[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/bbcode.php on line 483: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4688: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4690: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4691: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/includes/functions.php on line 4692: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at [ROOT]/includes/functions.php:3823)
eaglecircle.org • Виж темата - Легенди

Легенди

За това как са битували индианците, дали са били културни или просто "див народ - ходят голи, ядат хора"

Модератор: Black Wolf

Легенди

Мнениеот DedoTaho » Пет Мар 20, 2009 12:40 pm

КАК ПЪРВИТЕ ИСТОРИИ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА

В старите времена при народа на Ленапе /Делауер/ имало професионални разказвачи на истории, които обикаляли от място на място. Хората се събирали около тях и им предлагали тютюн или нещо друго за заплащане срещу историите, които щели да разкажат. Кратката приказка, която следва обяснява как обичаят е започнал.
Един мъж, връщайки се у дома от лов, забелязал странна дупка в земята. Той погледнал в нея и някой му проговорил. Ловецът попитал кой е. Но нещото не му отговорило, само казало, че е дядо: “Ако някой иска да слуша истории, нека да дойде тука и да пусне малко тютюн или царевично брашно или манисто и аз ще му разкажа история.”
И така хората дошли. И това е началото на историите, което ние не знаем дали се е случило така или не. Този дядо казал никога да не разказват истории след като почне да се затопля през пролетта. “Ако го направите – казал той – змиите, буболечките и всички видове малки създания ще ви полазят”.

ТЕТОНСКА ИСТОРИЯ ЗА ДУХОВЕ

Преди много години имало една голяма група от Лакота Сиуксите, които се били установили на лагер по местата където сега е Джаксън Хоул Бейзин /Jackson Hole Basin/, в Националният парк “Гранд Тетон” /Grand Teton National Park/, Уайоминг.
Групата Тетони живеела добре и хората й били здрави и силни, тъй като имали изобилие от бизонско месо. Често през нощта из лагера минавал глашатай и викал:
“Утре ще има много бизони. Бъдете нащрек!”
Един ден, след като Тетоните се завърнали в лагера след тежък бизонов лов, един младеж обявил, че възнамерява да се ожени за най-прекрасната девойка в лагера, дъщерята на Вожда.
Нейният баща казал: “Няма да ти дам благословията си, докато не ми донесеш много коне”.
И така, младежът се отправил да търси стадо диви коне, надявайки се да удовлетвори Вожда и да заслужи прекрасната му дъщеря за съпруга.
Докато младият храбрец бил заминал, племето напуснало обичайното място за лагеруване и се отправило нанякъде. По-късно младежът се връщал в изоставеният лагер с няколко хванати коня. Тъй като денят вече превалял, той решил да се подслони наблизо, в една самотна колиба.
Но в началото не могъл да намери входа, тъй като всички страни били до половината засипани със земя. Най-накрая успял да си проправи път и влязъл. Вътре имало четири високи стълба, забити в земята.
Тези пръти поддържали погребално ложе. На него лежала жена, чиято дреха била украсена с еленови зъби. Тя обърнала глава и погледнала надолу към младия Тетонски смелчага. Той разпознал член на своето племе, но сега тя била Жена-Дух! Те останали заедно дълго време и тя станала негова съпруга.
Един ден младежа си казал: “Мисля, че трябва да отида на лов за бизони”. Въпреки, че не го произнесъл високо, Жената-Дух знаела мислите му и казала: “Изпитваш глад за бизонско месо? Качи се на коня и отиди до хълмовете. Когато стигнеш до бизоновото стадо, спусни се в средата и застреляй най-тлъстия. Донеси кожата и месото в къщи. Опечи месото и го сподели с мене, преди да почнеш да ядеш”.
Младият Тетонски храбрец последвал заръките на Жената-Дух. Когато достигнал долината, видял голямо стадо бизони. Смушкал коня си, врязал се с пълна скорост в средата на стадото и застрелял най-тлъстия бизон. Одрал го, нарязал месото, опаковал го и го сложил на товарния си кон. След като се прибрал, сложил на шиш едно голямо парче месо, опекъл го и го подал на Жената-Дух, която стояла с центъра на типито.
Съпругът й се сепнал, като я видял застанала там. Ред след ред от прекрасна бродерия опасвала кожената й рокля. Тъй като знаела какво си мисли младежът, тя казала: “Моля те, не се страхувай от мен!”
От тогава те говорели свободно и планирали какво ще правят занапред. Младият храбрец казал: “Защо не започнем живота си заедно, така както са направили нашите родители, когато се оженили?”
Но Жената-Дух отговорила: “Не, не, това никога няма да стане, защото трябва да запечатваме дома си през деня и да пътуваме през нощта”. Младежът бил учуден от този аргумент.
Ето какво се случило докато пътували през нощта. Жената-Дух вървяла напред, с покрита глава, никога не произнасяща и дума на съпруга си и докато вървяла, краката й били невидими. Тя не предизвиквала никакъв шум, носела се напред като призрак.
Когато младият Тетон си помислел за нещо, Жената-Дух вече знаела какво му се върти в главата. Ето защо Тетоните казват: “Пази се от Духовете, защото те знаят всичко!”
Казват още, че Духовете знаят кога ще задуха вятъра и кой точно. Духовете знаят кога ще завали сняг. Духовете знаят кога ще има гръмотевична буря и светкавици. Духовете са доволни когато духа вятър, тъй като се носят по-бързо докато пътуват от място на място.
И така Жената-Дух и младият Тетонски храбрец живеели. Техните съплеменници никога не ги открили. Дъщерята на Вожда се чудела защо нейният смелчага не се завръща.
И най-накрая, младежът също станал Дух и се носел редом с Жената-Дух, всяка нощ, завинаги.

