Червеният Път

[Black Wolf]

Култови филми са "Едно време на Запад", "Том Хорн"... Не е лош "Монти Уолш", но въпреки, че е съвсем непритенциозен, все пак литератулния първоизточник е солиден - Джак Шефър, според мен най-добрия автор на "западна" тема в САЩ през 20 в.

[White Horse]

Едно време ми беше харесал "Ездачи от далече" - даваха го по кината, май за Джеси Джеймс и бандата му ставаше въпрос. Затов пък едва издържах да изгледам до края последната екранизация по темата (Джеси Джеймс) с Брат Пит - силно ми дотъпя...
Спомням си като МНОГО симпатичен и трисерийния филм "Играчът" (или "Комарджията" - "The Gambler") с Кени Роджърс; него пък го даваха по телевизията някъде в края на 1991 или началото на 1992 . В третата серия имаше доста индианци - намесен бе Танцът на духовете и броженията в сиукските резервати покрай него; мисля, че и Седящият Бик се появяваше, въпреки че моят любимец бе един страховит лакотски воин на име Желязното Куче.

Ама ние продължаваме да си пишем за филми извън филмовата графа...

[heyoka]

[White Horse]

Аз също дълбоко харесах "Легенди за страстта" (макар че брат'чедът Black Wolf ме беше малко дезинформирал по негов адрес ) - много специален филм си е това и всички актьори играят просто великолепно (сър Антъни Хопкинс все пак, пък и Гордън Тутузис, който е толкова готин, че трудно може да се предположи, че е крий )! Версията за смъртта на Джеси Джеймс с Братчето Пит в ролята обаче за мен поне е голяма скука.

[DedoTaho]

"Ездачи от далече" и на мене ми беше любим навремето....особено впечатлен бях от сцената където ги избиха накрая....Иначе новият филм за Джеси нещо и на мене не ми допадна, прекалено "холивудски", леко захаросан за тоя жанр ми иде....Спомням си и един сериал преди години "Десперадо", също ми беше харесал...Но най-любим ми е "Добрият, лошият и грозният" /или Злият, както беше преди/

[Vankata]

Хммммммм, пак филми, пак книжки...

Не, че е лошо да се четат книги или да се гледат филми ( и аз много обичам! ), тъй че, моля, не ме разбирайте погрешно! Но нима нищо, което да прилича на приключение не се случва в живота ни, та единствените интересни неща, за които да разказваме са какво сме прочели и какво сме гледали...?

Искате ли да публикуваме тук( ще отворя нова тема по случая в "Орловият Кръг") снимки, картинки или колажи за това как си представяме изживяването на Червеният Път от Нас Самите - какво иска всеки от нас да му се случва в групата Орлов Кръг, какво искаме да изживеем заедно като група - без значение краткосрочно или дългосрочно. Накрая можем да обединим събраните неща в една обща картина.
Няма срокове за публикуване на картинки, няма изискване всички да го направят - който, когато иска и има вдъхновение.


П.С Темата за качване на нещата ще се казва и (повтарям ) ще бъде в ".

[White Horse]

Хау, Ванка!

Идеята ти е интригуваща, благодаря за хубавото предложение! Говорим за книгите и филмите, които са ни развълнували, най-вече защото така ни е най-лесно да споделим тези вълнения. Освен това много голяма част от нещата, свързани с Червения Път и - в крайна сметка - с Орловия Кръг, сме научили именно от книгите и филмите; това е неоспорим факт и в него няма нищо лошо или притеснително.

Някой би могъл да каже и на теб - уффф, пак картинки и колажи, пак фантазии... само че те също са начин (както и сам си уточнил) да изявим в образи нашите желания и изживявания. Просто въпрос на изразни средства! Както и да е - подчертавам отново, че аз лично съм много ЗА предложението ти.

[heyoka]

[Vankata]

[White Horse]

Ами, зависи кой какви книжки чете... Не че имам нещо против битките и живота сред природата, напротив, но обикновено търся - и намирам - някои по-други неща в книгите. Да вземем например "Говори Черният Елен" - понякога обичам да си препрочитам описанието на битката при Роузбъд или тази при Литъл Бигхорн, но много, много, много по-често чета там разсъжденията на Черния Елен за случилите се в живота му неща, защото те наистина разкриват "самата същност на живота, която е свещена."

