Петнистата Опашка донесоха тютюн и убиха много бизони. Те казаха на Лудия Кон, че агента пита за него. Ако дойде в Агенцията, агента ще отпусне провизии, одеала и дрехи и след това ще ги проводи обратно в къщи. Лудият Кон все още не щеше да отиде. Той не им даде отговор дълго време. Каза им да отидат при другите индианци от групата на Мъжкото Куче и че той ще направи това, което и те. Тази група лагеруваше при Белите Планини (планините Биг Хорн). Лудият Кон не взе тютюна, раздаде го на другите хора. След това те направиха голям съвет на всички водачи от двете групи. Човека донесъл тютюна каза, че агента ги е пратил, затова са дошли. Един старец, наречен Железният Ястреб, говори пръв и каза: “Виждате, че всички хора са в парцали, те имат нужда от дрехи, така че ние трябва да отидем”. Лудият Кон каза, че каквото всички решат да правят, така ще стори и той. И така те всички се съгласиха да отидат. Обещаха им да отидат там, да вземат провизиите и дрехите и да се завърнат обратно на запад от Черните Хълмове. Бях точно там, когато убиха Лудия Кон. Лудият Кон никога не беше ходил в Агенция, откакто бе младеж. Нито пък аз. Индианците, които бяха при планините Биг Хорн потеглиха за Агенцията. Те откриха Лудият Кон да ги чака на Барутната река и всички заедно тръгнаха. Когато стигнаха на ден път от форта, агента им раздаде провизии, дрехи и одеала. Всеки бе много радостен. Всички жени направиха нови дрехи. Преди това всички те носеха кожени дрехи, но сега техните облекла бяха от ярки цветни платове. След като агента раздаде платовете, той попита Лудия Кон дали иска да стане скаут. Това беше някъде през април месец. (Било е на 7 май 1877 г., когато достигат форт Робинсън, през април те са потеглили). Когато пристигнахме ни обещаха, че ще можем да се върнем, но след това се оказа, че не ни позволяват. Всички бели хора дойдоха да видят Лудия Кон и му даваха подаръци и пари. Другите индианци от Агенцията много му завидяха. Един ден войниците повикаха Лудия Кон при форта. Той не щеше да ходи, но аз го придумах да отиде. Когато се срещнаха до форта, те му обещаха да го направят скаут. Тогава старият Били Гарнет ми каза, че Индианците разказвали лъжи за Лудия Кон (За по-точна справка относно случката с Обличащият-се-по-женски, виж разказа на Уйлиам Гарнет, публикуван от П. Е. Брин в книгата “Воините от Равнините”, 1926 г., стр. 235-243). Един индианец, наречен Безводният обещал на скаутите, че ще убие Лудия Кон. Останалите индианци направиха съвет. Лудият Кон повика Бялата Шапка (л-т Уйлиам П. Кларк) на съвета. Той искаше да му каже, че с хората му са готови да се върнат там, от където са дошли. Гарнет тръгнал за съвета с Бялата Шапка. Белият мъж, наречен Трите Звезди /ген. Джордж Крук/ също бил с тях. Скаут, наречен Обличащият-се-по-женски ги спрял и им казал, че Лудият Кон иска да ги убие на съвета. Това не е истина. Бялата Шапка попитал Обличащият-се-по-женски дали Лудият Кон е казал това и той отговори, че го е чул. (Когато Червеното Перо започна този разказ, той се обърка и каза, че Безводният е бил този, който спрял Крук и Кларк и им казал да се върнат. Тогава разговарящата възкликна и каза, че тя винаги е чувала, че името на човека е било Обличащият-се-по-женски. Тогава Червеното Перо се поправи. В тази връзка го попитах дали Обличащият-се-по-женски и Безводният не са две имена на един и същи човек. Червеното Перо отговори: “Не, те са различни хора” и че “Не, не знам никаква причина, поради която Обличащият-се-по-женски искаше да навреди на Лудия Кон”). След като Бялата Шапка и Трите Звезди чули тази история, те се върнали във форта и събрали всички скаути. Бялата Шапка предложил 100 долара и дорест кон на онзи индианец, който убие Лудият Кон. Аз чух за това и отидох във форта. Когато пристигнах, Гарнет ми каза, че скаутите и войниците са тръгнали след Лудия Кон. Отидох с един друг мъж при Лудият Кон и му казах, че войниците идват. Лудият Кон ми бе дал пушката и калъфа й предишната нощ и сега бе само с ножа си. Така той зачака войниците. Когато те дойдоха, аз отидох да ги посрещна. Войниците ми казаха да му предам, че са дошли и той трябва да прави каквото му кажат. Когато се върнах с това послание, Лудият Кон не беше там. Бе отвел жена си в Агенцията на Петнистата Опашка, тя бе болна, с подута ръка. Той остави жена си с майка й в лагера на Петнистата Опашка край Бобровият поток (Има се в предвид Бобровият поток в южната част на Южна Дакота. Той е различен от Бобровият поток в Уайоминг, където Лудият Кон искаше своята Агенция). Някои от индианците казаха, че той е избягал. Но той не бе избягал. Когато я оставил там, за да бъде вън от неприятности, отишъл да види агента. Да, тази жена беше сестра ми. Няколко скаути срещнали Лудия Кон да отива от лагера на Петнистата Опашка към лагера на Докосващият Облаците, който бил наблизо. Те го довели обратно във форт Робинсън, при войниците. Аз чух за това и потеглих към форта. Трима от скаутите, които го водеха бяха от Агенцията на Петнистата Опашка, а двама от тази на Червения Облак. Хората от групата на Петнистата Опашка, които дойдоха там, казаха на Оглала, че не желаят Лудият Кон и неговите хора в техният резерват. Скаутите отведоха Лудия Кон в малка постройка. Казаха на хората му да не идват натам. Аз и един друг индианец, наречен Бялото Теле се промъкнахме отзад и надникнахме. Бялата Шапка седеше в стаята на малката къщичка. Когато въведоха Лудия Кон вътре, Бялата Шапка му каза, че трябва да отиде в следващата постройка и да остане там до края на деня и след като се навечерят, ще го заведат във Вашингтон. Един индианец, наречен Малък Голям Човек или Преследващата Мечка, последва Лудия Кон вътре и му обеща да остане с него през цялото време. Малък Голям Човек каза: “Ще направим каквото казва Бялата Шапка”. Постройката в която трябваше да отиде Лудия Кон бе отдалечена колкото от ей-този кол до хълма (около 200-300 метра). Казаха му да влезе вътре. Пред нея се разхождаше напред-назад войник с байонет през рамо. Когато ги видя да приближават, войника свали байонета и ги пусна да минат. След това чух викове и вълнение отвътре. Скаутите на Петнистата Опашка извикаха: “Това е затвор!” и оставяйки Лудия Кон избягаха навън. Лудият кон извади ножа си и се опита да ги последва. Малък Голям Човек, който бе обещал на войниците да стои с Лудия Кон, го хвана за ръцете и ги изви към гърба. Лудия Кон му разряза китката, докато се бореха за ножа. Часовоят приближи отзад и ръгна Лудият Кон веднъж. Раната бе между бъбреците. Това се случи малко преди залез. Индианец, наречен Затвореният Облак взе одеалото на Лудия Кон, което той бе захвърлил в затвора и го метна отгоре му. Лудият Кон го сграбчи за косата и надигайки се по този начин каза: “Всички вие ме придумахте да дойда, а сега бягате и ме изоставяте!” Вкараха Лудият Кон в къщата. Всеки бе готов да се бие, но бързо се охладиха. Всички избягаха от него. Ето това се случи. Скаутите са виновни. Ако му бяха помогнали, вместо да избягат навън, той нямаше да бъде наранен. След като го отнесоха в малката постройка, други индианци не бяха допуснати вътре. Баща му, Паяка (прякор на Американският Кон), Бялата Птица и още един бяха с него през цялата нощ. Лудият Кон почина късно през нощта. Попитах един от Роузбъдските мъже, Обръщащата се Мечка, защо те изоставиха Лудия Кон и избягаха. Казах му, че са постъпили зле, като са извикали “Внимавай, това е затвор!” и са хукнали навън. Обръщащата се Мечка знаеше, че него няма да го затворят. Казах му: “Защо не останахте и не го подкрепихте?” Всички тези Роузбъдци бяха страхливци и избягаха. Започнах да крещя. Носех пушката си с мене и те помислиха, че ще почна да се бия. Мъжете ме задържаха. Когато Лудият Кон умря, впрегнаха мулета във войнишки фургон, натовариха тялото му и го откараха в лагера. След като го донесоха, аз помогнах да го разсъблечем и да му сложим кожена риза. Тогава видях къде е раната.
Лудият Кон беше приятно изглеждащ мъж, с кафява, не с черна коса, остър нос и тясно лице. Никой в резервата днес не прилича на него. Носът му бе прав и тънък. Косата му бе много дълга, права и с хубава структура. Познавах го добре, знам всичко за него, освен годините му, къде е роден и къде е погребан. Неговите хора го погребаха и дори жена му, която ми бе сестра, не знае как са постъпили с него. Лудият Кон се ожени за сестра ми шест години преди да го убият. Имаха едно дете, момиченце, което приличаше на него. Тя почина на около три годишна възраст. Сестра ми се казваше Черният Шал. Тя почина наблизо преди няколко години, в годината когато много индианци имаха грип. Сега щеше да е на около 84 години. Никога не взе друг съпруг. Лудият Кон беше голям Вожд над цялата си територия. Баща му скри тялото му, така че дори сестра ми да не знае къде е погребан. Преди да го погребат, боен орел идвал при ковчега всяка нощ. Нищо не правел, просто идвал там.
Въпрос: Дали Червеното Перо помни нещо относно това, че са карали Лудия Кон да отиде да се сражава с племето Не Персé? Това се е случило може би седем дни преди да бъде убит. Чухме, че Лудия Кон не пожелал и това имало нещо общо с последвалите събития. Отговор: Чухме, че Не Персé са почнали война с белите хора. Войниците искаха Лудия Кон да отиде и да им помогне в битките. Но Лудият Кон не желаеше. Накрая им каза, че иска по 35 долара на ден, за себе си и за хората му, които ще се сражават с Не Персé. Когато дойде в Агенцията, го накараха да обещае, че повече няма да ходи на бойни походи. Казваха му да не се бие, пък после искаха да се бие.
Въпрос: Искаме Червеното Перо да ни разкаже за времето, когато Лудият Кон е бил младеж, преди да дойде в резервата и преди да почнат битките с белите хора.
Отговор: Аз познавах Лудият Кон от времето когато бе малко момче. Неприятели са убивали бойният му кон осем пъти под него, но той никога не бе нараняван лошо. По време на бойни походи носеше малко бяло камъче, с дупка през него, промушено на кожен ремък преметнат през плещите. Носеше го под лявата ръка. Раняван е два пъти, когато за пръв път започна да участва в битки, но никога след като почна да го носи. Човек, наречен Парчетата, голям негов приятел, му го даде. Моят син, Младото Червено Перо, сега го притежава. Лудият Кон бе водач в много битки. Бе водач в битката с Къстър. Аз участвах в тази битка. Той дойде след година и направи споразумението, както ти казах. Цялата тази земя, където бе битката е пълна с бели хора сега.
Въпрос: Как Лудият Кон стана Вожд?
Отговор: Той бе Вожд откакто порасна.
Въпрос: Чух, че когато е бил момче, Лудият Кон е бил голям приятел с човек наречен Гърбицата или Широките Гърди или Високият Гръбнак. Разкажи ни нещо повече за това.
Отговор: Високият Гръбнак бе на същата възраст като Лудият Кон и му бе роднина. Те обикновено ходеха заедно на бойни походи. Веднъж отидоха на боен поход срещу Шошоните и Високият Гръбнак бе убит в битката. Аз също бях там. Четири дни по-късно с Лудия Кон се върнахме за да погребем тялото. Но не открихме нищо, освен череп и няколко кости. Високият Гръбнак беше вече изяден от койотите. Нямаше никакви Шошони наоколо. Когато Шошоните открият някого, когото са убили, те изчезват от мястото.