СИУКСЪТ, КОЙТО СЕ БОРИЛ С ДУХ

Млад Сиукски воин отишъл за известно време да живее сам, с животните и птиците. Той търсел видение от Уакан Танка, Великата Тайна, за да разбере каква насока ще вземе живота му. След като преодолял много трудности, той достигнал до дивата пустош. Един ден, докато си вървял през гората той чул глас. Огледал се наоколо, но там нямало никой, освен една кукумявка, кацнала на едно дърво.
Дошла нощта, той си направил огън и седнал да се стопли. Изведнъж отново чул гласа силно да пее. Сиуксът извикал към певеца, но отговор не последвал и скоро звукът замрял в далечината.
Единствената храна, която Сиуксът имал била кесия уошна, или бизонова мас, смесена със сушено месо и диви череши. Точно се протягал към торбичката, когато звука от пеене се появил отново, по-силен от преди и когато Сиуксът се огледал, видял дух, застанал в края на светлината от огъня.
“Искам малко от храната ти” – казал Духа.
“Аз нямам нищо такова” – отговорил младият воин.
“Не е така – казал Духа – Аз знам, че имаш малко уошна”.
“Добре, ще я споделя с теб”.
След като хапнали малко от сместа, Сиуксът напълнил лулата си и я предложил на Духа. Когато той се пресегнал към мундщука, младежът видял, че по ръката нямало плът, нищо друго освен кости. В същото време наметката на Духа се смъкнала от раменете му на кръста и открила ребрата му, и по тях нямало никаква плът. И докато Духа пушел, без дори да отваря устата си, димът се стелел през ребрата му.
Когато привършили с пушенето, Духът казал на Сиукса: “Трябва да се преборим един-друг. Ако успееш да ме повалиш, ще те възнаградя с много коне”.
Тъй като младежът си нямал коне, се съгласил да се сбори с Духа, но преди да почнат, хвърлил купчина клони в огъня, така че той осветил гората. Докато правел това, Духа се хвърлил отгоре му, грабнал го в кокалестите си ръце и го стиснал много болезнено. Младежа се опитал да го отхвърли, но краката му били много силни.
След време, Сиуксът се усетил, че докато се боричкат в близост до огъня, Духът става по-слаб, а когато мръднат настрани от огъня, Духът става по-як. Докато огънят се разгарял все по-силно и по-силно, силата на Духа намалявала. Младежът се борел здраво, но костите на Духа се сключвали здраво около него. След отчаяно усилие, Сиуксът успял да достигне достатъчно близо до огъня и да ритне парче сухо дърво в огнището.
Скоро след като огънят блеснал силно, Духът се строполил на земята, разпадайки се на парчета. “Ти победи – казал той дрезгаво – сега ме последвай”.
И точно когато се развиделявало, Духът довел Сиукса до една долина между дърветата, пълна със стотици коне. Младежът уловил толкова, колкото можел да заведе в селото си. Той никога не срещнал Духа повече, но след тази случка вярвал в духове и че понякога те могат да говорят на хората.

