от mayan » Пон Ное 03, 2008 5:40 pm
Светът е шарено място. Да, в него има много болка и несправедливост, но и много радост и красота.
И хората сме най-различни - кой какво вижда, зависи от неговите сетива.
Случва ми се понякога тези, с които пътувам, примерно в метрото, да са ми грозни и празни; друг път гледам и виждам все красиви лица - говоря за красотата на одухотвореността, която може има най-разнообразна външност. И си мисля вече, че възприятието ми едва ли е обективно (поне със сигурност не е 100%, нито даже 70%). Оказва се, че пренасям настроението на вътрешния си момент върху хората и върху заобикалящото ме въобще.
Когато ми е било криво, често се е случвало някоя птица - гълъб, врабче, врана - да ми привлекат вниманието ми и с това да ме накарат да се събера.
Та, хора, не мислете тъжни мисли и мисли на страха, колкото и тъжен и страшен понякога да изглежда светът. Пуснеш ли веднъж тъгата и страха, те растат. И стискат като в клещи цялата ти същност.
За щастие и радостта расте, ако я пуснеш. Веднага може някой да ме репликира, че няма много поводи за радост, обаче няма да е прав. Винаги можеш да се зарадваш на слънцето, на вятъра, на водата, на птиците, на кучетата, на дърветата, на хората, които харесваш и обичаш...
Ако поискаш.
Откакто свят светува, мисля, се е говорело, че човечеството се изражда с всяко ново поколение. Според мен понятия като "човечество" и "поколение" обслужват линейното мислене. Защото всеки човек има индивидуална връзка с Великата Тайна - Създателя и единствено тя е от значение. Хората не сме маса, ние сме индивиди, всеки със своя уникална дарба и светлина. Нека отглеждаме дарбата и светлината в себе си, така и грозното (в очите ни и не само) лице на света, някой ден може да стане красиво.