Смея да твърдя, че книгите (макар и не само те, разбира се) ми дават онзи опит, който допълва житейския ми такъв. Поне според мен това е особено необходимо, когато ги няма поколенията от традиционни дядовци и баби. Ако човек всеки път преоткрива онова, което вече се знае от предишните поколения, едва ли ще стигне много далече в рамките на живота си! Пък и понякога ми се струва, че редица изкривявания по отношение на индианските традиции идват тъкмо от саморасли "опитности". Със сигурност е МНОГО важно човек да може сам да прави това и онова, да ходи в планината, да познава дърветата и животните, да стреля с лък, да язди, да усеща вятъра, да пали огън, да спи в гората, да умее да се ориентира и справя с различни ситуации на живота сред природата. Напълно вярно е, че всичко това му дава и други, вътрешни знания, променя го и го моделира по специален начин. Ала има и други знания, които - в днешната епоха - би следвало да почерпят от други източници... тъкмо защото ги няма бабите и дядовците. Ако сред нас има дотолкова "светнати" люде, че да могат само от разговори с дърветата и птиците да научат онова, което поколения лакота, ирокези, апачи и т.н. са предавали като традиционни за народа си познания - шапка им свалям! Само дето дълбоко се съмнявам, че ги има. Опитност и знания са свързани в неделима връзка - и както знанията без опитност са "книжни знания", така и опитносттта без знания може да бъде "дървена опитност". Ако някой е (да речем) чудесен майстор на мокасини и опитен ездач, но не усеща Земята и няма сърце за хората (не ми казвайте, че такива комбинации са невъзможни, щото СА), то той едва ли е научил много от коня и мокасините и е не по-малко смешен от онзи, който е прочел 100 книги за индианци, но не може да запали огън или се ужасява от мисълта да прекара една нощ в гората.

Определено има и моменти, в които изпитвам нужда да си понахраня душата посред заетия, сивичък градски живот с някоя прочетена ситуация за ония времена, ония земи, оня начин и т.н., но - говоря от свое име, разбира се - това НЕ ми е единственият начин да изживявам вълнуващите неща в живота си. По-скоро така се научавам още по-добре да ценя реалността на залеза над планината, ястреба в синьото небе, вятъра във върховете на дърветата, препускащия кон, красивите скали, ромолящия ручей, разговорите с приятели край огъня в планината, поднасянето на Лулата на някой хълм... Това е.

[Vankata]

[Niawen]

благодаря ти Ванка, твоите думи изразяват по безупречен начин това, което ми се върти в главата последно време по отношение на нас, хората в кръга, животите, които водим и мечтите, за които четем, но не следваме.
Аз не искам и няма да изживявам живота си с всичките му богатства пред кутията на телевизора. Аз не искам и няма да изживея любовта,приятелството, опасността, мира, войната, издигането в небесата и безбройните трепети, които предоставя живота чрез страниците на някоя книга.
Аз не искам и няма да се идентифицирам с ничий герой и да въздъхвам сякаш аз съм бил там и съм сторил същото като него.
Ще грабна животът, който мечтая и който сърцето и духът ми желаят, защото животът ни е подарен...подарен от Великата Тайна и ние трябва да се отнесем към това, сякаш сме Му длъжници...длъжници сме, защото е редно да му се отблагодарим. А за да сме истински благодарни, трябва да сме истински щастливи. И нямам намерения да пилея дарове, да губя доверието и милостта Му. Нямам намерение да Го разочаровам.

Благодаря ти Ванка отново за добрите думи

[White Horse]

За някои неща сте прави, приятели, но за други не сте - или поне на мен така ми се струва... Само че темата е доста обширна, а в момента нямам време да навляза в необходимите подробности. Ще се постарая да го направя по-нататък - стига на вас да ви се обсъжда подобно нещо. Аз определено го считам за важно.

[White Horse]

Само да вметна - Ванка, а на теб не ти ли е хрумвало, че и книгите могат да бъдат призоваване на разни неща, които желаем да се случат? Смея да твърдя, че в моя собствен живот това се е получавало (поне) неколкократно.

[wohpe]

[dakota]

Аз пък не мога да разбера,защо си приказваме за едно и също нещо,само че на различен език.
Не прочетох никъде Ванката да е отрекъл мъдроста на книгите,тяхната роля в живота ни и вдъхновенията,които сме почерпили от тях.Също,никъде не видях Белият Кон да отрича,нуждата от собственото ни приключение,нуждата да изживяваме на практика нещата.
Винаги ще има хора,които ще са доволни да разлистват книжките и да се хранят от опита на другите,но никога да не намерят смелост да потърсят и да попипат сами това,което други са намерили.Niawen,тези хора също са щастливи сигурно,по свой си начин.
Винаги ще има хора,които обичат и се стремят "да правят нещата",но през това време на правене, умело да им обягва,нещо много по-съществено...Или пък сами да не са разбрали стойноста,на това,което правят.