ОТШЕЛНИКЪТ ИЛИ ДАРЪТ НА ЦАРЕВИЦАТА

Царевицата е широко разпространена в легендите и церемониалните практики на Североамериканските коренни народи от Югозапада, Югоизтока, Равнините и Източните гори. Царевичните божества в различните региони са персонифицирани като Майката Царевица, Царевичните Девойки и дори Царевичните Праотци, както е в историята за Отшелника. Различни части на царевичното растение се използват при церемониите, като листата, цветният прашец, зърната или целият кочан. Основни племенни церемонии се провеждат, както преди сеитбата, така и след прибиране на реколтата.

Самотен в гъстата гора, далеч от селото на своя народ, живял отшелник. Неговото типи било направено от бизонови кожи, а завивката му от еленова кожа. Далеч от обиталищата на които и да са човешки същества, този стар отшелник доволно преживявал своите много години.
По цял ден той бродел из гората, изучавал различни растения и събирал корени. Те му служели за храна и лекарства. През дълги интервали, някой воин идвал в типито му и взимал целебни корени за своето племе. Медицината на старият отшелник била известна като по-добра от всички други.
Един ден, след дълга разходка из гората, отшелника се прибрал в къщи толкова изморен, че веднага се нахранил и ле проснал в леглото си. Тъкмо се унасял в сън и усетил някой да го драска по крака. Разбуден рязко, той забелязал тъмен силует, който протегнал ръка към него и в нея имало стрела с кремъчен връх.
“Това трябва да е дух – помислил си отшелника – тъй като тук няма друг човек освен мен”.
И тогава глас казал: “Отшелнико, дошъл съм да те поканя в моя дом”.
“Ще дойда” – отговорил старият отшелник. И така, той станал, омотал завивката си около тялото и последвал гласа.
Излязъл пред вратата, огледал се, но не видял и следа от тъмния силует.
“Каквото и да си – казал отшелника – почакай ме. Хабер си нямам как да намеря дома ти”. Не получил никакъв отговор, нито чул шум от някой да върви през храстите.
Влязъл обратно в типито си, легнал си и скоро заспал дълбоко.
Следващата нощ той отново чул гласа да казва: “Отшелнико, дошъл съм да те поканя в моя дом”. Отшелника излязъл от жилището си, за да потърси собственика на гласа, но отново не открил никого. Този път се ядосал, тъй като решил, че някой му се подиграва. Решил да открие кой смущава нощната му почивка.
На следната вечер той прорязал дупка в покривалото, колкото да вмъкне стрела. После се притаил до вратата и зачакал. Скоро тъмният силует дошъл, спрял пред вратата и казал: “Дядо, дойдох да…” Но не могъл да довърши изречението си. Старият отшелник изстрелял стрелата си. Чул я да улучва нещо, което издало звук, сякаш е стрелял в торба с чакъл.
Рано на другата утрин отшелника излязъл и огледал мястото, където смятал, че е попаднала стрелата му. Там на земята лежала малка купчина царевични зърна и от нея по пътеката тръгвала редичка зърна. Старият отшелник последвал дирята през гората. Когато достигнал малък хълм, следата свършвала. В нейния край имало широк кръг, в който тревата била напълно смачкана.
“Царевичната следа спира в края на този кръг – казал си старецът – така че тука трябва да е дома на туй, което ме покани”.
Той хванал голямата си костена брадва и ножа си и започнал да копае в средата на кръга. На дълбочина, колкото можел да достигне, той попаднал на торба изсушено месо. След това открил торба репи, после торба сушени череши и най-отдолу имало друга торба, в която имало около една купа царевица. В единият й край била дупката, където стрелата на отшелника била улучила торбата. През тази дупка зърната били изпаднали по пътя, който довел стареца до скритото място.
От това преживяване, отшелника научил своя народ как да съхранява запасите си, докато пътуват.
“Изкопайте дупка – обяснил им той – сложете запасите си вътре и ги покрийте със земя”.
По този начин Сиуксите съхраняват провизиите си през цялото лято. Когато настъпи есен, те се завръщат при скритите места. Когато ги разрият, те откриват запасите си свежи, както в деня в който са ги поставили.
Хората благодарили на старият отшелник за откритието му на този начин за съхранение на храната. И благодарили за откритието на царевицата, която те срещнали за първи път. Тя станала една от най-важните храни, която индианците познават.

