Из животоописанието на Белия Бик

За войните, събитията, за мира, за контактите с белите и въобще всичко за миналото - такова, каквото мислим, че било и такова, каквото на нас ни се иска да е било.

Модератор: Black Wolf

Из животоописанието на Белия Бик

Мнениеот Black Wolf » Пон Авг 02, 2010 12:52 pm

ГЛАВА ХІ
БОЯТ С ФЛАТХЕДИТЕ

“От всички индианци, с които съм се сражавал, вождът Белия Бик беше най-големия храбрец”.
Генерал Нелсън А. Майлс.


При завръщането си младежите намерили сиуксите да легеруват на Йелоустоун при Голямото дъно, под устието на река Роузбъд. Там били хункпапа, оглала, минеконджу и санс арк, почти хиляда типита. Те били направили добър лов. Младите мъже били готови за война.

Дългия Перчем и Голямата Врана, и двамата минеконджу, организирали голям боен отряд, който да тръгне срещу тесните глави. Тези тесни глави, или флатхеди, както ги наричали белите били идвали преди няколко години в страната на сиуксите да ловуват, понеже белите златотърсачи били опустошили собствените им ловни територии, западно от планините. Почти четиристотин войни се присъединили към този отряд, сред тях били вожда Седящия Бик и Прелитащия.

Преди да завърши подготовката, един отряд от оглала, воден от Къртицата стигнал до лагера, бил готов да тръгне на запад поради някаква причина. Това предизвикало малък спор. Било очевидно, че ако два отделни отряда нападнат флатхедите, единия от тях ще е в неизгодно положение. Въпреки това, никой от водачите на отрядите не желаел да отстъпи предимството. Накрая двата отряда се обединили и тръгнали яздейки нагоре по Йелоустоун в единна група. В резултат на този спор, Ловува-Врага се пошегувал лошо. Той казал: “Чувствам се лошо, някои от вас се отнесоха зле с мен. Аз няма да се върна от този боен поход”.

Те преминали през Йелоустоун при устието на Ероу (Прайър) Крийк. Там изпратили шестима скаути. Те съобщили, че идват много ловци флатхеди. Скаутите не били видели лагера на врага. Затова било решено, през тази нощ да се продължи нагоре по река Масълшел.

През нощта, Белия Бик и Сивия Орел се изплъзнали от индианските войници* и яздейки напред, видели осветените от огъня типита в лагера на флатхедите. Не след дълго, към двамата се присъединил Седящия Уютно. Тримата продължили да наблюдават през останалата част на нощта, но пируващите след лова флатхеди, били съвсем будни. Тримата младежи нямали шанс да откраднат коне.

Точно преди разсъмване се появил скаута Окапало-от-Мечка. Той бил изпратен да установи местонахождението на лагера на флатхедите. След като направил това, предано се върнал при основния отряд и пак се върнал с команда от избрани млади мъже на бързи коне. Тези четирийсет човека, водени от Къртицата и Глашатая, били пратени като примамки. Те възнамерявали да нападнат флатхедите, после да отстъпят и така да въведат врага в засада, където бил скрит основния отряд – на около две мили западно от лагера. Приятелите на Белия Бик се присъединили към този отряд, който се изкачил на един висок хълм, за да огледа лагера на флатхедите. Водача ги предупредил да бъдат внимателни. Той казал: “Сигурен съм, че флатхедите имат стъкла”. Но Белия Бик не му обърнал внимание. Той не се криел от врага. Яздейки стигнал до върха на хълма, за да огледа наоколо.

Бичия Орел вдигнал камшика си и ударил коня на Белия Бик през муцуната. Той бил ядосан. Казал: “Връщай се тук, скрий се да не се виждаш, флатхедите ще ни видят и ще ни убият”.

Белия Бик отвърнал пренебрежително: “Добре, ние сме дошли да се бием, ето за какво сме тук”. Той нямало да се помръдне.

Къртицата казал: “Бял Бик, ако дойдеш тук, всички ние ще тръгнем заедно и ще нападнем онези врагове”. Тогава Белия Бик се отдръпнал назад.

Докато младите мъже напредвали, успели да видят типитата на флатхедите, които били около стотина, ярко открояващи се на просветляващия изток. Наблюдавали внимателно, като не вдигали много шум. Те видели един флатхед, който изкарвал седем понита в прерията, той бил тръгнал на юг от лагера. Веднага след като го видели, сиуксите се втурнали към него. Той бил на половин миля от лагера си, когато ги забелязал да идват. Веднага пуснал конете и препуснал за живота си, обратно към приятелите си сред типитата. Сиуксите го следвали, крещейки и шибайки понитата си. Той обаче имал преднина, яздел здраво и се върнал в лагера. Флатхедите изхвръкнали на тълпи от палатките като стършели. Тогава сиуксите заградили седемте понита на самотния флатхед и тръгнали назад, сякаш били получили това, което искали. Желязната Светкавица пленил пет от понитата.

Младите сиукси тръгвайки назад, препускали със своята плячка, обратно към четиристотинте войни, чакащи в засада. След тях, през глава идвали сто врагове на коне, яздещи като луди. Флатхедите били добре въоръжени с пушки и пистолети и стреляли през цялото време.

Имало две мили до засадата. Младите сиукси препускали към мястото. Но Белия Бик искал да се отличи и да задържи идващите врагове. Той сдържал коня си. Флатхедите продължавали да скъсяват дистанцията и се доближавали все повече с всеки скок. Той продължил да се обръща и да ги заплашва, сякаш се опитвал да ги задържи, за да могат другарите му да избягат. Яздел последен от сиукските младежи.

Флатхедите приближили толкова, че Белия Бик извикал, “Трябва да направим нещо”. Той надал два вика, обърнал коня си и се спуснал към своите врагове. Нападнал ги съвсем сам и тръгнал сам да ги преследва. Един от флатхедите, който яздел отзад изчакал Белия Бик. Белия Бик го ударил три пъти с копието си. Флатхеда стрелял с револвера си по него, но пропуснал. Белия Бик измъкнал собствения си револвер, изстрелял три куршума в коня на врага и се обърнал назад. Коня на мъжа се свлякъл. Той паднал върху крака на флатхеда и го задържал долу. Когато Белия Бик видял това, си помислил, че го е пипнал. Втурнал се обратно, за да го довърши, но флатхеда вече бил на крака и избягал сред палатките и Белия Бик не могъл да го докосне.

Той последвал другарите си и флатхедите тръгнали пак да ги преследват. Белия Бик отново се обърнал и тръгнал да ги гони за малко, стреляйки по тях с револвера си, но не успял да убие никого. Когато пак се обърнал, флатхедите отново тръгнали след него. Този ден било така, назад-напред.

Когато за трети път ги подгонил, едва не го хванали. Двама от тях тръгнали след него. Той препуснал, прегръщайки врата на понито си, за да им избяга. Те били съвсем по петите му, но другите сиукси спрели и го изчакали и той благополучно стигнал при тях. Другарите му постоянно му казвали, “Хайде, трябва да бързаме”. След като обаче сиуксите спечелили малко преднина, всичките слезли от конете и започнали да стрелят. Флатхедите също слезли от конете си и се получил добър бой.

Един от флатхедите бил много смел и постоянно се приближавал, той скочил от коня си, за да стреля. Белия Бик извикал, "Сега му е времето да се удари врага!” Той се яхнал на коня си и се спуснал към него със сведено копие.

Флатхедът обаче не избягал, както очаквал Белия Бик, а стоял здраво на краката си, с вдигната пушка, готов да стреля. Въпреки, че Белия Бик бил сам, той желаел да постъпи така, както постъпват вождовете и синовете на вождове, баща му бил вожд, а и бил племенник на Седящия Бик. Бил тръгнал към този флатхед и ако не успеел да го удари, знаел че хората ще кажат, че е страхливец и жена. Затова продължил право напред, копие срещу пушка. Белия Бик ударил мъжа по главата с копието си. Флатхеда се навел под удара и в същия момент стрелял. Ударът попречил на прицела му. Той не успял да уцели Белия Бик. Куршумът счупил дръжката на копието и отнесъл едно от орловите пера, с които било украсено. Този подвиг се счита за най-смелото от всички кута на Белия Бик. Притежаващия-Хлътнал-Гръб ударил втори.

По това време сиукските резерви били дошли викайки от засадата. Боят станал всеобщ и бил наистина разгорещен. Фладхедите били добре въоръжени, те се биели пеша и уцелили голям брой от сиуксите.
Белия Бик се втурнал обратно към своя отряд. Той погледнал през рамо и видял, че мъжа който бил ударил продължавал да се приближава. Този флатхед бил смел.

Белия Бик спрял, стрелял и свалил флатхеда, уцелвайки го в гърдите. Орела-с-Хубавия-Глас (Орела-с-Добрия-Глас) се спуснал към поваления мъж. Флатхедът скочил на крака. Когато Орела-с-Хубавия-Глас видял това, се обърнал и яхнал коня си. Тогава флатхедът застрелял коня на сиукса. Моментално след това, някой зад Белия Бик стрелял и убил този флатхед. Орела-с-Хубавия-Глас първи ударил мъртвия мъж, Белия Бик взел второто ку.

Един от флатхедите бил много смел. Той бил отпред. Всички сиукси били около него. Стоящия Бик, най-близкия приятел на Белия Бик бил на кон и се втурнал към този флатхед. Флатхеда вдигнал пушката си и Стоящия Бик завил. Точно тогава флатхеда стрелял. Стоящия Бик паднал, застрелян в главата.

