Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Възрастовата инициация на девойките при западните апачи

Стефан Стаменов

Преходът между детството и зрялата възраст във всички култури и времена е бил изключително важен момент за младия човек. Това е времето, когато от него се очаква да влезе в колектива и като пълноправен член да поеме по утвърдения от неговата социална група път. При това положение разликата между половете изпъква особено ясно. При апачите от юношите се очаквало да поемат по пътя на своите първи "четири свещени бойни похода", за да докажат качествата на войни, които са градили в себе си до този момент, докато младите момичета се подготвяли за бъдещия си живот на жени и се инициирали като такива чрез т. нар. "Girl's puberty ceremony" или още "Sunrise ceremony".
В литературата тя е спомената като най-сложната и с най-голям брой присъстващи на нея лица при апачите. Това я прави и доста скъпа, тъй като семейството на момичето, заради което се прави церемонията, трябва да поеме разходи включващи храната за всички гости, които са до няколко стотин души1. Поради тази причина церемонията, според К. Басо в съвременността се провежда много по-рядко, докато в миналото е била правена за почти всяко момиче2.
Преведено от апачески, името на церемонията буквално означава "да я подготви"; това подсказва и нейната цел - да подготви момичето за бъдещия му живот на жена. Като цяло тук се имат предвид четири основни неща, които церемонията трябвало да осигури на съответното момиче. Това са: доживяване до старини, физическа сила и издръжливост, спокоен характер и просперитет в живота. Другите положителни страни на церемонията са социалните. Тъй като подготовката на празненството изисква участието на много хора, това естествено води да сплотяване на фамилията на момичето като колектив, а също и до заздравяване на дружеските връзки с хора, които не са кръвни роднини, но участват в подготовката в качеството си на приятели на семейството. Освен това се смята, че провеждането на такава церемония, носи здраве и просперитет на всички присъстващи3.
Решението за провеждане на церемонията се взима след първата менструация на момичето. Тогава нейните родители свикват група от възрастни хора (n'de guyene - букв. "мъдри хора"), които да определят къде и кога ще се проведе церемонията. Уточняваната дата не е проблем, тъй като без оглед на това кога всъщност е първата менструация, ритуалът се провежда през топлите летни месеци - юни, юли, август. Мястото обаче трябва да отговаря на редица условия - да бъде близо до воден източник, да има достатъчно дърва за огън наблизо, да има равна площ за танцуване, достатъчно място за издигане на временни жилища и да може да побере многобройните присъстващи. Следващата задача на тази група хора е избиране на шаман, който да проведе церемонията. След като бъде избран, при него отива бащата на момичето, за да го покани. Това става на изгрев слънце, когато той отива до жилището на шамана, вземайки със себе си тюркоаз, орлово перо и полен от папур, а в по-ново време и достатъчно пари, за да плати на култовото лице4. Ако шаманът приеме даровете, това значи, че е съгласен.
Друга задача от изключителна важност е намирането на т.н. "спонсор" на момичето. Това е жена, която участвува заедно с него в церемонията и която го подпомага и му дава духовна подкрепа. Освен това от нея се очаква да подпомогне финансово провеждането на ритуала. Тази жена трябва да бъде избрана от клан, който не е в роднински отношения нито с клана на майката, нито с клана на бащата на момичето5. Тя трябва да притежава безупречна репутация, да бъде здрава и жизнена и да се ползва с уважение. Поканването на спонсорката е подобно на поканата, която се отправя към шамана. Бащата на момичето (или някой упълномощен вместо него), отива преди изгрев слънце в лагера на избраната жена и я моли да приема предложението. Ако тя се съгласи, взема поднесеното орлово перо и полен от папур. Събитието е важно, тъй като от този момент нататък се установяват формални роднински връзки между момичето и нейните родители и жената-спонсор и нейния съпруг, които продължават цял живот. Те започват да се обръщат помежду си с термина shitike, т.е. "мой много близък приятелю". Очаква се за в бъдеще те да си помагат взаимно, когато възникне нужда.
Приготовленията за самата церемония са нещо, на което апачите придават огромно значение. Всяка небрежност при подготовката може да бъде сметната от висшите сили като проява на неуважение към тях и като следствие церемонията няма да има желания резултат. До голяма степен нейната ефективност зависи от провеждането й стриктно по установения начин. Мястото за провеждане на церемонията, както бе споменато преди, трябва да отговаря на редица условия. Ако в лагера на момичето няма подходящо място, церемонията се провежда другаде извън лагера. На избраното място се издигат от четири до девет постройки, включващи временно жилище за момичето и неговите близки, сенници (ramadas), под които се приготвя храната и по-малки навеси за складиране на провизиите. Постройките са разделени на две групи, на разстояние една от друга и са обърнати една срещу друга, а между тях е пространството за танцуване. Едната група постройки са за момичето и неговите роднини, а другата за спонсорката и нейните роднини. Всички приготовления се извършват от роднините на момичето.