ЛЕГЕНДА ЗА СТОЯЩАТА СКАЛА

Преди много години, мъж от народа на Лакота се оженил за девойка от народа на Арикара. След като им се родило едно дете, мъжът довел още една жена в дома си. Първата жена се нацупила, тъй като била ревнива. Когато дошло време народа им да премести лагера, тя отказала да мръдне от мястото си. Дори и когато типитата били прибрани, тя стояла там, на земята, с бебето си на гърба. Съпругът й и останалите хора тръгнали.
По пладне, съпругът спрял колоната и казал на двамата си братя: “Върнете се при снаха ви. Кажете й да дойде. Ние ще ви изчакаме тук. Но побързайте! Страх ме е, че тя може да се отчае и да се самоубие”.
Двамината препуснали и привечер стигнали да бившето си място за лагеруване. Жената все още седяла на земята. По-старият брат й казал: “Снахо, дойдохме да те вземем. Лагерът ни чака. Стани и ела с нас”.
Тъй като тя не му отговорила, девера протегнал ръка и я докоснал леко по главата. Тя се била превърнала в камък!
Двамата братя пришпорили конете си и препуснали обратно към лагера. Разказали историята си, но никой не им повярвал. “Тя се е самоубила – казал съпругът й – а моите братя не искат да ми кажат”.
Цялото село събрало лагера и се върнало обратно на мястото, където изоставили жената. И тя седяла там, скален блок с формата на жена. Хората на нейният съпруг били много развълнувани. Те подбрали кон, най-хубавият, направили нова травоа и поставили камъкът в нея. Конят и травоата били красиво изрисувани и украсени с панделки в различни цветове. Камъкът бил счетен за свещен и му определили почетно място в центъра на лагера. Когато хората се премествали и правели нов лагер, взимали с тях камъкът и травоата. Много години каменната жена пътувала с групата. Той стои все още пред индианската агенция Стендинг Рок в Южна Дакота.

ЛЕГЕНДА ЗА КРИСТАЛА

В стари времена хората живеели в хармония с Природата. Те говорели на един и същи език с животните и растенията. Ловували за храна, единствено за да задоволят своите глад и нужди, винаги отправяйки благодарствени молитви за това, което са отнели от Природата.
Но времето минавало, хората изгубили своята невинност и хармония. Те взимали все повече, отколкото имали нужда. Забравили своите благодарствени молитви. Убивали животните, убивали се един друг, за развлечение и удоволствие.
Народа на Мечката, водач измежду животните, организирал събрание на всички животни. Те решили, че трябва нещо да се направи. Мечките предложили да стрелят по хората, когато те стрелят по тях, но лъка и стрелите изисквали твърде голяма жертва, тъй като мечката трябвало да отдаде живота си, за да може да се ползват сухожилията й за тетива. Мечите нокти били твърде дълги за стрелба с лък и щели да се заплитат в тетивата.Народа на Елена предложил друг начин за решаване на проблема. Един от тях казал: “Ще донесем болест на света. Всеки от нас ще отговаря за различно заболяване. Щом като хората не живеят в равновесие с Природата, щом те забравят да благодарят за храната си, тогава ще страдат.”
И наистина Елена призовал ревматизма и артрита; всяко животно тогава решило да призове различна болест.
Народа на растенията бил по-благосклонен и чувствал, че това е твърде тежко наказание, така че предложили своята помощ. Те заявили, че един от тях ще отговаря за лечението на всяка болест, която хората получили. По този начин, ако хората използват разума си, ще могат да излекуват своите страдания и да възстановят равновесието си.
Цялата Природата се съгласила с тази стратегия. Едно растение изказало собствено мнение. Това бил Тютюна, водача на растенията. Той казал: “Аз ще бъда свещено растение. Няма да лекувам нито една отделна болест, но ще помагам на хората да се завърнат към свещения начин на живот, при условие, че ще бъда пушен или предлаган при молитви или церемонии. Но ако бъде злоупотребено с мен, ако бъда просто пушен за удоволствие, ще донасям рак, най-лошата болест от всички.”
Най-близките приятели на Народа на растенията, Каменният Народ и Народа на Минералите, се съгласили да помогнат. Всеки минерал щял да дава духовна сила, чиято едва доловима вибрация ще може да се използва за възвръщане на доброто здраве. Рубинът, носен като амулет, щял да лекува сърцето; Смарагдът щял да лекува черния дроб и очите и т.н.
Водача на Народа на Минералите, Кварцовият Кристал, бил прозрачен като светлината на Сътворението. Кристалът прегърнал своя брат, Тютюна и казал: “Аз ще бъда свещен минерал. Ще лекувам разума. Ще помогна на човешките същества да видят произхода на болестта. Ще им помогна да придобият мъдрост и яснота на сънищата. И ще запаметя тяхната духовна история, включително тази среща днес, за да може в бъдеще, ако човек се взре в мене, да може да види своя произход и Пътя на хармонията.” И така е до ден днешен.
Това е легенда на Чероките, но тя се разказва сред почти всички племена в Америка. Разказва за древните времена на мир, митичната Родина, позната на всяка култура на Земята. Коренните Американци ги наричат “старият начин” или “първичният начин”.

ЛЕГЕНДА ЗА ГРЪМОТЕВИЧНОТО СЪЩЕСТВО

Черните Хълмове в Южна Дакота, със своите “повече от хилада квадратни мили на тайнствени, забулени в мъгла върхове, спокойни разцъфтяли долини, буйни потоци и златокаменни скали, са били уместно назовани `Щастливите ловни полета на народа на Лакота`”.

Когато Гръмотевичното Същество заговорело пред хората в Черните Хълмове, Свещен Човек събирал заедно уплашените воини. Те се скупчвали около жилищата си, в техният лагер около река Бель Фуршš /Belle Fourche River/. Тогава той им разказвал следната история:

"Вие, които сега слушате това, не ще бъдете наранени. Говори се, че Злата Тайна веднъж така се ядосал на Червените хора, че накарал планините да бълват огън и нагорещени камъни, за да ги ужаси. Техните жилища и децата им били унищожени. Великата Тайна се смилила над тях, премахнала огъня и прогонила Злото далеч.
Но когато те прегрешили, Великата Тайна разрешил на Злото да се завърне в планините и те отново да забълват огън. Когато отново Червените хора станали добри и започнали да почитат Великата Тайна, той прогонил Злото и му забранил да тормози хората.
За времето от 40 зими те били необезпокоявани, освен в редки случаи. Понякога, чрез Гръмотевичното същество, Великата Тайна ги предупреждавала, че ако се върнат към прегрешенията си, ще ги накаже. Отново щял да накара планините да бълват огън и горещи камъни и да ги унищожи. Дори в днешно време понякога ни предупреждава.
Затова, върнете се сега в жилищата си и не се страхувайте. Червените хора няма да бъдат наранени.”

