Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Традиционни военни практики и оръжия

Има две практики, свързани с горския район, които са станали много популярни в художествената литература. Смята се, че измъчването на пленници и скалпирането произхождат от горите, като някои изследователи определят ирокезите като първоизточник. Скалпирането е съществувало преди появата на белия човек и било свързано с отнемането на вражеската сила. Скалповият кичур –единствената небръсната част от главата на мъжа носи по-дълбинен смисъл от обикновена прическа. Първо в областта на тила се концентрира голямо количество „оренда”, сила на живота. Воините сплитали кичура коса на тила си, тъй като по този начин досегът със силата бил по-осезаем и тя правела воините здрави. Другото значение на прическата е предизвикателството, което отправяла към врага да дойде и да вземе скалпа, а с него и силата на човека.  След идването на белия човек обаче скалпирането било постоянно стимулирано сред индианците и дори било масово прилагано от европейците, за припечелване на някой друг паунд или франк.

   Взимането на пленници били запазена марка за ирокезите. То било основен мотив за воденето на война. Пленниците били осиновявани от семейства, загубили роднина в битка и на моменти единствено това спасявало ирокезите от упадък. Някои от пленниците обаче били измъчване в чест на божество, което осигурявало благополучие по време на лов и война. Точно поради тази причина някои изследователи смятат, че ирокезките народи са дошли от юг, където първоначално са имали силна връзка с народи, наследници на маите.

Бойният танц или War Dance  

Той се изпълнявал на важни събития, за да се припомнят миналите подвизи на воините. В танца бил изиграван всеки детайл от битката – дебнене, нападение, схватката, убиването. Въодушевяващите песни, бързото барабанене, разпалените речи превръщали събитието в пожар от страст и вълнение. Да не говорим за впечатляващото облекло на воините. То само по себе си било като книга за историята на битката. Перата били поставяни и боядисвани по определен начин, като така „разказвали” за случилото се. Воините носели около ръцете и коленете си пояси от кожа на скунк или видра. Краката и ръцете им били боядисани, около вратовете им стояла кожа на гарван.

Конят

   Въпреки че конят бил познат на индианците от горите, те предпочитали да го използват за пренасяне на товар, а не като помощник в битка. Все пак той не бил толкова полезен в гъстите дебри, колкото в откритите прерии. Все пак западните племена като саук, фокс и уинебаго го използвали в битки. Въпреки че ирокезите и чероки рядко яздели коне, към средата на 18-ти век  разполагали с огромни катуни.

Калюмет или Лула на Мира

   Горските племена също използвали калюмет с огнище от катлинит или стеатит преди война или за сключване на мир. Вероятно произхожда от района на Мисисипи и оттам се разпрострял на изток към отауа, като преминало през централните племена. Те имали богата украса – животински части и глави на птици, пера.

Оръжия

Ирокезките народи използвали дървени щитове, с които предпазвали телата си от остриетата на стрелите. Но с навлизането на мускета щитовете станали безполезни. Постепенно индианците разбрали, че няма да могат да устоят на добре въоръжения бял човек само с лъкове и копия. Затова станали зависими от търговията с оръжия. С колкото повече пушки разполагали, толкова по-мощни и неуязвими щели да бъдат. За жалост това превърнало доскорошните битки за трупане на сила и чест в кръвопролитни войни, кланета и масово изтребление, което не съществувало до преди това.

До 17-ти век лъковете в горите станали рядкост.

Единствената битка, в която отсъствала пушката, била през 1842 година, когато поради липса на амуниции оджибуей и сиукси се били с бойни тояги и ножове.

Ирокезите и чероки използвали отровни стрели, което също е типично повече за южните области. Такива стрели обаче били предназначени за лов и по-рядко се прилагали в битка. Стрелите се държали в кожени колчани или колчани от царевични люспи.

Бойната тояга е тежко оръжие, правено от твърдо дърво, най-често от клен,  чийто край е оформен като топка. Някои от тоягите имали метален шип, който правел оръжието още по-смъртоносно. Срещат се и тояги, издялани  с образа на човешко лице или животно. Оръжието било изключително удобно и ефективно в бой от малка дистанция.

Гънсток (Gunstock) – интересно изобретение на горските индианци, разпространено най-вече сред племената от Великите езера. Индианците установили, че прикладът на пушката бил изключително удобен за нанасяне на удар, когато липсвали амуниции. Така те започнали да майсторят оръжия с формата на приклад, в чийто край се намирало острие.

Томахоук – най-разпространеното оръжие сред индианците, което станало още по-полезно за тях след запознаването им с метала. Популярна станала томахавката с огнище на лула от едната страна. Тя символизирала дуалността война/мир. Пушенето й означавало преговори, заравянето й (но не буквално) – мир, а изваждането й – война.   

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)