Това ,разбира се са крайни варианти.

Не може без книгите!Те ни дават възможност да разберем и научим за нещата,които в днешната реалност,не бихме научили така добре, по друг начин.Ако не бяха те,надали щяхме да сме се събрали тук и да си говорим.
Но ако човек си остане само с Вдъхновението(книгите),то е като,да се роди в сърцето ти музика,а никога да не я запееш.Или да съзреш красотата на залеза,такъв какъвто само ти си го видял,но никога да не го нарисуваш или да го опишеш с рими...

Мисля,че имаме нужда да се учим, но имаме нужда и от нашите си истории.За да научим правилно тези,които идват след нас!За да бъде историята,жива!

[Vankata]

[wohpe]

[dakota]

[Крис]

[White Horse]

Хей, 'айде по-кротко, става ли (обръщам се към всички разлютени)?! Не започнахме тази тема, за да се нахвърляме един срещу друг! Явно тя някак си разбуни духовете, защото е хем важна, хем има доста различни гледища по нея - но това не е причина да се държим кофти помежду си!

Ванката в никакъв случай не е скучен човек, Wohpe. Той наистина се опитва да изживява реално мечтите си - познавам го доста отдавна и (струва ми се) доста добре, та затова го казвам толкова уверено. Колкото до фантазията му - ще ти призная, че моята собствена е в значително по-скромни количества! Но пък и ти, стари приятелю - ако позволяваш едно доброжелателно мнение - недей наричай момичетата "мацо", не го обръщай моменталически на "чукане" и не им предлагай да те дърпат за не знам си кое... щото, според скромното ми мнение, това също не е особено любезно, та не е чудно, че реакцията е негативна и даже враждебна.

Мисля, че ако се постараем да не бъдем груби и нападателни помежду си, като нищо ще се окаже, че говорим за много по-сходни и дори идентични неща, отколкото сега можем да предположим Просто теми като тази могат да бъдат изнервящи - все пак става дума за такива съкровени неща като кой как и доколко изживява мечтите си... Това обаче не означава, че не можем да общуваме по тях доброжелателно... и аргументирано. Мисля, че наистина има много какво да си кажем по подобни въпроси.

[десика]

Аз не съм писала до сега за Червеният Път,защото начина ,по който вървя по него не е много"червен''.Например не мога да си представя да живея дни наред без топла вода.Емоциите толкова често взимат връх над разума ,че на клетия ми Аз направо му виждам сметката.Гневът ме завладява лесно и или не трябва да казвам нищо или ако не утрая,казвам неща,заради които пък чувствам вина.А някой път за да направя важна крачка в живота си,ми трябва остен.В общи линии-бяла жена,нямаща много общо с индианските си посестрими.
Но за мен Червеният Път е най-вече достойнство,себеуважение , уважение към другите,доброта и едно от най-важните неща-човек да бъде себе си.Ако не харесва нещо от характера си-да го промени заради себе си.Както и в живота си.Защото го иска той самия.Но да се напъва и да се преструва на някой друг,това си е чиста загуба на време,а и си личи от километри.Аз уважавам хора,които са себе си,твърдо отстояват мнението си и не гледат откъде ще задуха вятъра,за да се осмелят и те да кажат нещо.Мисля,че за себе си вече съм го показала тук.Дори и мнението ми да е различно от това на "силните на деня".Така че предлагам,хайде да не сме остри и обидно-подигравателни към инакомислещите,а да уважаваме това толкова ценно качество-да изразяваш смело идеите,възгледите,ценностите,мечтите и начините,по които те да добият реални очертания.
Няма само една истина.

[Vankata]

Крис, Дакота - момичета
White Horse -

И накрая ( и разбира се на последно място! ) за дамата от мазето
Имам специален поздрав за теб - знам, че ще ти допадне! Поствам го ей

[Black Wolf]

Абе вие добре ли сте? Червен път, чалга, мазета - каво става?

Все пак човек се учи докато е жив - например аз научих, че има някаква Ивана и песен като въпросната... Добра конкуренция за кво беше, "Аръш фукарата..."...

[десика]

Браво,Ванка!
Велик си!Забавен,интересен!И каква Сила...останах без дъх!
Ей на това му викам аз да вървиш по Червеният Път!