ГИГАНТСКАТА КАТЕРИЦА

Е, тази история е за катерицата. Едно време тя била много огромно създание и обитавала полята и горите. Убивала де когото срещне и ядяла най-различни животни: рисове, невестулки, вълци, всичко което можела да хване – изяждала. Веднъж хванала едно двукрако същество, убила го и започнала да го яде. Твореца я видял, слязъл на Земята и й казал: “Ти извърши ужасно нещо. Уби едно от децата ми. От този ден нататък моите деца ще изяждат теб и внуците ти и пра-правнуците ти и всичките твои родственици и отсега нататък вие ще бъдете малки”. Катерицата била изяла вече целият човек, освен едната му длан. Когато Твореца приближил, тя се изплашила и засрамено се опитала да скрие тази длан под себе си, слагайки я под лявата си горна лапа. Но Твореца видял това. И до ден днешен тази длан може да се открие върху ребрата на катерицата, там където се опитала да я скрие. И това е истина, сигурна съм, защото съм одирала много катерици и винаги точно там има една малка длан и ни е казано да не се яде. Затова винаги я изрязвам.
Нора Томпсън Дийн, Оклахома
Nora Thompson Dean, Oklahoma

ЖЪЛТИЯТ ПУХ И МРАВКАТА

Гневът може да накара добрите приятели да станат врагове. Мравката завиждал на Жълтия Пух, че яде сьомга, дори и когато той самият си имал много храна и удобства за живот. Мравката нахълтал в уединението на своя съсед и разрушил тяхното приятелство. Тъй като нито единият, нито другият се вслушали в неговото предупреждение, Койота превърнал и двамата в камък, за да даде пример на Човешките същества които щели да дойдат.

Жълтите Пухове и Мравките живеели заедно на планински склон на около 10 мили над Тсе-ме-на-кем (Луистън, Айдахо), на река Клиъруотър. Двата рода били големи приятели и макар от време на време негови членове да влизали в спор помежду си, това си било нещо естествено.
Съществувала известна завист между Вожда на Жълтите Пухове и Вожда на Мравките. Това не била истинска омраза, но всеки си мислел, че другият му нарушава правата. Като цяло, двамата Вождове изглеждали добре, имали прекрасни жени и много деца. Вожда Жълт Пух обикновено ядял своето ядене на върха на една скала и най-много обичал сушена сьомга. Един ден, той си седял на скалата и спокойно си хапвал голямо парче, което жена му била поднесла.
Покрай него минал Вожда Мравка и като видял как Вожда Жълт Пух спокойно си яде обяда, много се разгневил. В интерес на истината, там имало много такива скали, които можел да използва и той също можел да има сушена сьомга, ако поиска, но гледката на Вожда Жълт Пух го изкарала от равновесие.
“Ей, ти, Жълт Пух!” – изкрещял той – “Какво си мислиш, че правиш на тая скала? Аз имам повече право над нея, отколкото ти. Ти не може да ядеш там, без мое разрешение”
Вожда Жълт Пух го погледнал учудено. “Какво става, Мравке, защо така си се разкрещял? Та аз винаги съм ял на тази скала!”
“Това няма значение” – казал Мравката – “Защо не си ме попитал?”
Жълтият Пух побеснял също. Той разперил крилата си, протегнал краката си и креснал: “Това не ти влиза в работата, малка гадино”.
“Не ме наричай гадина” – изкрещял Мравката – “Никой не ме е обиждал по този начин”.
И казвайки това, Мравката се покатерил по стената на скалата и Жълтия Пух се нахвърлил отгоре му. Те се биели, лице в лице, сплели ръце, изправени на задните си крака, удряйки се и ръгайки се за всичко, което били насъбрали.
Изведнъж силен глас прогърмял: “Хей вие, Мравката и Жълтият Пух – спрете тази битка”.
Това бил Койота, който случайно минавал по другият бряг на реката. Той ги видял да се борят, но нито един от тях не го чул, тъй като били твърде заети с боя.
Койота отново извикал: “Ти - Мравко и ти – Жълт Пух, аз ви заповядвам да спрете боя. Моите поданици не трябва да се бият. Тука има твърде много място и изобилие от храна за всички нас, така че защо да изглупяваме?”
Този път те го чули, но не спрели да се бият.
Третият път Койота ги предупредил: “Това е последният път в който ви говоря. Спрете да се биете или ще ви превърна и двамата в камъни. Вие вече няма да сте всемогъщи, защото идват Ла-те-тел-уит (Човешките същества)”.
Те обаче не му обърнали никакво внимание, затова Койота използвал магическата си сила, вдигнал лапата си и така както Мравката и Жълтия Пух си били вкопчени заедно, ги превърнал в камък.
От този ден нататък всеки може да ги види, вкопчени един в друг на върха на голямата скала, където Жълтия Пух ядял храната си, но която се превърнала в бойно поле поради алчност.