В деня преди провеждане на самия ритуал се извършва парна церемония, в която участват мъжете - роднини на момичето и нейната спонсорка. Същия ден шаманът изработва ритуалните принадлежности, които момичето използва по време на церемонията. Централно място тук заема ритуалният бастун - символ на дълголетието (фиг. 1). Той се използва като жезъл по време на церемонията, като момичето го държи в ръце докато танцува, а когато остарее го използва за да се подпира на него. Бастунът е дълъг от 30 до 50 инча. Дървената тояга за него се осигурява от мъже - роднини на момичето. Кората на тоягата се обелва, единия край се огъва и се привързва с ремък от сурова кожа. След това шаманьт го боядисва с разтворена във вода охра. Когато боята изсъхне, към кожения ремък се привързват две орлови пера. Към едното от тях се привързва тюркоаз, а към другото малко перце от авлига. Орловите пера отблъскват болестите, а малкото перце е символ на разбирателството с другите хора. Други два ритуални предмета, използвани в церемонията, са тръбичката за пиене и пръчицата за почесване (фиг 2). Тръбичката е дълга около два инча и се прави от стъбло на папур. По време на церемонията момичето трябва да пие само през нея. Пръчицата е обикновено по-дълга. И двата предмета са боядисани с охра като бастуна. Самото момиче е облечено с дълга рокля от еленова кожа, украсена с ресни и мъниста. На раменете й са привързани две орлови пера, а трето е вплетено в косата й отзад на главата и виси надолу6. На челото си момичето носи бяла мидена черупка, която я отъждествява с Бяло Боядисаната Жена - митологичен персонаж, чиято сила то инвокира по време на церемонията.
Друг важен атрибут е ощавена еленова кожа, която се постила на земята и върху която момичето танцува по време на церемонията. Кожата символизира изобилието от месо, за да не гладува никога момичето през бъдещия си живот. Когато ритуалните принадлежности са готови, спонсорката снабдява момичето и нейните роднини с достатъчно храна за празненството. В следващия след приключването на церемонията ден роднините на момичето връщат жеста. Тези действия потвърждават установените роднински връзки между момичето и спонсора и техните роднини.
За разлика от редица други церемонии при апачите, "Girl's puberty ceremony" не се провежда през нощта, а започва по изгревслънце. Малко преди това широко платнище е разстлано на определеното място, върху него се натрупват 8-12 одеяла и най-отгоре се слага еленовата кожа с предната част на изток7. Пред кожата се слагат в две редици кошници или кутии с бонбони, плодове и други подобни (6-8 на брой). От западната страна са поставени четири тъпана и две малки кошнички - едната с полен, а другата с цигари. Едно от главните предназначения на церемонията е момичето да придобие силата на митологичния персонаж Променящата-се-Жена [споменатата вече Бяло Боядисана Жена е наричана и с това име; б.м. С.С.]. С помощта на шамана и неговите песни силата й влиза в тялото на момичето и остава там четири дни. През това време момичето придобива всички желани качества на самата Променяща-се-Жена и по този начин се подготвя за пълноценен живот на възрастен индивид. Силата на Променящата-се-Жена осигурява на момичето сили за превъзмогване на трудностите, което е й основната цел на церемонията.
Преди самото започване на ритуала, един мъж - роднина на момичето, дава указания на присъстващите: те не трябва да влизат в конфликти помежду си по време на церемонията, трябва да носят чисти дрехи и самите те да са чисти, не бива да говорят и мислят лоши неща, а точно обратното - трябва да бъдат изпълнени с добри помисли8. Когато тези указания бъдат дадени шаманът и четиримата мъже на тъпаните заемат местата си. Когато започне първата песен, момичето излиза от жилището си, държейки украсения бастун в ръце. То е придружавано от леля си, а понякога и от по-възрастната си сестра.
Церемонията във варианта, в който я изпълняват Кибеку апачите [т.е. западния клон на апачите; б.м. С.С.], се разделя на осем части (фази), всяка от които е свързана с определен комплекс песни и трае докато бъдат изпълнени те. Между всяка от частите се прави кратка пауза. В абсолютно време всичко продължава малко повече от четири часа. Церемонията започва с изгрева на слънцето. През първата част момичето стои изправено върху еленовата кожа и леко танцува. Лицето му е безизразно, погледът сведен надолу. Комплексът песни е свързан със създаването на апачите, в което Променящата-се-Жена играе значителна роля9. По време на паузата между първата и втората част, спонсорката на момичето се появява за да замести жената, която до този момент го е придружавала. През остатъка от церемонията тя е тази, която му дава напътствия и морална подкрепа. През втората част момичето оставя бастуна настрани и коленичи върху еленовата кожа. То вдига ръцете си нагоре с дланите напред, и гледайки право към слънцето, се полюлява наляво-надясно в такт с песните.
След кратка пауза започва третата част. През нея момичето ляга на земята по корем с прибрани до тялото ръце. В тази поза спонсорката масажира краката, гърба, раменете и ръцете на момичето10. Силата на Променящата-се-Жена, която е в момичето, прави тялото му меко като глина, затова чрез масажа се цели подобряване на физическата му форма и съответно момичето да стане по-красиво. Освен това чрез масажа се цели повишаване на физическата издръжливост на момичето, която при условията на живот на апачите е била от голямо значение. През четвъртата част бастунът се забива на около 15 м. на изток от еленовата кожа. Когато първата песен започне, девойката тича към него, заобикаля го и се връща на място. Нейната спонсорка тича след нея и когато момичето заобиколи бастуна, го взема и го връща обратно при еленовата кожа. Тук тя го подава на момичето и до края на песента те танцуват на място. Това нещо се повтаря още три пъти, като в началото на всяка песен бастунът се поставя малко по-далеч от предишния път. Всяко то тези бягания символизира стадий на живота, през който момичето преминава или ще премине в бъдеще. По този начин на девойката се осигурява дълголетие.
Петата част е почти същата като четвъртата, с тази разлика, че бастунът се поставя в четирите световни посоки - първо на изток, след това на юг, на запад и накрая на север. Целта е краката на момичето да станат неуморни при бягане и при дълги преходи. Шестата част се състои в това, че шаманът благославя девойката, поръсвайки я по главата и раменете с полен. Също така поръсва и дръжката на бастуна. След това взема малка кошничка, пълна с бонбони, които понякога са смесени и с дребни монети и я изсипва върху главата на момичето. През това време роднините на момичето вземат наредените още преди церемонията кошници със същото съдържание и ги поднасят на присъстващите, приканвайки всеки да си вземе колкото желае.
През седмата част момичето и спонсорката танцуват на място, а всички възрастни, които искат, минават в редица пред тях и пожелават на момичето по нещо хубаво. Всеки, който благослови момичето, може да помоли силата на Променящата-се-Жена да му изпълни едно лично желание. При започване на осмата част момичето стъпва в страни от еленовата кожа, взема я с две ръце, разтърсва я и я хвърля на изток. След това по същия начин разхвърля и одеалата в четирите посоки. Това е пожелание в нейния лагер да има винаги много одеала, докато хвърлянето на еленовата кожа е пожелание да има изобилие от месо.
С приключването на осма част завършва и самата церемония. Присъстващите се разотиват, а момичето и спонсорката отиват да отпочинат във временните постройки. Същото правят шаманът и четиримата мъже на тъпана. Четири дни след церемонията силата на Променящата-се-Жена продължава да бъде в тялото на момичето и действа чрез него. През това време то може да я използва за да лекува или вика дъжд11.
Дълбоко свързана с митологията на апачите, а също така с тяхното социално и индивидуално светоусещане, "Sunrise ceremony" и до днес играе много важна роля в запазването на традициите на апачите и на съзнанието, че те като народ съществуват от незапомнени времена - една идея, която им дава сили за бъдещето. В морален и духовен план церемонията съдържа редица общочовешки ценности, валидни във всички времена и за всички народи, което я обуславя като оригинална част от културното богатство на човечеството. Това неизмеримо приближава към нас един народ като апачите, живеещ толкова далеч, и опознавайки традициите им можем да усетим, че те са това, което сме и ние - хора, живеещи на тази Земя.


Библиография:

1. Thomas E. Mails, "The Secret Native American Pathwais"; Tulsa: Council Oak Books, p. 182., а също M. E. Opler, "An Apache Life-Way"; Chicago: University of Chicago Pr., 1941, pp. 304-305.

2. Keith H. Basso, "The Cibecue Apache"; Prospect Heights: Waveland Press, Inc., 1986, p. 53.

3. "The Cibecue...", p. 72.

4. В миналото заплащането е ставало в предмети (виж "The Cibecue...", p. 61).

5. "The Cibecue...", p. 57.

6. "The Secret...", p. 185.

7. Ibidem, p. 187.

8. "The Cibecue...", p. 64.

9. Според Т. Майлс това са 32 песни ("The Secret...", p. 190).

10. "The Secret...", p. 192.

11. "The Cibecue...", p. 68.

Нагоре

Дар от Седящата Черноглавка (2006)