Чешки другари на малък зимен лагер с едно типи

[White Horse]

http://hornaci.rajce.idnes.cz/2011-01-Modlikov/

[Vankata]

Интересно си живеят хората Но както често се случва за незапознатият наблюдател ( в случая аз ) гледайки тези снимки у мен възникват въпроси различни...Като например къде свършва играта и започва живеенето ( или обратно ), като под живеене разбирам това, което правят да го правят естествено, като вътрешен порив, необходимост и т.н , а под игра разбирам - правене, защото и те (индианците) са правили така, правене, защото изглежда готино и различно и т.н...
Прави ми леко впечатление, хората обичат да се снимат, като за целта полагат усилия да изглеждат вечатляващо - да имат хубави ПРЕДМЕТИ, които излизат хубаво по снимките - добър инвентар, с който се снима един, после друг ( за пример - шапката с бухалови/совешки пера ). Виждам че и в типито им олтар, имат хубаво изрисувана вътрешна стена, хубави парфлечи, и т.н... Но в мен възникват известни съмнения дали изобщо знаят значението на изрисуваните символи върху тях ( парфлечите, стената и т.н - де що има символ ). От де идват тез съмнения ( пусти )
За пример :


Тук с невъоръжено око се забелязва, че типито си има старателно направен олтар, за да изглежда като истинско и се вижда как този олтар се използва наистинна по предназначение - а именно да се подпират на него шишчета с месце

И много интересно мижат за да се прицелват при стрелбата с лък


Няма да коментирам надълго снимките с изкуственият пръст, още повече онази с ножа и девойката дет се прави, че баш таман го е отрязала

Има един термин в геймърските чатове - irl (in real life, в истинският живот демек ) та не знам таз девойка като излезе от роля, ако в истинският живот и се наложи да държи истински пръст, дали няма си изповръща червата преди да припадне... В тоз ред на мисли не бих се учудил, ако утре видим по снимките на чешките другари някой джентълмен с огърлица от такива пръсти гордо да позира за поредния кадър...Но разбира се остава въпроса за истинкият живот, като излезе от роля...
То като една пространа критика се заформи туй ми писание, въпреки че не го бях замислил така - исках да споделя мнение, ама ей на - явно мнението ми не е особено ласкаво по отношение на някои аспекти от живота на чешките другари...

[DedoTaho]

Ванка, всъщност...разбирам ти мисълта

Преди време при нас вятъра довя мисълта, че дрехите не правят хората...и обратното То и ние сме позирали за снимки, ама..някак си непринудено и естествено
Незнам...може и да не сме прави, ама...и на мен ми иде лееко театрално всичко това...не че е лошо, но...защо живота не бъде по-простичък и естествен...сещам се за нашите снимки от зимното лагеруване с 1 типи...вярно, минаха години доста оттогава, но доколкото са ми спомените бе прекрасно като изживяване, въпреки липсата на туй-онуй и чанча с дървата ...естествено бе, ако не друго

То малко така...критикувам и аз като пенсионер младежи, без да съм ги опознал тия хора, па и без алтернатива от моя страна в момента, за сравнение, но...така се случва

[White Horse]

Нямах за цел да давам за някакъв пример чешките другари, а просто да споделя известно количество снимки, които (евентуално) биха могли да се окажат интересни и симпатични за част от посещаващите форума хора. Подпирането на шишчета с печащо се месо върху олтара в типито със сигурност не е нещо, което бих сметнал за правилно. Същевременно се питам дали единственото, което можем да отправим към тези хора, вдигнали се да лагеруват за няколко дни с типи през зимата, е само и единствено критика... Както и да е; човек обикновено намира това, което търси.

[Niawen]

Точно така човек намира това, което търси...

Да не казвам ако някой гледа нашите снимки какво ще намери там - найлонови пликчета, пластмасови шишета, веро и надуваеми басейни. И ще си рече: "Хъм, това са истински хора, с прекрасно отношение към света и природата и с дълбоки разбирания за индианската култура."
Това сме ние, самото въплъщение на индианския дух... в найлонови гащи. Не знам в случая понятието plastic indian на кои ще приляга по-добре....на чехите или на нас.

