Selene, наистина няма никакъв проблем с намирането на втория алманах. Ако живееш в София, би могла да се сдобиеш с него до няколко дни. Впрочем и да не си в столицата, пак ще се намери начин да ти го пратим - има много екземпляри "на склад", така да се каже. Проблемът е, че вече почти никъде не може да се открие първият алманах...
Да, уви - интересът към северноамериканските индианци обикновено се отчита като нещо ненормално, най-често като проява на инфантилизъм. Това не е чудно, предвид факта, че в България са превеждани почти само детско-юношески книги на индианска тематика (като романите на Карл Май или Емилио Салгари, пък дори и тези на Лизелоте Велскопф-Хенрих, които са нива отгоре, но пак са си юношески); такива са и повечето от индианските филми, прожектирани на български екран. Аз лично не парадирам излишно с интереса си към индианците (като смея да заявя, че
интерес в случая е слаба дума!), но пък и не го отричам, когато стане ясно, че имам такъв. Нямам от какво да се срамувам, напротив - гордея се! Наистина смятам индианците и техните традиции за едно от онези значими неща, за които говори 88 (и които, за жалост, в нашето объркано съвремие обикновено остават в сянка). Неведнъж съм питал разни многознайковци защо хората, които се интересуват от японска култура или пък се занимават с египетска история, минават за оригинални, ерудирани и пр. и по кои критерии едни култури се обявяват за интересни и ценни, а други - за незаслужаващи сериозно внимание или задълбочен интерес. Досега отговорът винаги е бил
насрано мълчание или гузни, глуповати усмивки (моля подчертаното определение да не бъде изтрито, макар и донякъде да излиза от границите на добрия тон във форума)!
Благодаря за добрите думи по повод на разказвачеството ми

Ще се постарая при възможност да разправя това-онова за отец Шуон, но то с две думи просто не става, а сега са ме подлегнали едни задачи...

Бързам обаче да кажа, че Гал Шуон наистина е бил от Големите - от онези, благодарение на които старият индиански дух е жив и до днес!