Из: Ну-Ми-Пум Тит-Уах-Тит: Легенди на Не Персе. От Алън Сликпу, Лирой Сет и Дюард Е. Уокър, Мл., 1972 г.
Source: Nu-Mee-Poom Tit-Wah-Tit: Nez Perce Legends. By Allen Slickpoo, Leroy Seth, and Deward E. Walker, Jr. 1972.
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Легенди

Мнениеот Black Wolf » Пет Мар 20, 2009 1:28 pm

Евалла, Тахо! С доста неща захрани форума в последно време. :ура:
А тези сиукските истории от къде бяха? Познати са ми, май пак ти си ми давал нещо преди време...
Аватар
Black Wolf
член от кръга
 
Мнения: 2005
Регистриран на: Съб Апр 07, 2007 4:39 pm
Местоположение: Bulgaria, Sofia

Re: Легенди

Мнениеот DedoTaho » Пет Мар 20, 2009 1:42 pm

Да, давал съм ти ги тия преди време да си ги имаш....Имам и още много, но пусто време няма за преводи...:(
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Легенди

Мнениеот bruce » Сря Сеп 02, 2009 10:02 pm

Аз преди време открих една интересна черокска легенда "Hero with the Horned Snakes". Но проблема е че съм зле с англииския, в смисъл аз си го разб. като чета но да го преведа пр. трудна работа. Но ето линкче към нея http://www.ilhawaii.net/~stony/lore142.html :змия:
Mitakuye Oyasin
Аватар
bruce
интересен
 
Мнения: 111
Регистриран на: Нед Фев 15, 2009 5:58 pm
Местоположение: София

Re: Легенди

Мнениеот Такоджа » Сря Сеп 02, 2009 10:36 pm

Тахич, тез неща и из Филибето са циркулирали... Ех, какви времена бяха... :дий:
Всъщност може би мястото им е на сайта, си мисля аз. Има ли чалъм да се качат там, а?
Аватар
Такоджа
член от кръга
 
Мнения: 100
Регистриран на: Сря Май 09, 2007 11:52 am

Re: Легенди

Мнениеот DedoTaho » Чет Сеп 03, 2009 10:28 am

Ами по принцип има чалъм, ама който се занимава със сайта да каже...то и снимки от последните години не са качвани ;) Иначе от моя страна няма проблеми, давам благословията който и където иска да ги качва :D :D :D :D
We do not inherit the earth from our ancestors, we borrow it from our children.
Аватар
DedoTaho
член от кръга
 
Мнения: 1029
Регистриран на: Пон Юни 04, 2007 2:11 pm
Местоположение: Другият свят

Re: Легенди

Мнениеот Niawen » Чет Сеп 03, 2009 7:45 pm

Ванката се е наел със сайта, но имаше някакви затруднения по него, та не знам дали не го е зарязал вече. Ако някой разбира повече от програмиране и има желание да подаде ръка, сайтът може и да се върне към живот
Аватар
Niawen
член от кръга
 
Мнения: 377
Регистриран на: Пон Апр 09, 2007 8:41 am
Местоположение: София

Re: Легенди

Мнениеот heyoka » Съб Мар 31, 2012 2:01 pm

Те ви легенди :shock: Да не кажа вицове.

После ходете, че обяснявайте разликата, между индианците и йогите :mrgreen:
Възможно е и да греша...
Аватар
heyoka
кандидат член
 
Мнения: 574
Регистриран на: Съб Дек 22, 2007 3:25 am


Назад към Бит и култура

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron