Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Кои са алгонкинските народи

Оджибуей или Чипеуа – самоназванието им е Анишинабе „изначалните хора”. Един от най-могъщите алгонкински народи, тръгнали от Атлантическото крайбрежие и се заселили край езеро Хурон. Разширили териториите си чак до Британска Колумбия. Те са типичен народ на вигвама, но заради близките контакти със Запада познават кожените типита. Те принадлежат към ловната традиция, типична за северните ширини. Почти не развили земеделие, тъй като нямали реална нужда от това. Храна имало в изобилие -  събирали див ориз от езерата, ловували много риба, земите им били пълни с дивеч и горски плодове. Северните оджибуейски племена са мисисауга и ниписинг, докато южните са известни като чипеуа. Западните оджибуей станали прерийни оджибуей, наричани банги. В съюз със своите братовчеди отауа и потауатоми те воювали срещу ирокезите, саук и фокс. Поддържали приятелски отношение с французите и били враждебни към англичаните. Участвали във въстанията на Понтиак, Малката Костенурка и Текумсе. Днес наброяват повече от 90 000 души и живеят в няколко резервата на територията на Минесота, Уисконсин и Дакота.

 

Далауери – самоназванието им е Лени Ленапе „ истински мъже”.  Те са най-могъщи сред крайбрежните народи на Североизтока. Смятани са за прародители на повечето източни алгонкини и затова били наричани „Дядовците” от съседите им. Първоначално населявали крайбрежието на океана, а после се установили в долината на р. Охайо. Имали развито земеделие, но се изхранвали предимно от лов. Ленапският съюз се състоял от няколко племена, най-важни сред които били мънси и унами. Били традиционни врагове на ирокезите и хуроните. В началото поддържали приятелски взаимоотношения с белите, но постепенно избухнали конфликти. След създаването на САЩ част от племето заминали за Канада, други намерили свой дом в Уисконсин, а някои стигнали и до Оклахома.

Микмак – населявали обширни територии в днешните области Нова Скотия, Ню Брънсиук и островите Кейп Бретон и Принц Едуард. Те са сред първите племена, които се срещнали с белите. Живеели почти изцяло от лов. Още в самото начало станали съюзници на французите и значително смесили кръвта си с тях. Никога не са били изселвани от земите си. Днес около 9000 представители на това племе обитават резервати в границите на някогашните си земи.

Мохикани – (мохеган – вълк) – населявали земите на Кънектикът. В първата половина на 17-ти век в спор дали да се присъединят към англичаните или не, от тях се отцепили пекуотите. Между двете племена започнала кървава вражда не без помощта на англичаните. След многобройните конфликти пекуотите били почти напълно изтребени, а мохиканите останали наполовина. Днес мохиканите населяват резерват в щата Ню Йорк и имат около 200 наследници, докато от пекуотите останали едва стотина души, но успели да запазят част от изконните си земи.

Махикан – различават се от мохиканите. Те живеели по двата бряга на река Хъдсън. Били роднини и съюзници на делауерите. Точно това племе увековечава писателят Дж. Фенимор Купър в романа си „Последния мохикан”. Остатъците от племето се събрали в Стокбридж, където станали известни с това име. Имат около 600 потомци.

Шоуни – (шоано – „южняци”) Смята се, че са се отделили от ленапе. Първоначално живеели на територията на Тенеси, но били изтласкани от чероките на север. Те се заселили в долината на река Охайо и се съюзили с роднините си от ленапе, за да воюват съвместно срещу ирокезите. Били войнствен народ, враждебно настроен срещу белите. Взели дейно участие във въстанията на Понтиак и Малката Костенурка. Първо взели страната на французите, после - на англичаните. Пак на страната на англичаните били и в Американската война за Независимост. Сражавали се срещу американците под водачеството на своя вожд Текумсе, но след смъртта му настъпили тежки времена за тях. След договора от Гринвил били пратени в Индиана, в селище на многообразни по произход племена, което било разрушено от губернатор Харисън през 1811г. Част от шоуните се преместили в Тексас, където станали известни като абсенти шоуни. Накрая по-голямата част от тях били заставени да се преместят в Оклахома. Днес там живеят около 6000 техни наследници.


Потауатоми ( анишинабе – изначалните хора). Близкородственици с отауа и оджибуей. Живеели около езерото Мичиган. Първоначално били съюзници на французите срещу англичаните, а по-късно – на англичаните срещу американците. В началото на 19-ти век част от тях били принудени да пресекат Мисисипи и да се заселят в щатите Канзас и Оклахома, където станали известни като прерийни потауатоми. Днес обитават няколко резервата в провинция Онтарио, Канада, както и в щатите Мичиган и Уисконсин. Общата им численост е приблизително 4000.

Саук и Фокс – две племена, чиято история и култура е толкова обща, че са разглеждани като един народ. Названието на саук е „народът на жълтата пръст”, а на фокс – „народът на червената пръст”. Населявали териториите на Илинойс и Уисконсин. Били заклети врагове на французите. Били доста войнствени и гордо се биели срещу ирокези, оджибуей, източните сиукси и осейджите. През 30-те години на 19-ти век сред тях се откроил Черният Ястреб – водачът, който утежнил живота на американското правителство. Поводът бил желанието на правителството да ги депортира в резерват. След поражението били преселени в Айова и Канзас, а по-късно в Оклахома. Днес там живеят около 2000 души.

Абенаки (народът на изгряващото слънце) Представлявали племенен съюз от няколко племена – пенобскот, пенакук, пасамакуод, сококи. Населявали долините на няколко реки край Мейн. Делят се на източен и западен клон. Западаните понякога биват наричани „индианците от Сейнт Франсис”. Абенаки били непримирими врагове на ирокезите и съвестни съюзници на французите. Днес в Канада живеят около 800 техни представители, а в Мейн – приблизително 3000.

Уампаноаг\Наусет\Саконет – група племена, обитаващи териториите на Роуд Айлънд. Масасои, техен водач, позволил на заселниците да се установят в земите им, но не предполагал наглостта, която имали те. Неговият син, Метаком, се прочул като крал Филип – непримирим воин, въстанал срещу инвазията на белия човек. Той обединил местните племена и успял да срине 12 английски града. Но предаден от свои съплеменници, той загубил много от хората си по време на битка при Голямото тресавище. През 1676 местоположението му наново било доноснически предадено от негови хора и той бил убит.  Главата  му била занесена в Плаймаут, където била забучена на кол и стояла изложена така в продължение на десетилетия, за да напомня на индианците и белите за бруталностите по време на колониалната война.

Нарангасет – заемали по-голямата част от Роуд Айлънд. Помогнали на Роджър Уилиямс да положи основите на щата и останали в добри отношения с белите до избухването на въстанието на Метаком, в което дали доста жертви. Впоследствие съдбата им била да се смесят с източните ниантик, но за сметка на това успели да запазят изначалните си земи.

Ниантик – имат две разклонения – едното било в близки отношения с Нарангасет, другото в съюз с Пекуот.

Отава – заемали териториите на Мичиган и остров Манитулин. Били приятели на французите и след разпада на хурон, били под постоянен прицел от страна на ирокезите. Попаднали под влиянието на френските мисионери. Известният водач Понтиак вдигнал едно от най-големите въстания за независимостта на индианците. В него се включили хурони, оджибуей, потауатоми, мисисауга. Съпротивата била изключително успешна и успяла да срине със земята всяка постройка на британците в един голям периметър. Ключов момент била обсадата на Детройт, където въстанието ударило на камък. Отава в крайна сметка също били натикани в Оклахома, а една част успели да се задържат на земите си. Днес наброяват около 4000 души.

Илини – населявали Илинойс и Мисисипи. Броят им драстично намалял след война с ирокезите и след епидемия от едра шарка – от 10 000 на 200 човека, които се настанили в Оклахома под името пеория. Въпреки че с времето изчезнали като общност, тяхна кръв тече в много френски семейства.

Меномини – населявали териториите край едноимената река в Уисконсин. Основният им поминък бил дивият ориз. За пръв път срещнали бели през 1634 и бързо били „цивилизовани”. Земите им били отнети от американците. Смесили се с французите.

Маями – населявали земите на залива Грийн, после се установили в Мичиган, а накрая в Индиана. Малката Костенурка е най-известният им водач, който нанесъл най-позорното поражение над американската армия, като обърнал в бяг две хилядна войска. Днес резерватите приютяват около 500 техни потомци.

Кикапу – лагерували между реките Фокс и Уисконсин. Винаги са били доста свободолюбива и не търпяща окови нация. Някои избягали в Мексико само и само да не влязат в резервати, други обаче склонили да отидат в Оклахома. Наброявали около 3000 души, колкото са и днес.

Пенакук – след унищожителните набези на англичаните и въвличането им в т.н. „война на крал Филип” от тях остава шепа хора, които се заселват в Канада.

Масачузет – с това име се назовават група алгонкински племена, населяващи района Масачузец. Те бързо попаднали под влиянието на пуританските заселници и се християнизирали. Това обаче не им помогнало да се избавят от едрата шарка и други болести, които ги заличили като народ.

Нипмук – оцелели са малцина. Участници във войната на Метаком.

Покомтук – имат сходна с нипмук съдба. Те представлявали малка конфедерация в района на Масачузец. Включват се във войната на Метаком. След това се присъединяват към други етноси и следите им се загубват.

Монтаук – име, което обхваща племената в източен Лонг Айлънд. Известни са с производството си на вампум. Голяма част се преселили в Ню Йорк, за да станат част от разнолика общност, обединяваща множество низвергнати племена, наречена Брадъртон. Малцина останали в родните си земи под имената шинекок и пусепатук.

Матабес – име, назоваващо малобройните племена от западната част на Кънектикът и Хъдсън Бей. Повечето се изселили към Брадъртон с изключение на шагхтикок и паугюсет.

Маскутен -  населявали южен Мичиган. Били почти изтребени от французите и като спасение потърсили убежище сред кикапу. Днес не съставляват отделно племе.

Поухатан – конфедерация в района на Вирджиния. Имало трийсетина техни селища. Поухатан се казвал главатарят на конфедерацията, бащата на Покахонтас. Две тежки войни със заселниците довели до краха на конфедерацията. Днес имат около 3000 техни представители.

Нантикок – име дадено на племена, живеещи в Мериленд и Делауер. Свързани са родствено с лени ленапе. Имали са доста разправии с колонистите, които нахлули в Мериленд. Лошите условия в резервата, в който ги преселили, ги принудили да се оттеглят и да се слеят с ирокезите.

Пискатауей – близки са с нантикок. Те също се смесили с ирокезите. Днес малцина претендират за чистокръвност.

Уипимеок – племе от Северна Каролина, сразени по време на тускарорските войни.

Чоуанок – най-важното племе на юг от Поухатан. Сражавали се с колонистите. Накрая се слели с Тускарора.

Мачапунга – общо название на няколко племена от района на Северна Каролина. Има подозрения, че тези индианци се придвижили навътре в континента и че са потомци на легендарно племе.

Алгонкин – общо название на племена, населявали териториите на днешен Квебек. Именно това название бива възприета от изследователите за определяне на езиковото семейство. Те са близкородствени с оджибуей. Били в добри отношения с французите.

Монтаняс или Наскапи – две имена за един народ, заемащ части от Квебек. Северният клон е известен като наскапи, а южният като монтаняс или „планинци”. Те били първите, които срещнал пълководецът Шамплейн и дълго били под влиянието на французите. Имат близост с крии. Днес наброяват около 5500 души, колкото и в миналото.

Атикамек – заемали части от Квебек. Често били определяни като типични крии. Културата им е много сходна с тази на субарктичните племена. Броят им винаги е бил в рамките на 2000 души.

Крии – никой друг народ не разширил териториите си, колкото това сторили крии. Те са един от най-многолюдните народи на целия континент. Имали много силни позиции в търговията с кожи. Част от крии започнали да водят прериен начин на живот. Преди наброявали 25 000 души, сега броят им се е увеличил трикратно, а има още толкова метиси с крийска кръв.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)