Белия Бик скочил от коня си и изтичал до своя приятел. Той вече бил мъртъв, от лявото му слепоочие, изпод красиво избродираната лента на бойната му шапка струяла кръв. Белия Бик го взел на ръце и започнал да вие и да плаче, за огромната загуба, но Стоящия Бик лежал отпуснат и студен.

Тогава Белия Бик взел ръката на приятеля си и обещал да отмъсти за него. Той отнесъл тялото назад, извън обсега на флатхедите и после тичайки се върнал с карабината си. Междувременно Право-в-Лицето (Сплашва-го-с-Удар-в-Лицето) взел първото ку от този враг. Червения Щит се затичал, за да вземе второто. Флатхеда прострелял Червения Щит в крака и го свалил. Тогава се втурнал Бичата Глава, скрит от щита си. Флатхеда бил свалил пушката си и вече имал стрела на тетивата на лъка си. Той я пуснал. Стрелата му пронизала щета на Бичата Глава, като острието се врязало в плътта му на дълбочина един инч.

Белия Бик обаче, с мокри от сълзите бузи и гневно сърце не се спрял. Той приближавал тичайки към човека, който бил убил приятеля му. Вдигнал пушката си и дръпнал спусъка. Карабината засякла! А в същия момент, флатхеда пуснал стрелата си!

Чък! Тя отлетяла – пропускайки. Белия Бик вдигнал пушката си, ударил флатхеда по челото, свалил го, скочил на него, измъкнал ножа си и го срязал през лицето и гърлото. Флатхеда очевидно бил мъртъв. Белия Бик започнал да го скалпира.

Белия Бик имал навика да скалпира само едната страна от главата на врага. Докато работел с ножа си, Ударен-от-Орел или Бялата Опашка извикал, “Приятелю, нека да взема другата половина”. Белия Бик отвърнал, “Няма проблем”.
Докато изтръгвал косата на флатхеда, човека изсумтял и дошъл на себе си. Той скочил и побягнал замаяно наоколо, преди да се строполи мъртъв. Белия Бик бил четвъртия, ударил този враг. В скалпа, който взел имало завързани мъниста.

По това време, сиуксите претърпели загуби. Ловува-Врага бил мъртъв, неговото предчувствие се било изпълнило, а Враната-Издигаща-се-във-Въздуха бил ранен. Въпреки това, виждайки колко са много сиуксите и колко много от другарите им били убити, флатхедите избягали обратно в лагера си. Това било същинско бягство. Сиуксите тръгнали след тях, но точно тогава чули вожда Прелитащия да вика: “Спрете! За този път, това ще е всичко! Някои добри мъже вече бяха ранени”.

И така, те се върнали. Сиуксите оставили флатхедите да си тръгнат. Ако Прелитащия не бил дал тази заповед, този ден щели да бъдат избити всички флатхеди.

Седящия Бик и няколко други не обърнали внимание на Прелитащия. Те затичали след флатхедите и Седящия Бик бил прострелян в ръката със стрела .

Белия Бик бил скочил на най-близкия кон, за да последва флатхедите. Когато се върнал при отряда си открил, че един санс арк бил “пленил” собствения му боен кон. Белия Бик казал, “Приятелю, това е моят кон, дай си ми го”. И така Нападащата-Мечка, малко клюмнал му подал ласото.

Сиуксите събрали своите мъртви и ранени. От минеконджу били ранени Голямата Врана, Черния Щит, Петнистите Гърди, Дългия Бор, Различната Опашка, Враната-Издигаща-се-във-Въздуха, Червения Щит и Бичата Глава. От оглала бил уцелен Орловата Гръмотевица, а от санс арк, Голямата Градушка и Бичия Орел. Били убити тридесет флатхеди.
Те пренесли мъртвите сиукси, Стоящия Бик и Ловува-Врага през Масълшел, завързали ги в одеала и ги погребали в пещери. Не се страхували, че флатхедите ще ги проследят, за да осквернят тези гробове. На флатхедите им стигали толкова сиукси.

Ранените, които можели да яздят се върнали на конете си. Другите ранени пътували на травоа. Враната-Издигаща-се-във-Въздуха умрял по пътя. Бичия Орел и Орловата Гръмотевица умрели след като пристигнали вкъщи.

При завръщането си, Белия Бик се оженил за Бялата Крава. Скоро след това, той започнал да ухажва по-възрастната дъщеря на Стоящия Бизон, едно весело момиче санс арк, на име Дрънчащата Следа. Един ден той отишъл на лов. Когато се върнал разбрал, че лелята на Бялата Крава, я е отвела у дома. Явно нямало да може да си намери две жени, които да се понасят. Те винаги ревнували.

Превод: Водата

-----------------------------------------
*Очевидно се имат предвид акичита, "полицаите".
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Назад към История

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron