Логан-вожда на ирокезите

[White Horse]

Лелеее, Дакота - отде ще вземеш толкоз одеяла?!

Бих добавил към списъка на заслужаващите си книги за индианци, излизали преди повечко време на български, "Ловци в Северните гори" на Ъ. Томпсън Ситън (Сетон), както и "Равнините на Абраам" от Джеймс Оливър Кърууд. Някой да се сеща за някоя друга?

Уф, съвсем объркахме дяла "История"...

[Amrita]

Искам да използвам случая да ви помоля да кажете някои книги на английски език, които са подходящо четиво за тинейджъри (и които са откриваеми по някакъв начин). Благодаря предварително!

[Black Wolf]

За тинейджъри:
Schultz_my_life_as_indian
Schultz_with_indians_in_the_rockies
Schultz_The_war-trail_fort
Linderman_Lige Mounts_the free_Traper
Schultz_Blackfeet_Tales_of_Glacier_Park
Blackfeet tales from Apikuni s world by James Willard Schultz
Rising Wolf, the white Blackfoot; Hugh Monroe's story of his first year on the plains - Schultz, James
Grinnell_when_buffalo_ran
http://tranz.it/load.php?id=nIy0Vln9j38Y2Cnl197870

[Amrita]

Благодаря ти много, Блеки! Срахотен си!

[dakota]

Любо,като каза Стингъл,какво мислиш за "Индианци без томахавка"?
Заслужава ли си да я има човек?

[Black Wolf]

Мм-м-м... Аме не си заслужава твърде.

[White Horse]

Ами, Дакота, ако имаш възможност да си вземеш "Индианци без томахавки" без кой знае какви затруднения и за някакви прилични пари - вземи си я, но книгата определено не е нищо особено, а и в нея (доколкото си спомням) има информация предимно за индианците от Централна и Южна Америка. Другата книга на Стингъл - "Индианци на бойната пътека" - е мнооооого по-добра!

[Black Wolf]

И в нея има дооооста неточности.

Убава книга за историята на Сев. Америка няма на бг. То и за Южна няма де... Тези на Стингъл са хем остарели, хем доста популярни, с доста неточности.

Потърси книгата на Курт Керам "Най-древният жител на Америка". Полезна е, макар че оттогава има твърде много нови открития в амер. археология.

[heyoka]

[heyoka]

ха!

[White Horse]

Много симпатична, но изцяло невярна (измислена) книжка. Едно време "Земята на Солените скали" ми беше нещо като "индианска библия", ала по-късно (доста по-късно) научих, че описаното в нея се е случило... само във въображението на Сат-Ок (всъщност Станислав Суплатович). Въпреки това прподължавам да храня най-мили чувства към книгата, както и към автора й (уви, вече покойник). Бихме могли да изведем цяла отделна тема "Сат-Ок" - заслужава си! Макар и да е "изфабрикувал" своите "индиански приключения", той си остава много важен и дори специален човек (също като Сивата Сова, който цял живот твърдял, че е индианец или поне метис, за да се окаже по-късно, че си е бил чист англичанин).

[десика]

Тази книга може да се намери на "Славейков".В събота я видях и продавачът ми каза,че автора е индианец и е историческа,но после разбрах,че не е точно така и се отказах.

[dakota]

Мерси Хейока,повечето от нас наистина са чели тази книга!
Но пък нашето момче Олд Дет,мисля,че още не я е чел.
Един добър повод да му я подаря.
Калоянски,ако не си наказан,не се скатавай!

Ето го и добрия стар Сат-Ок:

[White Horse]

Аз пак бих искал да подчертая, че "Земята на Солените скали" сама по себе си е много хубава, че и направо вдъхновяваща книжка. Макар че Сат-Ок (мир на душата му) наистина си е измислил всичко, описано в нея като автобиография на детските и юношеските му години, той като цяло се е съобразил с редица факти от индианската история и култура, така че "Земята на Солените скали" не е някакъв "пълен бъркоч"!

Е, има и неточности, така е. Мисля, че авторът се е постарал да даде някакъв обобщен образ на северноамериканските индианци - неговите "шеванези" (всъщност шоуни - грешката в случая е на преводача от полски!) живеят като прерийни индианци в типита и яздят коне, но същевременно имат в селата си северозападни тотемни стълбове и плават по реките и езерата в канута като представителите на горските племена (каквито шоуните всъщност и са били). Иначе Суплатович (така де - Сат-Ок) ги е "посадил" баят на север, в земите на атабаските, та почти към инуитите... Вероятно така му се е видяло някак си по-"достоверно" - иначе как да "обясни" откъде накъде в началото на XX век има индианци, които все още живеят както са живели предците им 100 години по-рано, а и как така някои от тях дори не са виждали бели хора (и затова мият русата коса на горкия малък Сат-Ок, мислейки, че той я е боядисал)!

[Black Wolf]

На полски имената на племената звучат наистина малко смешно - шеванезовье, ирокезовье, сиуксовье и пр.
Наистина, Сат-Ок заслужава вероятно отделен разговор - най-малко заради ролята, която е изиграл за заразяването с "индианство" на толкова хора в Полша, България и страните от бившия СССР.
Между другото, той е автор на още няколко индиански книги, между които продължението на "Земята на солените скали" - "Тайнствените следи", която съм чел на руски.

Трябва да се отбележи, че има една друга доста интересна книга от полски автор. Казва се "Томек на военната пътека", автор Алфред Шклярски. Много е интересна и има доста етнографски сведения за индианците.

[DedoTaho]

Томек го знам и от комиксите навремето в Дъга, радваше ме много

[White Horse]

Е, да - комиксът беше хубав, що-годе добре го бяха направили съответните художници, а и сюжетната основа (книгата на Шклярски) си е много интересна. На мен "Томек на военната пътека" години наред ми беше сред най-любимите индиански книги. Естестевно, става дума за едни доста младежки години (да не кажа "детски"), но книжлето наистина си е хубаво. Не бих рекъл, че е самата достоверност - пак се наблюдава (както при Сат-Ок) някакво желание за обобщение, но все пак нивото на автентичност е с няколко степени по-високо от това на "Земята на Солените скали". На такива книги ценността им е другаде... Може би винаги ще помня сцената със смъртта на Черната Светкавица и последните му думи към Томек (цитирам по памет, но съм почти сигурен, че следвам напълно текста на автора - нищо, че книгата не е в момента пред мен):

"Не говори така, Нах-тах-ни-уез-зи (Малкия Вожд, апачкото име на Томек... е, поне според Шклярски - Б. м.) - отвърна индианецът със замиращ глас. - Истинското приятелство е цяло съкровище."

Надявам се да не ми се смеете заради проявената сантименталност

Така или иначе, може би наистина си заслужава да се отвори отделна тема за автори като Сат-Ок или пък въобще за старите книги... знам ли...

[heyoka]

Съмнявам се да ти се смеят, White Horse, това са вълшебни моменти от живота на всеки. Аз самият, вчера като се сетих за книгата, после и корицата като видях, се поразчуствах. Предполагам, някои ще кажат, че детството е такова, за всеки, но започвам да се съмнявам.
Едва ли могат да се сравнят counter strike с фунийките , както и "Матрицата" с "Междузвездни войни". За сравнение с книги, не се сещам, поради простата причина, че единствените четива на съвременните дечурлига са чийтове за някоя игра или простотиите, които ръсят в скайп и сайтовете за запознанства. С времето, изглежда магията избледнява все повече.
За това да, съгласен съм , че това си заслужава отделно разглеждане и обсъждане.
Джек Лондон, Карл Май, Е.Салгари, Лизелоте, Сат-Ок, Шклярски... и не само те, са може би една основна част от авторите, които са направили детството ни в пъти по-интересно. Няма да е смело, ако кажа, че са оказали влияние дори и върху възпитанието, мирогледа ни.
Може да са съчинявали всичко, но живота, който са дали на героите си е вечен.
Радвам се, че съм ти бил полезен, дакота. Сигурен съм, че момчето ще се зарадва много. А пък аз се радвам да видя автора на книгата, от линка, който си оставила. Още повече съм очарован от този човек. По чертите на лицето му личи, че много се е усмихвал, а по погледа, че много е видял. Живота на старите хора е изписан върху лицата им.