[DedoTaho]

Е да...целта ми далеч не беше да критикувам когото и да било или пък да изпадам в Митьовото състояние "ма нагръдника му е спукан" Просто погледнах снимките, прочетох казаното от Ванката и изразих първичните си мисли по този повод...Вярно, при нас ги има всичките тези описани от брата Ирокез неща...но има и друго - ние не отиваме горе за 3-4 дни, да покажем колко сме изтръпнАли в новите си дрехи, а да ЖИВЕЕМ! И няма как да не носим надуваеми басейни, поради факта, че сме взели със себе си и нашите малки деца, за да се научат и те да живеят сред природата...а децата имат необходимост от къпане и то не реката, все пак Доколкото виждам нито чехите, нито германците са качили на лагерите си бебета, така че логично е и да нямат басеини Пластмасовите туби...ами предвид количеството вода, което ни трябва ежечасно за пиене, готвене и миене, ами в какво да налеем тази огромна по количество вода? Нямаме кожени мехове, поне не и с такива размери...При престой по месец горе, няма как и да избегнем пазаруването от уашичу-магазините, където ти опаковат нещата в идиотските найлонови пликчета...и които след употребата грижливо събираме и изхвърляме, а не оставяме да се валят из поляната...Нашите снимки са естествени и непринудени, ако качваме само грижливо подбрани и направени за показ фотоси, то на тях не ще присъстват тези "артикули", но ние мисля, не позираме, а преживяваме За мен е важен духът на нещата, а не артистизмът, пък и не мисля, че трябва да доказваме на когото и да било кои сме и за какво се борим, правим нещата за себе си и за собствено удовлетворение и поне аз не бих "върнал" отгоре приятел, само защото той няма извезани мокасини Постарал съм се през годините да си изработя някакво количество дрехи, заради самият мене и заради желанието ми да ги нося и да се чувствам добре в тях, но не гледам с пренебрежение на тези, които по една или друга причина си нямат...Всички сме деца на майката Земя и дори по дънки, адмирирам факта, че тези приятели са горе и стоят на понякога неприятните атмосферни условия и се опитват да живеят в хармония със Света!
Да, има организации по света, където всички са подготвени с дрехи и аксесоари и не носят нищичко от света на уашичу по лагерите си, но...Сещате се при нас какво би произлязло от това
3-4 човека за по 3-4 дни Орлов кръг не правят...Силата ни е в многообразието, сплотеността и Духа, който сме изградили през годините...ние сме племе (или поне се опитваме да бъдем), а не "организация"...така поне си мисля

Незнам дали се получи това, което исках да кажа...надявам се!

[Black Wolf]

Аз се замислих ако ИСТИНСКИ иднианци лагеруват в гората колко ли кожени неща ще има и колко найлонови?
Оставам на вашата интелигентност да се сетите.

[White Horse]

След 4-дневен лагер на Bear Butte след шайените (към които за два дни и половина се присъединиха и няколко лакота) не бе останал нито един найлонов плик или какъвто и да било друг боклук. Предполагам, че тези хора носеха разни неща в найлонови чанти и пликове, ала не се сещам те да са се валяли навсякъде по време на престоя там - истината е, че не помня да съм видял нито един найлон (макар и вероятно да е имало).

Предполагам, че под ИСТИНСКИ индианци Black Wolf има предвид родени такива; според мен поне, това е единият критерий за истинност - но има и друг.

Бих искал отново да подчертая, че идеята ми бе просто да споделя известно количество снимки на чешки Indian-followers (които явно са си прекарали добре на този "еднотипев" неколкодневен зимен лагер), защото си мислех, че хората тук биха се зарадвали да ги видят...

[DedoTaho]

Да, наистина де го чукаш, де се пука... Колата сподели снимки, а ние някак си се впрегнахме да философстваме кой е по- по- най-
Ма яко ни е изнервил тоя живот

[White Horse]

Казал си го съвсем, ама съвсем точно, приятелю (аз поне не бих могъл да го формулирам по-добре) - ежедневният живот яко ни е изнервил, а ние се опитваме да вкараме напрежението от него в някакви концептуални спорове помежду си... като че ли това ще го намали... Всъщност го увеличава.

[Black Wolf]

Не мисля, че става въпрос за изнервяне. Просто един се кефи, когато види некви "изтръпнАле", друг го дразни театралността... Най-смешното е, че всъщност и двете позиции са верни.

От нещата, които чухме примерно от Ирокезчето разбирам, че чехите са много запалени по автентичността на бита, но като че ли другите неща са леко проблематични.

[Ели]

Извинете,че се намесвам в тази строго индианистка тема,но струва ми се, прекалено се втренчваме в детайлите понякога.Предполагам,всеки е срещал наглед съвсем обикновени (да не кажа невзрачни) хора,които са завладявали околните с нещо,което не може да се определи.Т.е. ако имаш глава и сърце на индианец,ще бъдеш такъв,дори и да си издокаран в смокинг.Ако пък не,ще си останеш закачалка на чудни индиански дрехи в ново новеничко типи.Все нещо няма да е доизкусурено и "по индиански".Като при някои музиканти,които толкова държат композициите им да са сложни и перфектни,че спират да чуват музиката.

[Niawen]

Здравей Ели,

така е права си, но ако трябва да използвам твоето сравнение, според мен проблемът идва от това, че твърдим, че сме музиканти, а въобще не си пускаме музика, камо ли да композираме...

въпросът е не толкова в детайлите....ако дойдеш на сбирка или на лагер някой ден, опасявам се, ще видиш група от готини, весели стари приятели, които си приказват за нещата от живота, но ще се чудиш какво всъщност е индианското на тези сбирки и лагери...освен разбира се "неуловимия, невидим, индиански дух", които ни съпътства, където и да сме...

но това са стари спорове, които няма смисъл да отваряме и във форума....

Skenen ke hak
(Нека има мира)

[DedoTaho]

[Black Wolf]

Старият спор дали има нужда от "патерици" (дрехи и пр.) или не...

[Niawen]

Вълчан, въобще, ама въобще няма нищо общо с дрехите....

Първи, на сбирките индианското в тях са шегите по адрес на индианци и дотам.

А на лагера, казваш дрехи,лъкове, церемонии, песни и танци. Точно в това е проблема, ако ги имаше дори тези пет неща , щях да си зашия устата и никога повече да не я отворя. Не се заяждам, така че дано не изглежда по този начин, но не мога да не отбележа следните си впечатления при все че съм млад, неопитен, наивен, неженен и "студент" в представите на хората ( при все че съм завършил преди три години) само защото не работя на редовна работа от 9 до 5:

Дрехите, не знам как става така, че всяка година присъстващите в цивилни дрехи хора преобладават над тези с индаински дрехи.
Лъкове - последно време бройката им се увеличава, което е прекрасна тенденция, но рядко стреляме с тях, а ако се предложи поход с лъкове в гората, сигурно реакцията ще е "стига сме си играли на индианци", каквато обикновено е.

церемонии -колкото правихме инипи за миналата година. Не успяхме да се съберем и да направим едно единствено инипи за цялата година. Дори по време на лагера не се е намерило време.

песни - ми май музиката не е във и около нас след като тази година на лагера сте пели има-няма веднъж и то под мустак...
Другият факт е, че имаме в запаса едва двайсетина песни, които изпълняваме от години насам. Затова започнахме да организираме иницаитвиен комитет, в които да учим нови неща. Броят на ентусиастите е под пръстите на едната ми ръка.

танци - досега съм виждал да танцуваме дружно веднъж, през 2004 г. при приемането ни с Чахампи. Помня и едни танци, които правихме с Бижуто и знам за още едни, от които имаме видео - в края на лагер 2008 май, когато Дивия и Ванката танцуват. Три спорадични случая от 2001 насам.

И тогава идва ред на живота в хармония с пластмасовите предмети. Отношението, съчетано с изкуственяци.

Вие сте ми далеч по-близки от чехите и затова копнея да прекарам точно с вас лагери подобни на чешките , защото там видях какво е истински и смислен лагерен живот, в който всеки ден имаш какво да научиш, ново предизвикателство, нова игра, нова песен, нова надпревара, нова тръпка. Пак казвам, това не е предварително обявено, но хората го правят, защото знаят за какво са се събрали.

Не ща да ги възвеличавам, и те си имат кусури. Разни хора, разни идеали и виждания за живота. При чехите обаче едно не може да се отрече - нито за момент нямаше нещо поставено, изкуствено и непринудено. Именно лагерен живот...през деня всеки прави каквото му е кеф - едни удрят лаф муабет, други правят бродерии, трети походчета, четвърти е за дърва, пети си чисти лулата, шести си боядисва ризата, други учат песни и така нататък, а вечер всички се събират заедно в голямата шатра и започват общите пирове, песни и танци. Не е имало вечер, в която да не се пее и танцува и не защото някъде е така обявено , а защото хората чакат с нетърпение да се съберат и да се забавляват под звуците на древни и свещени, сплотяващи песни и танци.

Най-лесно е да си кажем, че всичко ни е наред, да си затворим очи пред недоволството на някои и да определим чуждите лагери за театро и маскарад, защото ни се иска да е така.

И нека завърша пак, че не целя да се заяждам. Тия неща са честа тама на сбирките ни последно време и понеже с теб не сме се виждали дълго време , явно ще обменим мнение по въпроса тук...

[dakota]

Хей приятели!Нещата са такива,каквито сме си и самите ние!При едни е едно ,при други е друго,от там идват разликите!(Туй ако не прозвучи мъдро ,поне да не прозвучи глупаво)

И аз не съм много изрядна в нещата(макар да се старая),та няма да се обаждам кое е правилно и кое не!

Ма да знаете,че сички много си ва Убичам и вий сте мойто племе! Ублечени-съблечени,се таз!

[DedoTaho]

Да, кола, така е, не сме се виждали дълго, не се знае и кога ще се видим нормално и вместо да си уточним вижданията за 10 мин. се налага тука да драскаме...но пък нали за това е Форума, да обменяме мисли...Би ми било интересно и повече хора да се включат, но...

Аз явно съм прекален идеалист и като се кача горе забравям всичко негативно и някак си не се впечатлявам от битовизмите, харесва ми да сме заедно, па ако ще и без гащи
Пък и странно е, че аз съм от хората, дето си имат дрехи, но защитавам позицията на търкалящите се по анцузи ...а иначе всеки присъствал за повече време на ПВ може да потвърди, че цивилки слагам само когато в много редки случаи трябва да се смъкна до някои магазин...дори и тогава набедреника просто се мушка под камуфлажа
Прав си за намалелите дейности, сравнени с тези от 90те години (тогава щеше да ти хареса повече, ама какво да те правя, кат си се родил късно ) Но има някои неща, дето леко ги пресилваш, явно плод пък на твоя младежки ентусиазъм

Дрехите, не знам как става така, че всяка година присъстващите в цивилни дрехи хора преобладават над тези с индаински дрехи.
Не съм съвсем съгласен - повечето хора, които редовно се качват всяка година си имат набор от дрехи и си ги носят с удоволствие...Разбира се напоследък по една или друга причина много хора идват само за уикенда или пък са отскоро наши съмишленици и все още нямат изработени...Има и т.нар. "гости"...но все пак мисля, че "облечените" са все още повече.

Лъкове - последно време бройката им се увеличава, което е прекрасна тенденция, но рядко стреляме с тях, а ако се предложи поход с лъкове в гората, сигурно реакцията ще е "стига сме си играли на индианци", каквато обикновено е.
Е то не може по 2 чака да се стреля, има и домашни дейности, които отнемат доста от времето...пък и мегдан няма толкова, по пътеката все се налага да минава тоя-оня...а да стреляш къде гората е просто губене на стрели За походи винаги са ентусиасти хората, но свободното им време не съвпада често и се правят поединично...пък и вече твърде много хора са горе с малки деца и не остава време за дълги разходки, с лъкове или без...затова се предприемат кратки разтъпквания било до малката поляна, било до Олтара...Надали точно там някой ще каже, че му е писнало "да си играе на индианци"

церемонии -колкото правихме инипи за миналата година. Не успяхме да се съберем и да направим едно единствено инипи за цялата година. Дори по време на лагера не се е намерило време.
Хората влизат в церемонии, когато почувстват нуждата да участват, а не заради принципа "ТРЯБВА да се направи"...Инипито изисква подготовки, за които не остава време от налегналият ни градски живот, свободното време е кът, но това не значи, че не се осъзнава важността му и ако има силно желаещи да го направят, то не виждам кое може да ги спре. Явно не му е време и затова не се осъществява. Церемонии по откриване си се правят, също и индивидуални такива, често хора се качват на Хълма и си провеждат нужната за тях Молитва. Аз си провеждам винаги освещаване на типито след дигане, също и преди сваляне, предполагам и другите хора така си правят, Ванката си провежда неговите задължения около Лулата, не мисля, че горе не се церемониялства, просто не е масово и парадиращо, но Молитвата е вътре в сърцата ни и ако не се вижда, то не значи, че я няма...а има и доста хора неприети, които нямат права да участват или пък не знаят още как, затова изглежда че само безцелно се мотаеме напред-назад

песни - ми май музиката не е във и около нас след като тази година на лагера сте пели има-няма веднъж и то под мустак...
Другият факт е, че имаме в запаса едва двайсетина песни, които изпълняваме от години насам. Затова започнахме да организираме иницаитвиен комитет, в които да учим нови неща. Броят на ентусиастите е под пръстите на едната ми ръка.
Не беше само веднъж...но понеже сумарно тая година бяхме малцина там, та не се е чуло до града На малки групи от по 2ма се пееше почти всеки ден, да не говорим, че Дражко си разучаваше всекидневно и с часове едни Sacred Songs, та отвреме навреме му се и помагаше

танци - досега съм виждал да танцуваме дружно веднъж, през 2004 г. при приемането ни с Чахампи. Помня и едни танци, които правихме с Бижуто и знам за още едни, от които имаме видео - в края на лагер 2008 май, когато Дивия и Ванката танцуват. Три спорадични случая от 2001 насам.
Аз помня и повече...но пък танцът също е индивидуално усещане, не сме на дискотека и когато никой не му идва отвътре желание, то просто не се танцува...Да, знам, че по принцип Пау Ваутата са свързани с много песни и танци, но това са онези "празнични" мероприятия, нещо като тукашните събори...Събират се специално за това, а при нас въпреки името, с което по навик наричаме пребиваването си, нещата са други - отиваме на лагер в планината, танци ако има - добре, ако ли не - не е нещо фатално...Поне така мисля
Пък и вече сме стари хора, не ни приляга да подскачаме, младите да го правят

И тогава идва ред на живота в хармония с пластмасовите предмети. Отношението, съчетано с изкуственяци.
Нека не издребняваме...по-горе написах как няма начин в нашите условия да се отречем от тези иначе наистина вредни продукти на "цивилизацията", но все пак не си ги разхвърляме из гората, всичко се ползва, прибира, изхвърля...а нима и ти самият не ядеш в алуминиево канче, с метална лъжица, пиеш от метално канче, печеш полуфабрикатни наденици, нагъваш консерви и правиш супа от пакетче в метална тенжура....Ако ще махаме тубите, да махнем и останалите продукти на бялата промишленост...няма начин, не живеем от лов и нямаме ресурсите да си изработим всичко от естествени материали.

Всъщност...аз викам да не задълбаваме, нали индианската философия все пак изповядва преди всичко свобода на личните решения и ако не е в ущърб на другите, нека всеки да прави това, което му говори сърцето! На мен лично не ми пречат тези неща, за да се почувствам прекрасно горе и да се заредя положително за останалите 340 дни в града...Дните прекарани в Лагера са най-хубавите ми от годината и не бих ги заменил за нищо, пък ако ще около мене всички да ходят в розово и да люпят семки по цял ден

[bay]

Супер са си чехите, ние разбира се сме си по-супер !
Сигурен съм ,че всеки от нас , малко или много завижда на ентусиазъма на чешките ни братя .
Тъй като ми стана мъчно от написаното по темата от нашия брат ирокез "Niawen" , защото истината боли .
Бях решил да напиша нещо което да ни оправдае до известна степен , но преди малко видях , че DedoTaho го е сторил вече и то в пъти по-добре от мен , за което съм му длъжник до гроб

[Niawen]

Ех Тахич,
не съм съвсем на твоето мнение, но на такъв добронамерен отговор, не мога да напиша нищо. Обезоръжи и мен и спора! Позор!

[White Horse]

[yellow wolf]

Поздравявам те кола,макар и непреднамерено провокира много здравословен дебат,от който очевидно е имало нужда.Няма значение къде ще се изговарят/изписват/проблемите,важно е да се дискутират.И още нещо-важно е във всичко да има дух,който очевидно "ирокеза е усетил и преживял.