Да, кола, така е, не сме се виждали дълго, не се знае и кога ще се видим нормално и вместо да си уточним вижданията за 10 мин. се налага тука да драскаме...но пък нали за това е Форума, да обменяме мисли...Би ми било интересно и повече хора да се включат, но...
Аз явно съм прекален идеалист и като се кача горе забравям всичко негативно и някак си не се впечатлявам от битовизмите, харесва ми да сме заедно, па ако ще и без гащи
Пък и странно е, че аз съм от хората, дето си имат дрехи, но защитавам позицията на търкалящите се по анцузи

...а иначе всеки присъствал за повече време на ПВ може да потвърди, че цивилки слагам само когато в много редки случаи трябва да се смъкна до някои магазин...дори и тогава набедреника просто се мушка под камуфлажа
Прав си за намалелите дейности, сравнени с тези от 90те години (тогава щеше да ти хареса повече, ама какво да те правя, кат си се родил късно

) Но има някои неща, дето леко ги пресилваш, явно плод пък на твоя младежки ентусиазъм
Дрехите, не знам как става така, че всяка година присъстващите в цивилни дрехи хора преобладават над тези с индаински дрехи.Не съм съвсем съгласен - повечето хора, които редовно се качват всяка година си имат набор от дрехи и си ги носят с удоволствие...Разбира се напоследък по една или друга причина много хора идват само за уикенда или пък са отскоро наши съмишленици и все още нямат изработени...Има и т.нар. "гости"...но все пак мисля, че "облечените" са все още повече.
Лъкове - последно време бройката им се увеличава, което е прекрасна тенденция, но рядко стреляме с тях, а ако се предложи поход с лъкове в гората, сигурно реакцията ще е "стига сме си играли на индианци", каквато обикновено е.Е то не може по 2 чака да се стреля, има и домашни дейности, които отнемат доста от времето...пък и мегдан няма толкова, по пътеката все се налага да минава тоя-оня...а да стреляш къде гората е просто губене на стрели

За походи винаги са ентусиасти хората, но свободното им време не съвпада често и се правят поединично...пък и вече твърде много хора са горе с малки деца и не остава време за дълги разходки, с лъкове или без...затова се предприемат кратки разтъпквания било до малката поляна, било до Олтара...Надали точно там някой ще каже, че му е писнало "да си
играе на индианци"
церемонии -колкото правихме инипи за миналата година. Не успяхме да се съберем и да направим едно единствено инипи за цялата година. Дори по време на лагера не се е намерило време. Хората влизат в церемонии, когато почувстват нуждата да участват, а не заради принципа "ТРЯБВА да се направи"...Инипито изисква подготовки, за които не остава време от налегналият ни градски живот, свободното време е кът, но това не значи, че не се осъзнава важността му и ако има силно желаещи да го направят, то не виждам кое може да ги спре. Явно не му е време и затова не се осъществява. Церемонии по откриване си се правят, също и индивидуални такива, често хора се качват на Хълма и си провеждат нужната за тях Молитва. Аз си провеждам винаги освещаване на типито след дигане, също и преди сваляне, предполагам и другите хора така си правят, Ванката си провежда неговите задължения около Лулата, не мисля, че горе не се церемониялства, просто не е масово и парадиращо, но Молитвата е вътре в сърцата ни и ако не се вижда, то не значи, че я няма...а има и доста хора неприети, които нямат права да участват или пък не знаят още как, затова изглежда че само безцелно се мотаеме напред-назад
песни - ми май музиката не е във и около нас след като тази година на лагера сте пели има-няма веднъж и то под мустак...
Другият факт е, че имаме в запаса едва двайсетина песни, които изпълняваме от години насам. Затова започнахме да организираме иницаитвиен комитет, в които да учим нови неща. Броят на ентусиастите е под пръстите на едната ми ръка.Не беше само веднъж...но понеже сумарно тая година бяхме малцина там, та не се е чуло до града

На малки групи от по 2ма се пееше почти всеки ден, да не говорим, че Дражко си разучаваше всекидневно и с часове едни Sacred Songs, та отвреме навреме му се и помагаше
танци - досега съм виждал да танцуваме дружно веднъж, през 2004 г. при приемането ни с Чахампи. Помня и едни танци, които правихме с Бижуто и знам за още едни, от които имаме видео - в края на лагер 2008 май, когато Дивия и Ванката танцуват. Три спорадични случая от 2001 насам.
Аз помня и повече...но пък танцът също е индивидуално усещане, не сме на дискотека и когато никой не му идва отвътре желание, то просто не се танцува...Да, знам, че по принцип Пау Ваутата са свързани с много песни и танци, но това са онези "празнични" мероприятия, нещо като тукашните събори...Събират се специално за това, а при нас въпреки името, с което по навик наричаме пребиваването си, нещата са други - отиваме на лагер в планината, танци ако има - добре, ако ли не - не е нещо фатално...Поне така мисля
Пък и вече сме стари хора, не ни приляга да подскачаме, младите да го правят
И тогава идва ред на живота в хармония с пластмасовите предмети. Отношението, съчетано с изкуственяци.Нека не издребняваме...по-горе написах как няма начин в нашите условия да се отречем от тези иначе наистина вредни продукти на "цивилизацията", но все пак не си ги разхвърляме из гората, всичко се ползва, прибира, изхвърля...а нима и ти самият не ядеш в алуминиево канче, с метална лъжица, пиеш от метално канче, печеш полуфабрикатни наденици, нагъваш консерви и правиш супа от пакетче в метална тенжура....Ако ще махаме тубите, да махнем и останалите продукти на бялата промишленост...няма начин, не живеем от лов и нямаме ресурсите да си изработим всичко от естествени материали.
Всъщност...аз викам да не задълбаваме, нали индианската философия все пак изповядва преди всичко свобода на личните решения и ако не е в ущърб на другите, нека всеки да прави това, което му говори сърцето! На мен лично не ми пречат тези неща, за да се почувствам прекрасно горе и да се заредя положително за останалите 340 дни в града...Дните прекарани в Лагера са най-хубавите ми от годината и не бих ги заменил за нищо, пък ако ще около мене всички да ходят в розово и да люпят семки по цял ден

We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.