Разказ на Червеното Перо, Пайн Ридж, 11 юли 1930
Преводач: г-жа Ани Роланд


Въпрос: Чувала съм, че когато Лудият Кон дошъл за пръв път в резервата, белите офицери дотолко го харесали, че искали да го направят Вожд на всички Оглала, на мястото на Червения Облак, ако той остане в Агенцията, но той не пожелал. Докторът, който се грижел за него докато умирал, ми каза това, а също и Лутър Стоящата Мечка го казва в книгата си (Лутър Стоящата Мечка. “Моят народ, Сиу”, 1829, стр. 88; изявлението на д-р В. Т. Макджиликъди е следното: “За да разреши проблема, Генералът (Крук) възнамеряваше да замени Червеният Облак, който бе стар закоравял реакционер и противник на цивилизацията, като постави Лудият Кон за Главен Вожд на всички Оглала. Но бездействието на резервационния живот не би понесло на младият Индиански водач; той не желаеше да води младите си воини по пътя на цивилизацията, а предпочиташе свободният живот на ловците, което приемаше като свое право. Той нямало да прави нищо, дори не би могъл отново да отиде на боен поход, освен ако не бъде нападнат.”) Знае ли Червеното Перо дали офицерите са споменали нещо такова пред Лудия Кон?
Отговор: Бялата Шапка (л-т Кларк) бе казал на Лудия Кон, че искат да го заведат във Вашингтон и му поставил две условия: 1. Да спре да се сражава и 2. Да избере територия за себе си и да се установи там. Лудият Кон му отговори: “Добре, когато умората ме надвие, аз ще отида там и когато трябва да се установя, ще си избера място съвсем близо до Черните Хълмове”. Но Бялата Шапка не го заведе там преди да го убият. Бащата на Лудия Кон ми каза, че смята, че доктора му е дал отрова. Той му дал някакво лекарство и синът му много бързо след това умрял. (Сигурно е било опиат. Д-р Макджиликъди е бил горещ почитател на Лудия Кон и твърдял под път и над път, че арестуването и убийството на вожда е било “ненужно, непредизвикано от нищо и непростимо”).
Въпрос: Искаме да те питаме за тайнственият съвет, за който се говори, че е проведен в типито на Лудия Кон 5–6 нощи преди смъртта му. Трябвало е да има съвет с Бялата Шапка на следващият ден, за да се реши дали Лудият Кон и другите искат да отидат като скаути и да помогнат във войната с Не Персé. Говори се, че този таен съвет е проведен в нощта преди съвета с Бялата Шапка. Скаутът Югата (Франк Груяр), който претендира да е подслушвал зад платнището, казал на Бялата Шапка, че Лудият Кон възнамерява да доведе воините си въоръжени на съвета следващият ден и по даден от него знак да извадят оръжията си изпод одеалата и да нападнат. Чудим се дали наистина е имало проведен съвет в типито на Лудия Кон през онази нощ и ако да, то какво се е случило на него.
Отговор: Аз не зная за никакъв подобен съвет. Никога не съм чувал Югата да има нещо общо с тези истории, до ден-днешен. Винаги съм знаел, че Обличащият-се-по-женски и Самотната Мечка са тези, дето са подслушвали край типито на Лудият Кон с одеала върху главите си и са разправяли тези истории. Мисля си, че може би Югата е чул какво разправят и е предявил претенция да го е чул той самият. Югата беше преводач.
Въпрос: Чували сме, че Обличащият-се-по-женски е бил близък роднина на Червения Облак, така ли е?
Отговор: Обличащият-се-по-женски беше първи братовчед на Червения Облак и винаги го подкрепяше. (Самотната Мечка е брат на Обличащият-се-по-женски. В по-късни години, обаче, Самотната Мечка искрено отричал да е чул Лудия Кон да крои подобно предателство, твърдял че всичко това му е приписано и че той винаги е казвал, че само е дочул от другите за подобен кроеж. Историята била стигнала до офицерите чрез Обличащият-се-по-женски и Груяр).
Въпрос: Беше ли Лудият Кон роднина на Петнистата Опашка?
Отговор: Не знам.
Въпрос: Как бяха имената на бащата и майката на Лудият Кон?
Отговор: Бащата се казваше Лудият Кон, докато дари името на сина си. След това бе наричан Червеят /Уаглула/. Не знам името на майка му.
Въпрос: Как бе името на малката дъщеричка на Лудият Кон, която почина?
Отговор: Тя бе наречена Те-се-страхуват-от-нея (Кокипапи).
Въпрос: Може ли Червеното Перо да се сети нещо относно сватбата на Лудия Кон със сестра му, Черният Шал?
Отговор: Всичко, което мога да кажа за това е, че те и двамата стояха самотни доста по-дълго, отколкото обикновено е при нашият народ.

Разговор с Бялото Теле, Пайн Ридж, Ю. Дакота, 11 юли 1930 г.
Преводач: Филип Бялото Теле


За първи път аз видях Лудият Кон край река Шайен. Бях в отряда на Червения Облак, в старата агенция, недалеч от форта. Аз служех като скаут във Форта. Червеният Облак получи съобщение, че Лудия Кон идва за да се срещне с нас. И така, той дойде и направи договор с войниците.
Бях там, когато го убиха. Група Роузбъдски индианци го доведоха във форт Робинсън. Войнишкият Вожд го бе канил във форта четири пъти. Три пъти той отказваше поканите и на четвъртия път те го арестуваха. На четвъртият път тълпата го доведе и тикна в затвора. Когато го вкараха вътре, всички индианци се развикаха “Това е затвор!” и не искаха да влязат с него вътре. Само един влезе. Това беше Малък Голям Човек – Преследващата Мечка, който влезе с него. Другите, които бяха с тях са Железният Ястреб, Обръщащата се Мечка, Големият Път и Дългата Мечка. Лудият Кон и Малък Голям Човек влязоха вътре.
Когато Лудият Кон разбра, че това е затвор, той се обърна и извади бойния си нож. Искаше да нарани някого. Малък Голям Човек сключи ръце зад гърба му. Лудият Кон го извлачи до вратата, до парадния плац. Той поряза Малък Голям Човек по китката. Войникът, който обикаляше напред-назад пред затвора промуши отзад Лудия Кон с байонета си. Лудият Кон падна, превивайки се.
Аз бях 23 или 24 годишен по времето, когато това се случи. Някой каза, че занесли Лудия Кон в болница. Той умря там и на другата утрин го откараха в лагера му. Искаш ли да знаеш как бе облечен по времето, когато го убиха? Носеше бродирани мокасини, кожени гамаши и бяла памучна риза. Имаше червено одеало.
Въпрос: Познаваш ли скаут на име Обличащият-се-по-женски?
Отговор: Да, добре го познавам.
Въпрос: Обличащият-се-по-женски казал на офицерите от форта, че Лудия Кон възнамерява да ги убие по време на съвета. Затова офицерите искали да го арестуват. Питаме се относно този Обличащ-се-по-женски, що за човек е бил? Можеше ли да му се има доверие или не?
Отговор: (Бавно) Не знам дали на него можеше да се вярва или не.
Въпрос: Как хората в отряда на Червения Облак приемаха Лудия Кон? Харесваха ли го или му завиждаха?
Отговор: (Бавно) Ох, мисля, че те може би му завиждаха.

Разговор с г-жа Кери Бавната Мечка, Оглала, Ю. Дакота, 12 юли 1930 г.
Преводач: Самюел Изправеният


Преди Лудият Кон да дойде в агенцията, всичко което знаех за него бе, че е смелчага. Голяма част от племето бе далеч отвъд Черните Хълмове. Лудият Кон бе също с тях. Той бе един от най-смелите. Говореше се, че искал да остане с хората си там, в пустошта. Червеният Облак дойде в агенцията. Той искаше да се сприятели с белите хора. Лудият Кон не искаше.
Белите хора искаха Лудият Кон да дойде в агенцията и да спре да се бие. Бавната Мечка отиде с Червения Облак за да го доведат. Накрая го склонили да дойде. После белите хора искаха той да отиде във Вашингтон, но той не пожела. И така, малко по-късно те го арестуваха и доведоха във форта. Там те искали да му отнемат оръжията, пушката и ножа, но той не им позволил. Така че го наръгали със сабя. Това е всичко, което знам.
Въпрос: Чела съм в книга, че Лудият Кон бил сроден чрез женитба с Червения Облак. Вярно ли е?
Отговор: Лудият Кон нямаше връзка с Червения Облак.
Въпрос: Червеният Облак действал като добър приятел на Лудия Кон докато го уговарял да дойде в агенцията, защото иначе, войниците щели да организират много голяма експедиция и неприятелите им щели да си имат неприятности. Но как са се разбирали когато той вече е бил дошъл? Чувала съм, че дадени хора са искали да направят Лудият Кон вожд на всички Оглала, на мястото на Червения Облак и във връзка с това те изпитвали завист един към друг.
Отговор: Лудият Кон бе убит твърде скоро след като дойде в агенцията. Не мисля, че е имало време да имат кавги или да изпитват завист един към друг. (Лудият Кон се предава на 7 май и е убит на 5 септември 1877 г.)
Въпрос: Познаваш ли човек наречен Обличащият-се-по-женски?
Отговор: Да, познавам го.
Въпрос: Разправят се разни странни истории за Лудият Кон, относно причината поради която офицерите решили да го арестуват. Знаеш ли нещо относно характера на този Обличащ-се-по-женски, дали може да му се има доверие или не?
Отговор: Обличащият-се-по-женски беше скаут във форт Робинсън в продължение на 20 години. Аз не знам наистина що за човек беше, дали бе добър или лош. Белите хора във форта го харесваха.
Въпрос: Имаш ли някакви предположения защо Лудият Кон не желаеше да отиде във Вашингтон?
Отговор: В началото искаше да отиде, но след толкова много приказки той се боеше да не му се случи нещо там. Червеният Облак и Бавната Мечка му казаха истината когато отидоха да го уговарят да дойде. Те му казаха, че би трябвало да отиде до Вашингтон и че там всичко ще е наред. Но друг индианец му каза, че ще го убият или във форт Робинсън или във Вашингтон.
Въпрос: Кой му каза това?
Отговор: (бавно) Малък Голям Човек му го каза.

Разговор с Малкият Убиец, Оглала, Ю. Дакота, 12 юли 1930 г.
Преводач: Самюел Изправеният



Аз бях с Лудият Кон през цялото време, ей-така бяхме (показва два долепени пръста). Но не бях с него когато бе убит. Ако бях, сигурно щяха и мене да убият. Бях с хората му, когато дойдоха при него от форт Робинсън, с тютюн, за да го викнат да отиде. Лудия Кон каза добре, ще отиде във форта напролет. Той вървеше малко пред мен. Следвах го, когато пристигнахме и го посрещнаха. Когато наближихме форт Робинсън, хората излязоха и ни донесоха месо. Това не бе бизонско, а кравешко месо и друга храна. Лудият Кон ми каза, че е “пленен” (т.е. предава се) и ще отиде във форта, а оттам във Вашингтон. Белите хора във форт Робинсън ни поискаха пушките и конете, нещата с които воювахме. Лудият Кон каза: “Добре, нека ги вземат”. Когато предаде конете и оръжията, той искаше да отиде във Вашингтон. Искаше да говори с Президента за мястото, което си е избрал да се установи. То беше близо до Белите планини (Биг Хорн), до река Език /Тонг Ривър/. Лудият Кон имаше изгравирана от белите каменна маркировка и я даде на брат ми да я отнесе и постави там, където щеше да е земята му. Този ми брат се наричаше Човека Прът. Сега той е мъртъв. Ако бе жив, щеше да е Вожд на цялото племе. Бе женен за по-голямата сестра на Лудият Кон. Имаше осем деца, но нито едно от тях не живя достатъчно дълго, за да получи полагаемата му се земя от правителството. Когато Лудият Кон за пръв път дойде във форт Робинсън, той искаше да отиде до Вашингтон. Но други индианци му завидяха и се страхуваха, че ако отиде във Вашингтон, ще го направят Вожд на всички индианци в резервата. Те дойдоха и му наговориха множество истории. След това той не желаеше вече да ходи там. А после бе арестуван и убит. Аз не бях с него, когато го убиха. Бях пратен в агенцията на Петнистата Опашка с послание. Когато се върнах, чух какво е станало.
Въпрос: Беше ли в агенцията на Петнистата Опашка по времето, когато той дойде да види агента, кап. Джеси М. Лий?
Отговор: Не, не бях там. Чух за това по-късно.
Въпрос: Можеш ли да ни кажеш как изглеждаше Лудият Кон?
Отговор: Лудият Кон беше нисък, дребен човек. Нямаше черна коса, имаше кафява, като на бял човек и дълъг прав нос. Очите му бяха черни, като на Лакота.
Въпрос: Можеш ли да ни разкажеш за семейството му, за кого е бил женен и дали е имал деца?
Отговор: През цялото време откакто го познавам преди да бъде “пленен”, той бе женен за една жена. По-късно се ожени втори път, за една бяла жена (със смесена кръв). Първата му жена бе сестрата на Червеното Перо. Тя е единствената от която имаше дете, момиченце което почина малко. Сестрата на Лудия Кон и децата й починаха преди 1901 г.

Разговор с Мъжкото Куче, Оглала, Ю. Дакота, 13 юли 1930 г.
Спомени за Лудият Кон
Преводач: Джон Колхоф

Въпрос: Първият път, когато дойдохме да те видим, ти си започнал да разказваш за някакъв случай, в който двама бели мъже дошли на посещение при Лудия Кон, дали му дар от две цигари и нож и си стиснали ръцете по начин, който изглеждал подозрителен. Нашият преводач не можа да ни разкаже това същият ден, но няколко дни по-късно той ни го спомена. Искаме да чуем за това отново, тъй като желаем да хвърлим светлина върху това, как са се случили всъщност някои от историите, които се говорят за Лудият Кон.
Отговор: Това бе по времето, когато Лудият Кон лагеруваше на няколко мили от форт Робинсън и дойде заповед до всички да се дигнем и да отидем на лагер до Белият Хълм (Крауфорд), тъй като ще се проведе голям съвет (1 или 2 септември 1977 г.). Всички направиха така, с изключение на Лудия Кон. На тези, които искат да отидат на срещата им бе казано да прекосят потока. Направих съвет и казах: “Всички, които обичат жените и децата си, нека да прекосят потока с мен. Всички, които искат жените и децата им да бъдат убити от войниците да си останат където са.”
После Лудият Кон повика мен и Железният Ястреб в типито си. Ние отидохме. Той се наведе над купчина одеала и възглавници, хвана и извади изпод тях нож и две цигари. Каза че това е дар, даден му от двама посетили го бели мъже, които дошли да го видят този следобед. Не му харесал начина, по който се здрависали с него, не му харесали приказките им и не му харесали подаръците им. Смяташе, че подаряването на ножа вещае неприятности. Смяташе, че те са се здрависали с него, сякаш не му мислят доброто. Боеше се, че ще има неприятности на този съвет. Единият от тези мъже бил войнишки Вожд от форт Ларами, ген. (Лутър Прентис) Брадли, другият бил Д. Х. Ръсел. (Мъжкото Куче нарече тези мъже с индианските им имена. Преводачът ги идентифицира с малки колебания). Казах му: “Това значи ли, че ще си ми враг, ако мина потока?” Лудият Кон ми се изсмя в лицето. Каза ми: “Аз да не съм бял човек! Те са единствените които творят правила за други хора, казвайки ‘Ако стоите от тази страна на чертата ще има мир, но ако минете от другата ще ви убием всичките!’. Аз не се занимавам с ограничителни линии. Тука е пълно с места. Лагерувайте където си искате.” След това Бялата Шапка (л-т Уйлиам П. Кларк) проводи за мене и ми каза за тези бели мъже и че иска да уговоря Лудия Кон да говори с тях още веднъж. Те донесоха ядене като дар и аз направих голямо празненство, поканих белите мъже и изпратих вестител до Лудия Кон, но той не пожела да дойде. Прати ми отговор: “Кажи на приятеля ми, че му благодаря и съм му признателен, но някои хора там говорят твърде много. Аз не желая да разговарям с тях повече. Нищо добро няма да излезе от това.” Не мисля, че бе наистина ядосан, по-скоро бе оскърбен. Те не бяха постъпили добре с него. Той не каза дали иска или не иска да отиде във Вашингтон.
Въпрос: Югата (Франк Груяр) казва в книгата си, че е подслушвал край платнището на типито на Лудия Кон и го чул да крои заговор да заведе хората си на този съвет край Белият Хълм или може би на по-ранен съвет, с оръжия скрити под одеалата им. Когато Лудият Кон се поздрави с белите офицери, хората му трябвало да извадят оръжията си и да убият всички бели хора, които присъстват, ако се позоваваме на тази история. (Джо Де Барт, “Живота и приключенията на Франк Груяр”, 1894, стр. 337-341. По-късно е изказано голямо съмнение върху надеждността на Груяр като очевидец. Виж разказите на кап. Джеси М. Лий и д-р В. Т. Макджиликъди в “Историческо списание на Небраска” от декември 1929 г. стр. 12-17). Питаме се дали е възможно Югата да е наблюдавал как Лудият Кон е извадил ножа, даден му от белите офицери и да е чул разказа му за странното здрависване и оттам да му е дошла идеята за заговора.
Отговор: Това бяха Дългата Брадичка, Самотната Мечка и Обличащият-се-по-женски, дето шпионираха около типито на Лудият Кон и разправяха на белите тези истории за него. Никога досега не бях чувал, че Югата (Груяр) e бил там. Но знае ли се, може би той е съставил плана на всичко това, което знам. Истории, като тези пораждат лоши чувства. Но аз не вярвам, те да са истина. Ако съм чул Лудият Кон да го казва веднъж, все едно че съм го чул многократно: “Дойдох тук за мир. Нищо няма значение, дори ако моите собствени роднини ми опрат пушка в главата и ми заповядат да си наруша думата, аз няма да я наруша.” Когато първоначално дойдохме в агенцията, Лудият Кон имаше желание да отиде във Вашингтон. Той ми каза: “Първо, ще искам от тях да установят агенцията ми на Бобровият Поток, западно от Черните Хълмове. После ще отида до Вашингтон, за твое благоденствие, за мое благоденствие и за благоденствието на всички от народа. И това ще е единствената причина да отида.” Петнистият Гарван и някои други му казваха: “Това отиване до Вашингтон е само примамка. Искат да те отведат далеч от нас и да те държат в тяхна власт”. По-късно Лудият Кон разбра, че това може би е истина. Последно каза на офицерите: “Няма да отида там. Исках да замина, но вие променихте разбиранията ми. Дълбоко в сърцето си аз пазя мястото край Бобровият Поток, където искам агенцията си. Вие имате пушките и конете ми. Аз имам само типито и желанието си. Вие ме накарахте да дойда тук и може да ме задържите със сила, ако искате, но не може да ме принудите да отида някъде, където отказвам да ида”.
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот DedoTaho » Пет Мар 06, 2009 9:15 am

Продължение

Разговор с Късият Бизон, неделя, 13 юли 1930 г.
Не е уточнено мястото
Преводач: Джон Колхоф


Ще ти разкажа за един от бойните подвизи, който Лудият Кон извърши и който смятам за велик. Беше по време на битка с Шошоните в която те ни превъзхождаха числено. Лудият Кон и по-младият му брат пазеха задната част на бойният си отряд. След доста бой, коня на Лудия Кон отпадна. Той го освободи и младият му брат, който не желаеше да го изостави, освободи своя. Двама от неприятелите, на коне, се втурнаха напред за единоборство. Лудият Кон каза на брат си: “Грижи се за себе си, аз ще се позабавлявам”. Лудият Кон надви първия Шошон, а вторият успя да избяга обратно. Те взеха конете на двамата Шошона и настигнаха отряда. Бяха опазили себе си и отряда си, донесоха два коня и скалпа на убития Шошон. Това се случи близо до сегашната агенция.
Друг случай, когато Кроу замалко щяха да хванат Лудия Кон, беше в битката при потока Стрела /Ероу Крийк/, същата битка, където Бягащият Безстрашно извърши своя подвиг. Лудият Кон атакува Кроу, коня му бе убит под него и той бе заобиколен от неприятели. Оглала се опитаха да му помогнат, но не можеха да приближат достатъчно близо. Мъж, наречен Петнистият Елен направи последно усилие да го достигне. Той се вряза в редиците на врага, Лудия Кон се покачи на коня му зад него и те атакуваха за да се измъкнат. И двамата се добраха до Сиукските редици, яздейки двама на кон и преследвани от близо. Сред индианците тази битка е известна като “Тогава, Когато Жълтата Риза Бе Убит От Кроу”. Картини от нея са показани в пиктограмите на Бикът-с-лошо-сърце. Жълтата Риза бе член на Обществото на Притежателите на Бял Кон. Също така бе и един от “носещите ризата” от Сиуксите от Северна Монтана. По време на тази битка Лудият Кон и Мъжкото Куче бяха двамата Носещи Копия на Обществото Имащите Гарванова Кожа (Носещите Гарвана).
Късият Бизон бе помолен да разкаже за събитията от времето на пристигането на воюващите групи в агенцията, до времето когато Лудият Кон бе убит. Следва неговият разказ:
Около 100 човека излязоха от агенцията за да придумат воюващите групи да се приберат, под предлог, че така безредиците около Черните Хълмове ще бъдат прекратени. Групите на Лудият Кон, Мъжкото Куче, Свещеният Белоглав Орел и Големият Път се събраха за да изслушат тези хора и проведоха съвет при разклонението на река Език, където сега има голям град на белите хора (Шеридан, Уайоминг). Всички воюващи се съгласиха, че тъй като сега вече е късно и те трябва да ловуват за типитата си (да ловуват бизони), ще дойдат в агенцията през следващата пролет.
Напролет Мъжкото Куче и Шайените лагеруваха на Барутната река, придвижвайки се бавно към агенцията. Една ранна утрин множество войници, пратени от ген. Крук ги нападнаха и унищожиха всичко което имаха: типита, дрехи, храна, всичко. Лудият Кон лагеруваше малко по-надолу по същата река. Мъжкото Куче и Шайените се бяха насочили към него, но не можаха да го достигнат, тъй като бяха нападнати от войниците. Вождове на Шайените, които бяха с Мъжкото Куче, бяха Малкият Вълк и Ледът. Мъж, наричан Влечугото (или прен. “Угодника”) бе дошъл от резервата, носейки послание от Червения Облак, което гласеше: “Пролет е, ние ви чакаме”. Влечугото бе застрелян също, въпреки че бе дошъл в интерес на белите хора. (Това е битката при Барутната река от 17 март 1876 г. Белите са мислели, че нападат лагера на Лудия Кон. За бялата версия на историята виж Дж. М. Бурк, “По границата с Крук”). Това нападение промени положението. През последвалото лято Крук ни нападна, а после дойде и Къстър. Ако не бяхме нападнати от Крук при Барутната река, ние щяхме да отидем в агенцията още тази пролет и нямаше да има Сиукска война.
Първото съобщение, че Къстър идва за да воюва с нас дойде в началото на лятото. Малка група Индианци дойдоха от Северна Дакота и ни разказаха за сблъсъка си с него. Един от тази група, проявил голяма храброст в тази битка, бе Дългият Лос. (Те са принадлежали към Янктонаите под предводителството на Инкпадута). След като се присъединиха към нас, ние се дигнахме и се преместихме към следващата река, Розова пъпка /Роузбъд/. Там към нас се присъединиха и Шайените. Те идваха от север, покрай форт Ларами. Това което ни казаха бе, че там са се скупчили множество войници, Крук е мобилизирал много Кроу и Шошони и идва от север, за да плени всички Сиукси. И ето че недълго след това ние имахме битка с Крук при Роузбъд и го отблъснахме. Кроу, Шошоните и Крук заедно правеха голяма сила. В битката при Роузбъд най-напред войниците накараха Сиуксите и Шайените да отстъпят. Лудият Кон, Бикът-с-лошо-сърце, Черният Елен, Ритащата Мечка и Добрата Невестулка прегрупираха Сиуксите, организираха атака и обърнаха войниците в бяг. Добрата Невестулка бе нещо като лейтенант за Лудия Кон, той бе всякога до него. Войниците печелеха дотогава, докато тези петимата започнаха да организират хората си. Крук отстъпи към Гъшият поток /Гуус Крийк/ след битката. Ако бе пратил съобщение на Къстър, той щеше да му каже, че там има много Сиукси. Но той не му каза. Лудият Кон прояви добра предвидливост в тази битка. Шест дни по-късно Къстър ни нападна. В тази битка аз се биех срещу Рино и дори не забелязах Къстър да идва. Ние тамън обърнахме хората на Рино в бяг отвъд потока, когато Лудият Кон пристигна със своите хора. “Твърде късно! Изпуснахте битката!” му извикахме ние. “Съжалявам, че я изпуснах – изсмя се той – но пък ако знаете от другата страна на хълма каква хубава битка има!” Погледнах натам, където сочеше и забелязах Къстър и неговите сини куртки да се спускат по хълма. Видяха ми се милиони. “Там ще е голямата битка – каза Лудият Кон – Тази няма да я пропуснем”.
Той не беше напрегнат, правеше си майтап с това. Завъртя се и препусна към реката и малко по-късно го видях на неговият петнист кон да води хората си през брода. Той първи прекоси реката. Видях, че държи положението в ръце. Те се насочиха към средата и там имаше толкова много прах, че не видях нищо повече. На другият ден забелязахме Мечото Палто (индианското име на ген. Майлс, но Късият Бизон очевидно има предвид ген. Тери, обикновено наричан Куцащият Войник или Този-който-няма-бедро) да се приближава по течението на реката. Тези войници започнаха да копаят в земята и не искаха да се бият. На сутринта те достигнаха хълма с оцелелите войници на Рино. Индианците ги изоставиха и се оттеглиха. Вече имаше три армии срещу нас, на Крук, на Къстър и на Мечото Палто (т.е. Тери). Ако трите сили се бяха обединили и нападнали заедно, историята щеше да е друга. Но всяка нападаше поотделно.
Денят в който дойде Мечото Палто (Тери), Лудият Кон отговаряше за отбраната. Той разположи съгледвачи да наблюдават дали Мечото Палто няма да ни последва. Но той не го направи. Войниците му правеха рамки (носилки) и влачеха ранените към устието на Голям Рог. Аз бях един от съгледвачите, които видяхме това и съобщих на Лудия Кон. Следващата ни битка бе при Тънките Хълмове /Слим Бютс/. В нея ръководеха петима водачи: Лудият Кон, Ритащата Мечка, Носещият Еленовата Шапка, Мъжкото Куче и Смелият Вълк. Нямаше само един командващ. Да няма изявен водач е нещо необичайно. Това бе и последната битка, в която лично аз видях Лудия Кон да взема участие. Индианците я наричат “Битката Където Загубихме Черните Хълмове”. Шест индианци бяха взети в плен при тази битка; наричаме ги пленниците от Черните Хълмове. Преследващата Мечка (Малък Голям Човек) бе един от тях.
(Тук преводачът, Джон Колхоф взе думата, казвайки че е чел в някаква книга, че Вожда Американският Кон е бил смъртоносно ранен и взет в плен при тази битка, но това явно е грешка. Американският Кон не е взиман в плен, нито пък е умрял от раните си, получени в тази битка. Късият Бизон подкрепи по-младият мъж в това. Попитан кой е мъжът, който е бил улучен в стомаха, докато се е укривал в пясъчна яма и който умрял през нощта и изоставен непогребан, Късият Бизон отговори: Желязното Перо беше застрелян в пясъчната яма. В ямата имаше също и една жена. Желязното Перо не се предаваше, докато не бе твърде тежко ранен за да живее. Това беше Желязното Перо, а не Американският Кон. Една жена беше ранена, те откараха засегнатата и жената на убития мъж. Три жени и едно дете бяха открити мъртви след битката. И тук историята можеше и да е различна, но повечето мъже бяха отишли да изтъргуват боеприпаси, когато атаката започна и те не можаха да се върнат навреме.)
След това ние отидохме на север от река Език и пратихме осем мъже да направят договор. Нашите мирни пратеници били нападнати от Кроу и изгубили пет мъже. Другите трима се завърнаха в къщи. После беше битката в която Големият Гарван бе убит. Лудият Кон взе участие в нея, макар аз да не го видях. Конят му бил убит под него. Той бил един от четиримата, които останали да охраняват тила, за да прикрият отстъплението на останалите и после се изтеглили. Големият Гарван, дал името на тази битка беше Шайен. Те прекараха зимата с Лудият Кон и Мъжкото Куче.
(Късият Бизон бе запитан има ли нещо вярно в историята, че Лудият Кон отказал да сподели ограничените си припаси с Шайенските бежанци от битката при Дупка-В-Стената, предвождани от Тъпия Нож и затова те били във вражда с него. Тази история разказва майор Бурк в “По границата с Крук”, стр. 394 и която е отхвърлена от Джордж Бърд Гринел, въз основа на Шайенските разкази, в “Сражаващите се Шайени”, стр. 368. Късият Бизон каза: Няма нищо вярно в тази история. Ние подпомагахме Шайените с най-доброто, на което сме способни. Повече от това и за нас не можехме да направим.)
След това ние се отправихме към Скалистите планини на лов. Метисът Големите Гамаши (Джон Бругиър) ни доведе три жени, пленени от ген. Майлс и поиска воюващите групи да сключат мир.
Големите Гамаши беше преводачът на ген. Майлс, Хункпапа. Идването му при нас по този начин бе смело действие. Той можеше да бъде убит, но Мъжкото Куче го закриляше, докато лошите чувства се разсеят. През онези дни винаги около Мъжкото Куче се мотаеше една прилична тълпа мъже. Когато хората научиха защо Големите Гамаши е дошъл и че жените не са били наранени, те се успокоиха. (За допълнителни сведения по този случай виж Ген. Нелсън Майлс, “Лични спомени”, стр. 239-240).
Докато бяхме там, Врановият Ястреб, Бягащият Огън и Сабята дойдоха при нас с послание. Те искаха да се върнем в Агенцията на Червения Облак и да спрем да се бием. Когато пратениците дойдоха при Мъжкото Куче, ние научихме, че Лудият Кон вече е отишъл при потока Прът за типи /Лоджпоул Крийк/, близо до Барутната река; той вече се насочваше към агенцията. И така, при Барутната река ние всички се срещнахме, направихме съвет и решихме да отидем заедно. Шайенските Вождове, Двете Луни, Ледът и Малкият Вълк, тръгнаха на друга посока. Когато достигнахме устието на Барутната река, открихме Червения Облак с 100 други водачи да ни приветстват с “Не бойте се, всичко е наред; заповядайте”. С него бяха дошли и няколко мъже, женени за индианки, две Genise /?/ момчета и разни други. Нямаше лоши чувства между водачите или който и да било. След като ние всички се събрахме край потока Шапка /Хат Крийк/, пратихме напред вестители и бавно ги последвахме. На голяма поляна край форт Робинсън, Червеният Облак, Бялата Шапка (л-т Кларк) и двама кавалеристи посрещнаха Лудият Кон. Те се поздравиха и казаха, че се радват да го видят, всички бяха дошли в мир. Лудият Кон разгъна одеалото си, за да седне Червеният Облак и му дари ризата си. Същото направи Мъжкото Куче за Бялата Шапка. Видя им се малко това, което им дадоха и Мъжкото Куче подари бойният си кон и седло на Бялата Шапка. Както се вижда от това, нямаше лоши чувства към белите. Наред с всички разговори проведени този ден, Лудият Кон каза: “Има един поток отвъд, викат му Бобровият поток. Западно от устията му има голямо равно място. Искам моята агенция да се разположи по средата на равнината”. Той каза, че тревата там е добра за конете и има дивеч. Тази местност е близо до днешния град Жилет, Уайоминг. След като агенцията се построи там, той ще отиде до Вашингтон да говори с Великия Баща. Предлагаха му едно друго място за агенция, в близост до Белите (Биг Хорн) Планини. Там където днес е град Шеридан, Уайоминг. Но ако не иска да ходи там, мястото край Бобровият поток е приемливо. Това бе единственото неразбирателство тогава. Лудият Кон искаше първо да се установи агенцията и тогава да ходи до Вашингтон. Офицерите искаха той първо да отиде. Различието дали Лудият Кон трябва първо да ходи до Вашингтон или след като се изгради агенцията, доведе малко по малко до цялата беда. Когато Железният Бял Човек (роднина на Лудия Кон) направи пътуването си до Вашингтон, той се опита да изясни нещата. (Както изглежда, Лудият Кон се е безпокоял, че ако отиде във Вашингтон преди агенцията да е установена, властите може да опитат да го заставят да подпише преместването на народа му в Индианската Територия, където всъщност неговите съюзници Шайените бяха пратени през юни същата година, като това доведе до злополучни последствия и за Шайените и за съседните заселници от Канзас. Освен това се е опасявал, че може да бъде наказан заради схватката с Къстър. Индианските разказвачи не бяха много склонни да изказват тези подозрения надълго и нашироко пред бялата събеседничка.)
Мъжкото Куче, аз и цялото ни семейство бяхме роднини на Червения Облак, ето защо ние естествено се преместихме на лагер до него. Малко след това, аз се присъединих към скаутите и трябваше да отида с една група да опитаме да убедим отряда на Куция Елен да дойде. Бях заминал на тази мисия, когато Лудият Кон е бил убит. И така, това е всичко, което знам за него.
Лудият Кон беше нито много висок, нито много нисък, нито широк, нито пък тънък. Косата му бе много светла, с цвят като твоята (разговарящата може да се опише като средно руса). Беше висок малко под шест стъпки. Бикът-с-лошо-сърце беше от същият тип. Но Лудият Кон имаше много светъл цвят на кожата, по-светъл от другите индианци. Обикновено носеше Ирокезки миден гердан; това бе единственото украшение, което носеше. Перата му не бяха като тези на останалите. Лицето му не беше пълно и имаше остър, дълъг нос. Имаше черни очи, които твърдо, дори настоятелно се вглеждаха и не изпускаше нищо от това, което се случва, дори и маловажното. Виждал съм две негови фотографии, на едната мисля че беше върху гърба на жълтият си кон, на другата върху пъстър. И на двете е на кон и мисля че наистина е той. Виждал съм и трета снимка за която съм сигурен, че е негова, защото е изобразен върху петнистия кон, с който бе в битката с Къстър. Не мога да сбъркам коня и никой освен него не го е яздил. Човека, който има тези фотографии ги взе от войниците във форт Робинсън. Той притежава колекция от снимки на Вождове. Мисля че живее в Калифорния сега, близо до тамошният Национален парк. Не мога да се сетя за името му.

Разговор с Мъжкото Куче, Оглала, Ю. Дакота, 13 юли 1930 г.
Преводач: Джон Колхоф


Въпрос: Д-р Чарлз Ийстман, чието индианско име е Охайеза е писал в своя книга за Лудият Кон, че когато бил младеж е бил близък приятел с известният боен водач Гърбицата или Високият Гръбнак. Питаме се дали Мъжкото Куче може да разкаже нещо за него и приятелството му с Лудият Кон. (Чарлз Александър Ийстман, “Индиански герои и Велики вождове”, 1918)
Отговор: Високият Гръбнак и Лудият Кон бяха побратими, провеждаха всичките си бойни походи заедно и всеки един от тях бе толкова велик боен водач, колкото и другият. Единственият път, когато те имаха разногласие, бе по времето, когато убиха Високият Гръбнак. Той и Лудият Кон бяха на боен поход срещу Шошоните. Те бяха разположили хората си на Ветровитата река /Уинд ривър/. Беше есен, валеше дъжд, който се обърна на сняг. Лудият Кон каза: “Чудя се дали да не се върнем към Шишарковият поток /Коун Крийк/. Съмнявам се дали конете ни могат да се бият в тази киша. Копитата им потъват дълбоко”. Вестителите отнесоха думите му до Високият Гръбнак, който отговори: “Това е втората битка от която се отказваш, на същото това място! Този път трябва да се бием”. Той дойде при Лудият Кон и му каза: “Последният път, когато ти се отказа от битка тука, като се върнахме в лагера ни се присмиваха. Ти и аз сме изградили добри имена и трябва да се грижим за тях. Ако не ти пука за това, може да се върнеш. Но аз оставам и ще се бия”. Лудият Кон отговори: “Добре, ще се бием, щом чувстваш, че така трябва. Но мисля, че ще ядем добър пердах. Ти имаш хубава пушка, и аз имам хубава пушка, но я погледни хората ни! Никой няма добра пушка и повечето са само с лък и стрели. Мястото е лошо за бой и денят е лош, а враговете са двайсет към един”. Те се сражаваха заедно, но Шошоните надделяха. Твърде скоро Оглалите отстъпиха и останаха само трима мъже, приемащи всяка битка: Добрата Невестулка, Лудият Кон и Високият Гръбнак. Това беше битка с бягство, но повече бягство, отколкото битка, само онези тримата се биеха изцяло. Лудият кон нападна едната страна на Шошоните, а Високият Гръбнак другата. Когато се върнаха, конят на Високият Гръбнак куцаше. Той каза: “Хайде пак да нападнем; конят ми има рана на крака”. Лудият Кон каза: “Знам. Да ги нападнем отново”. Двамата отново атакуваха. Когато Лудият Кон се върна обратно, той откри само Добрата Невестулка. Високият Гръбнак беше паднал от коня и Шошоните се спускаха над него. Тогава за последен път го видяха. Добрата Невестулка и Лудият Кон се оттеглиха.
Въпрос: Колко годишен беше Високият Гръбнак? Беше ли на същата възраст като Мъжкото Куче и Лудият Кон или бе по-възрастен мъж?
Отговор: Точно на същите години, като Лудият Кон и мене. (Тази битка е датирана през 1870 г.)
Въпрос: Чели сме, че Лудият Кон е имал по-малък брат, към когото е бил много привързан и който загинал в битка. Какво можеш да ни кажеш за това?
Отговор: Младият брат отиде на боен поход южно от река Плат /Плат ривър/ и никога не се завърна. Лудият Кон не беше с него. Това се случи по времето когато Безводния и Лудия Кон имаха онези търкания и Лудият Кон не беше се оправил още от раната си. (Лятото на 1870 г.) Когато Червеният Облак замина за Вашингтон (по-късно същата година), Лудият Кон отиде на юг, откри тялото на брат си и го погреба.
Въпрос: Как беше името на този брат?
Отговор: Името му бе Малкият Ястреб. След смъртта на младият човек, братът на баща му взе същото име. Старецът твърдеше, че първият Малък Ястреб е щял да бъде по-велик човек от брат си, ако е доживял. Но той бе много безразсъден. Всичките пъти когато съм бил в битка с Лудият Кон, в най-критични моменти от боя, той винаги скачаше от коня си за да стреля. Той е единственият индианец когото познавам, който толкова често правеше това. Искаше да бъде сигурен, че ще улучи това, което е набелязал. Не обичаше да почва битка, преди да е планирал всичко в главата си и да е сигурен, че ще спечели. Винаги предвиждаше нещата и участваше на сигурно. Брат му и Високият Гръбнак бяха безразсъдни. Затова и бяха убити.
Въпрос: Когато с моят приятел се върнахме в нашия лагер след другия разговор, ние открихме че има разни неясноти в историята за кавгата между Лудия кон и Безводния. Дали Мъжкото Куче може да ни я разкаже отново? В частност, не ни е много ясно кой точно Безводен е стрелял, този който е жив и днес, този който е бил съпруг на жената с която Лудият Кон е избягал или бащата на съпруга на жената.
Отговор: Старият Безводен стреля, съпругът на жената. Тя е майка на този Безводен, който е жив днес. Той е бил малко момче тогава. Жената имаше три деца, той е най-възрастен. Тя ги дала на различни хора да се грижат за тях, когато отишла с Лудия Кон. Когато съпругът й се прибрал, жена му и децата ги нямало. Той обиколил разни типита и открил децата. Лудият Кон бе задявал доста време жената, така че Безводния не се чудил дълго какво е станало. Събрал доста здрав боен отряд и тръгнал след тях. Лудият Кон бе взел жената и няколко последователи на боен поход срещу Кроу. На втората нощ те пристигнали на място край Барутната река, където различни групи се били събрали и спрели да се видят с приятели. Малкият Щит бил с него по време на стрелбата. (Малкият Щит е брат на Мъжкото Куче. Той се навърташе зад къщата, когато това се спомена, така че преводачът излезе и го покани да дойде. Той присъстваше до края на разговора и оказваше съдействие). Безводният ги настигнал на втората нощ след като с жената напуснали лагера. Лудият Кон и жената седели край огъня в типито на приятели, когато Безводният връхлетял, казвайки: “Приятелю, аз дойдох!” Лудият Кон скочил и посегнал към ножа си. Безводният стрелял и го улучил точно под лявата ноздра. Куршумът минал по линията на зъбите му и счупил горната челюст. Той паднал напред в огъня. Безводният напуснал типито веднага и казал на приятелите си, че е убил Лудия Кон. Жената избягала в дъното на типито и изпълзяла под платнището, докато Безводният стрелял. Тя отишла при свои роднини и помолила за закрила. Тя не се върнала при Лудия Кон. Използваният револвер бе взет назаем от Бикът-с-лошо-сърце. Жълтата Мечка го върна и каза че Безводният е убил Лудия кон. По-късно някой донесе вестта, че той е жив. Безводният имаше бързо муле, което яздел на отиване. Той избягал без него, набързо. Когато приятелите на Лудия Кон се убедили, че няма да могат да открият Безводния за да го накажат, те вместо това убили мулето. Приятелите на Безводния загряха инипи и го пречистиха от убийството. След това той изчезна. Безводният беше брат на Свещения Белоглав Орел, (“носещ ризата” на едно от подразделенията на Оглала, както Мъжкото Куче, Червеният Облак и Големият Път) по прякор – Черният Близнак. Той наистина имаше близнак – Белият Близнак или Свещеният Бизон, чийто тен беше малко по-светъл. Свещеният Белоглав Орел казал на Безводния: “Ела и остани при мене и ако те искат да се бием, ще се бием.” Хората на Лудият Кон не го отнесли обратно в лагера му, а в този на неговият чичо, Петнистият Гарван, за да бъде лекуван. Те били много гневни и смятали, че трябва Безводният да се върне, за да бъде наказан или да се обяви война на неговите хора. За момент изглеждало, че ще се пролее много кръв. Но, за добра участ имало три страни в караницата, вместо две. Бичата Глава, Пепелта и Петнистия Гарван, чичовци на Лудия Кон и Главни мъже на тази група, работели за примирие. Също така, Бикът-с-лошо-сърце и аз смятахме, че сме въвлечени в разправията, поради револвера на брат ми, използван при стрелбата. Правехме, каквото можем. След време нещата започнаха да се поуспокояват. Безводният притежаваше много хубав пъстър кон и хубав дорест кон. Той ги даде, заедно с още един добър кон за компенсиране на щетата, която бе нанесъл. Петнистият Гарван, Седящият Орел и Плуващият С Кану доведоха жената на Безводния в типито на Бикът-с-лошо-сърце и я оставиха там при условие, че няма да бъде наказвана за делата си. Това условие бе поискано от Лудият Кон. Бикът-с-лошо-сърце се споразумя, тя да се върне при съпруга си в мир. Ако не бе постъпил по този начин, може би щеше да има лоша битка.
Но Лудият Кон не можеше повече да бъде “носещ ризата” поради своето прелюбодеяние. Неприятностите избухнаха още веднъж след като се предполагаше, че са утихнали. Имаше няколко групи, лагеруващи близо до устието на река Голям Рог. Те ловуваха бизони около Мисури (Йелоустоун). Някои вече бяха опаковали месото, други още не. Железният Кон и Лудият Кон бяха привършили и се прибираха натоварили конете си с пакетите. Един човек, наречен Върхът На Мокасина, все още опаковаше месото си. Той имаше бърз жълт кон и го бе вързал за кол близо до себе си, докато работи. Безводният минавал по това време и видял Лудия Кон да се задава. Той отвързал жълтият кон на Върха На Мокасина, скочил отгоре му и препуснал бързо през прерията. Лудият Кон приближил и като видял Върхът На Мокасина му казал: “А, ти си тук? Че кой тогава препуска върху жълтият ти кон?” Върхът На Мокасина му отговорил: “Това е Безводният”. Лудият Кон казал: “Да, мисля че го познах! Непременно трябва му върна един куршум, в замяна на онзи, който ми даде”. След което свалил пакета, скочил на гърба на коня си и започнал преследване. Подгонил Безводния към река Мисури. Безводният скочил с коня в реката и заплувал през нея. Лудият Кон не го последвал по-нататък. Безводният напуснал лагера, отишъл на юг, при готованците от агенцията на Червения Облак и никога не се върна повече. Той стоял в агенцията през цялата война с белите и нямал никакви отношения с враждуващите групи. Ние го видяхме когато отидохме в агенцията. Баща ми и неговият баща бяха роднини. Ето защо Бикът-с-лошо-сърце и аз бяхме въвлечени в свадата.
Въпрос: Как се казваше жената на Безводния?
Отговор: Името й бе Черната Бизонова Жена. Тя бе дъщеря на брата на Червения Облак. (Което я прави първа братовчедка на Мъжкото Куче, Бикът-с-лошо-сърце и другите им братя.) Говори се, че няколко месеца след като тя се върна при Безводния, родила светлокосо момиченце. Много хора вярват, че това е била дъщеря на Лудия кон, но никой не можеше да го потвърди. Тази дъщеря е жива днес. Приятелите на Безводния обвинили Парчетата, свещеният човек дарил на Лудия Кон неговата бойна магия, че му е дал любовно биле, за да накара жената да избяга с него. Те искали да убият Парчетата. Черният Близнак (Свещеният Белоглав Орел) опитвал да накара Парчетата да си признае, че е дал любовното биле, но той упорито отричал. Казвал, че не знае абсолютно нищо за този случай. Така че, след време те го оставили на мира. След това Парчетата стоял далеч от рода на Язовеца.
Въпрос: Когато “носещ ризата” наруши клетвата си, как му се е отнемала длъжността?
Отговор: Имаше група, наречена Ездачите на Бели Коне или Късите Коси (Общества на Вождовете, които при Северното подразделение на Оглала са били наричани Късите Коси, а при Южното, или подразделението на Червения Облак, Притежаващите Бял Кон.) Те бяха единствените, които решаваха кой има право да носи церемониалната риза. Когато “Носещ Ризата” умираше или нарушаваше клетвите си, ризата се връщаше при Ездачите на Бял Кон или при Късите Коси и те решаваха кой ще бъде новият носител.
Въпрос: Кой бе избран да наследи Лудият Кон след като той си върна церемониалната риза?
Отговор: Тази риза не бе дадена повече на никой. Изглежда, всичко спираше дотам, започваше да се разпада. След това изглеждаше, че нищо не значи да си носител на ризата. Но през дните, когато Лудият Кон и аз получихме нашите ризи, трябваше да сме извършили много дела, за да ги заслужим.
Въпрос: Колко време мина откакто Лудият Кон получи ризата си, докато я загуби?
Отговор: (Мъжкото Куче) Той бе Вожд около пет години или малко повече.
(Малкият Щит) Минаха около четири години, преди да почнат неприятностите.

Писмо от д-р В. Т. Макджиликъди до Елинър Х. Хинман
датирано от 6 май 1930


Въпрос: Кога и как за пръв път се срещна с Лудият кон и какви бяха първите ти впечатления от него?
Отговор: За първи път го срещнах, или по точно се запознах задочно с него, в битката при Роузбъд, на 17 юни 1876 г., осем дни преди битката с Къстър. Тогава той атакува ген. Крук, под чието командване бяха 1 100 войника, със своите 3 000 воини. Аз бях военен лекар в 2-ри Кавалерийски полк. По-късно, през септември отново се срещнахме, когато той атакува командата на ген. Крук в битката при Тънкият Хълм /Слим Бют/, при нашият поход към Черните Хълмове след битката с Къстър. По мои наблюдения относно неговото водачество и тактически умения използвани в тези две битки, както и от близката връзка и приятелството ни, установени между нас след предаването му във форт Робинсън в началото на май 1877 г., мога да заявя, че той е най-големият водач на своя народ от нови времена. Беше на около 36 години. При него всичко беше на второ място след родолюбието и любовта към народа му. Скромен, безстрашен, мистик, вярващ в съдбата, доста саможив, той бе обект на дълбока почит и възхищение от страна на младите воини, които бяха готови да го следват навсякъде. Тези му качества го правеха опасен за правителството и той се превърна в персона нон грата за развитието и напредъка на цивилизацията на белият човек. Следователно, неговата ранна смърт бе предопределена. Около 23 ч. онази вечер, в сумрачната стара канцелария на адютанта, докато живота му бавно изтичаше, тръбачът на плаца изви тъжните звуци на мелодията “Гасете светлините, вървите да спите!” Това му напомни за старите битки. Лудият Кон опита да се надигне и от устата му се отрони старият боен призив: “Днес е добър ден за битка, днес е добър ден за умиране! Смели сърца…” и гласът му секна, светлините угаснаха и последният сън настъпи. Това бе незабравима сцена, Индианска епопея.
Въпрос: Разказваш в статията си в “Историческо списание на Небраска” от миналият декември, а също и в официалният си доклад от 1879 г. за завистливите и злобни чувства изпитвани от Червеният Облак към Лудия Кон и може би (макар да не си го упоменал) от Петнистата Опашка. Имаш ли представа от кога започва тази вражда? Петнистата Опашка и Червеният Облак изглеждат, като да имат приятелска роля, подпомагайки преговорите за мирното предаване на Лудия Кон предишната пролет и за уталожване на подозренията на властите, когато той толкова бавно се придвижвал към форта. Ако те тогава са искали да му навредят са имали прекрасна възможност, но не са го сторили. Какво се случи между май и септември, та промени възгледите им?
Отговор: Момента на битката с Къстър или клането, както някои го наричат, а също така и предхождащата битка при Роузбъд, бе голяма победа за Сиуксите, но временна, завършила с разпръскването на силите на Седящият Бик и Лудият Кон и отстъплението на голяма част от враждуващите под предводителството на Седящия Бик в Британска Америка, в търсене на храна и подслон и поради увеличаването на щатските кавалеристи. Сиукските водачи, включително Червеният Облак и Петнистата Опашка, бяха принудени да приемат, че са удържали своята “последна позиция” и вече е дошло времето за траен мир. Следователно, тези двама вожда започват да работят по всякакви начини за този мир. Петнистата Опашка и Червеният Облак, обаче, не осъзнават или не предвиждат “преклонението към героя”, което винаги следва след завръщане при народа на велик и успешен военен водач, в какъвто се бил превърнал Лудият Кон. Оттук нататък се появява завист. Петнистата Опашка, като по-голям дипломат, не я показва толкова. През есента на 1876 г. във Вашингтон се проведе мирна конференция между Президента и главните Вождове от различните Сиукски агенции. Присъстваха и Петнистата Опашка, Червеният Облак и ген. Крук. На тази среща на практика Крук пренебрегна Червения Облак като незаслужаващ доверие и прехвърли влиянието му върху Петнистата Опашка. През следващата пролет, в началото на май, след месеци на ходатайство от страна на ген. Крук, Лудият Кон идва с хората си във форт Робинсън и влиза в официални преговори с Крук за въздържане от всякакви военни действия за в бъдеще. Той очаква и желае да спази дадените обещанията, въпреки последвалите доклади за противното. Ген. Джордж Крук, армейски главнокомандващ направил блестяща кариера през Гражданската война, е твърде изкусен в индианските дела. Той изучава и е напълно запознат с тяхната природа, психология и начин на мислене, поради което се ползва с тяхното доверие. От границата с Британия до Мексиканската граница, индианците вярват на “Сивата лисица” и той никога не предава това доверие. На юг той отбелязва успехи при надделяването над Джеронимо и неговите апачи. В случая с Лудият Кон той има различни проблеми за решаване. Това е индиански водач, утвърдил военните си успехи в битката при Роузбъд и осем дни по-късно в битката при Литъл Биг Хорн. Лудият Кон бе “Буреносният Патрул” на Големите Равнини, обожаван от младата воюваща част на Сиуксите и Шайените, наброяваща хиляди. Той не търсеше търпение, съгласие или закрила от белият човек. Той бе пожелал да приеме споразумение за мир и го направи. Но държеше на правото на свободен живот в своите ловни райони, да може да живее от дивеча, а не от кравите на белия човек. Тези неща му бяха наследство от Великия Дух, дадени на народа му векове преди появата на белия човек. За да разреши проблема, Генералът възнамеряваше да замени Червеният Облак, който бе стар закоравял реакционер и противник на цивилизацията, като постави Лудият Кон за Главен Вожд на всички Оглала. Но бездействието на резервационният живот не би понесло на младият Индиански водач; той не желаеше да води младите си воини по пътя на цивилизацията, а предпочиташе свободният живот на ловците, което приемаше като свое право. Той не би имал какво да прави, дори не би могъл да отиде на боен поход отново, освен ако не бъде нападнат. Той бе свободно-роден, естествен водач, не политик или дипломат.

Писмо от д-р В. Т. Макджиликъди, лекарят грижил се за Лудият Кон във форт Робинсън на 5 септември 1877 г. и по-късно управител в индианската агенция.
датирано от 30 януари 1930 г.


До: Адисън Е. Шелдън, управител
От: В. Т. Макджиликъди
хотел Клермон
Бъркли, Калифорния

30 януари 1930 г.


Драги Господине,

Неговата смърт беше едно от най-жалките и мога да кажа, непростими неща от многото на които бях очевидец през време на дългата ми служба на старата граница и ми напомня за казаното от моя приятел Марк Твен по повод дебаркирането на първите заселници: “Имало един добър Бог, държащ хората в страх и когато този ден те слезли от кораба ‘Мейфлауър’ на брега на Плимут Рок, коленичили и благодарили на Всемогъщият Господ за благословията с която ги е удостоил, даваща им възможност да достигнат тази страна на свобода и волност. А по-късно те покорили коренното население.”
Връщайки се към настоящето, аз се вглеждам във фотографията и със съжаление трябва да отбележа, че това не е Лудият Кон, тъй като той бе повече от мистик и суеверен и положително е отказвал да позира, а и защото той живя във времето преди бързо действащият Кодак, така че е невъзможно да му е направена снимка. Този образ бе подправян няколко пъти след смъртта му и е на Сиукс Брюлé от агенцията на Петнистата Опашка.
Г-жа МакДжи от известно време записва моите спомени и е събрала 340 страници, но какво ще стане с тях не е ясно, аз съм вече стар, навършвам 81 г. следващият месец. Съжалявам за смъртта на Джим Долманс, той бе един уникален характер от старият Изток.

С почит,
/п/ В. Т. Макджиликъди
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Black Wolf » Пет Мар 06, 2009 10:17 am

Източник?
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот DedoTaho » Пет Мар 06, 2009 11:09 am

Eleanor H. Hinman, ed., "Oglala Sources on the Life of Crazy Horse", Nebraska History 57 (Spring 1976): 1–51.
също и в "The Nebraska Indian Wars Reader, 1865-1877" By R. Eli Paul, chapter 10.
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот White Horse » Пет Мар 06, 2009 3:11 pm

Чест и почитания за тези преводи! Ho, lila pilamaya yelo, Sunktanka Sapa mitakola!
Аватар
White Horse
член от кръга
 
Мнения: 1183
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 1:10 pm

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот heyoka » Съб Мар 07, 2009 12:22 am

:shock: Благодарства, Дедо Тахо!
Директно CRTL+P и ENTER заковах, без да се замислям.
Много ценни неща :ура:
Възможно е и да греша...
Аватар
heyoka
кандидат член
 
Мнения: 574
Регистриран на: Съб Дек 22, 2007 3:25 am

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот dakota » Пон Мар 09, 2009 12:29 pm

:глад:
Последна промяна dakota на Сря Апр 01, 2009 1:31 pm, променена общо 1 път
Аватар
dakota
член от кръга
 
Мнения: 861
Регистриран на: Чет Авг 09, 2007 9:21 pm
Местоположение: Трявна

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Wind » Пет Мар 20, 2009 9:22 am

Много интересен материал! Доста неща научих за една от най - интересните за мен личности от американската история Лудия кон - за което много благодаря :)
Аватар
Wind
любопитен
 
Мнения: 18
Регистриран на: Вто Фев 03, 2009 8:19 am
Местоположение: Смолян

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот ikche wichasha » Пет Мар 27, 2009 3:49 pm

Информацията която идва от Черния Елен относно Лудия Кон и тази от Мъжкото Куче за някои нешта е напълно различна а и двамата са го познажали лично.Черния Елен казва че Лудия Кон никога не е раняван от враг(за разлика от Шунка Блока).Затова как Лудия Кон е получил името си Черния Елен казва че е от видението му където коня му танцува като чели е полудял.Така че нещата и тук нямат нищо общо.Немога да разбера причината за това разминаване.може би истината се е изгубила при превода.Но все пак на белия кон не можеш да кажеш че е черен.
ikche wichasha
все по-любопитен
 
Мнения: 56
Регистриран на: Пон Мар 16, 2009 9:50 pm

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот White Horse » Пет Мар 27, 2009 5:25 pm

А на теб кой ти изпрати този Horse medicine щит? :)
Аватар
White Horse
член от кръга
 
Мнения: 1183
Регистриран на: Сря Май 16, 2007 1:10 pm

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Black Wolf » Съб Мар 28, 2009 11:42 am

Разминаванията са съвсем нормални, когато става въпрос за устно предавана история. Ако разгредаме разказите за което и да е историческо събитие, за която и да е личност където и да е по света, ще видим същото - разказите на очевидците се разминават.

В случая Черния Лос не е очивидиц на повечето събития, тъй като той е много по-млад от Лудия Кон и в края на живота му е бил момче, а и никога не е контактувал близко с него. Кучето, който е бил близък с Лудия Кон, очевидно знае повече неща. Та това е проблема с устните разкази. :wink:
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Black Wolf » Съб Мар 28, 2009 12:07 pm

За ножа на Лудия Кон:
http://www.burleyauction.com/CRAZY_HORSE's_KNIFE.pdf
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот ikche wichasha » Съб Мар 28, 2009 9:37 pm

Може би си прав Черен Вълк но тогава коя е истината?За себеси съм решил но дали е така незнам.
ikche wichasha
все по-любопитен
 
Мнения: 56
Регистриран на: Пон Мар 16, 2009 9:50 pm

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Black Wolf » Съб Мар 28, 2009 10:53 pm

Истината е относително понятие. Няма абсолютна такава.
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот ikche wichasha » Пон Мар 30, 2009 10:07 pm

Съгласен съм с теб но ймах предвид фактите а не нюансйте около тях и информацията от различни места без пресечна точка.В този свят на времето и пространството в които живеем събитията които ни се случват са по определено време и по определен начин.Не можеш да се родиш два пъти по два различни начина.Аобстоятелствата около това събитие могат да се запомнят и разкажат.Хората които са присъствали на това събитие ще сглобят случката като пъзел всеки със своето преживяване и така ще се появи образа на истината.А обективноста и зависи от неините свидетели.И ако не бъде изкривена прекалено при препредаването й ще бъде достатъчно обективна за нашите нужди.Ако хората които са получили дадена информация втора ръка са били заблудени то и те на свои ред ще заблудят слушателите си.Темата за достоверноста според мен е наистина важна наи- малкото защото изгрсжда представите ни за миналото.За старите пътища които се опитваме да преоткрием и следваме тук и сега.Няма да задълбавам повече в тази тема.Хечету йело!
ikche wichasha
все по-любопитен
 
Мнения: 56
Регистриран на: Пон Мар 16, 2009 9:50 pm

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот heyoka » Вто Мар 31, 2009 6:33 am

:мале:
Възможно е и да греша...
Аватар
heyoka
кандидат член
 
Мнения: 574
Регистриран на: Съб Дек 22, 2007 3:25 am

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот DedoTaho » Вто Мар 31, 2009 8:24 am

Аз лично съм склонен да вярвам повече на Песът и останалите бойни другари на Лудият Кон...Да, вярно, че те представят един "обикновен" човек, със своите слабости на моменти, но колкото и на нас да ни се иска да виждаме един митологизиран герой, нека не забравяме, че той се е превърнал в символ на съпротивата доста по-късно, а по времето на описаните събития е бил просто един от успешните бойни водачи на Лакота....Човек като всички други, макар и с по-силна медицина. Черният Елен е разказал някои легендарни истории, появили се в народната митология след смъртта му, нормално е така да се получи, както ние днес говорим например за Васил Левски...но пак повтарям, като се вгледаме под пластовете на митовете, образът който представят неговите приятели е достоверният за мене...което въобще не омаловажава приносът му за народа на Лакота, а и другите прерийни нации!
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот Black Wolf » Вто Мар 31, 2009 12:21 pm

Eто още малко материали.
http://4storing.com/lm8j3/2f789b9b8bc07 ... e8375.html
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот DedoTaho » Вто Мар 31, 2009 1:27 pm

Даа, интересни допълнения, мерси! :ура:
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Живота на Лудия Кон

Мнениеот heyoka » Нед Окт 14, 2012 11:11 pm

:дий: :змия:
Възможно е и да греша...
Аватар
heyoka
кандидат член
 
Мнения: 574
Регистриран на: Съб Дек 22, 2007 3:25 am


Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron