Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Митологията на инуитите (МИ)

Митологията на инуитите има доста прилики с религиите на народите от другите полярни региони. Съвсем накратко традиционните религиозни практики на инуитите могат да бъдат обобщени като шаманизъм, основан на анимистични принципи.
В някои отношения МИ излиза извън рамките на общоприетата концепция за митология. За разлика от гръцката митология например много хора все още вярват в МИ - от древни времена до наши дни. Въпреки че официалната религия сред инуитите днес е християнството, много от тях все още съхраняват и традиционните религиозни вярвания. Някои смятат, че те са ги адаптирали в по-голяма или по-малка степен към християнството, други пък биха поспорили за обратното - че инуитите са адаптирали християнството към традиционния си светоглед.
Традиционната инуитска космология не е религия в обичайния теологичен смисъл, а по-скоро това, което мнозина от нас приемат за митология - разкази и легенди за света и за мястото на хората в него. Инуитският автор Рачел Атитик Китсуалик пише:
"Никой не управлява космоса на инуитите. В него липсват образите на божествените майка и баща. Няма ги боговете на ветровете и създателите на слънца. Няма вечно наказание в отвъдното, както и няма наказания за децата и възрастните тук и сега".
И действително, традиционните разкази, ритуали и табу на инуитите са толкова свързани със страховете и предпазливостта, породени от суровата заобикаляща ги действителност, че изниква справедливият въпрос дали те не трябва да бъдат класифицирани по-скоро като вярвания, отколкото като религия. Както се твърди в справочника на Кнут Расмусен за инуитите: "Ние не вярваме. Ние се страхуваме." Живеейки в един непостоянен и променлив свят, инуитите не са се прекланяли пред нищо, но са се страхували твърде много.

Анирниит

Инуитите вярвали, че всички неща имат някаква форма на дух или душа (на инуктитут: анирник - дъх, мн.ч. - анирниит), също както и хората. Тези духове продължават да съществуват и след смъртта - разпространено вярване, което присъства практически във всички човешки общества. Различното е в схващането за проникването (разпространението) на духовете, което е коренът на МИ. Според един обичаен израз на инуитите "най-голямата заплаха за нашето съществуване се крие във факта, че ние се храним изцяло с души".
Според традиционните схващания няма голяма разлика между убийството на човек и убийството на животно. След като анирник е мъртъв - животното или човекът - той се освобождава и е свободен да си отмъщава. Духът на мъртвия може да бъде омилостивен само чрез спазване на традиционните обичаи, изпълняване наритуали и избягване на табутата.
Суровата и жестока жизнена среда са принуждавали инуитите да живеят в постоянен страх от невидимите сили. Изваждането на лош късмет, който може да те убие, или измолването на нужните за оцеляване обстоятелства от гневните и отмъстителни, но невидими сили, са разпространена практика в една рискова среда, дори и в съвременното общество. Обидата на анирник можела да доведе до изтребление. Основната роля на инуитския шаман е да съветва и да напомня на хората ритуалите и табутата, които трябва да се спазват, за да омилостивят духовете, тъй като той има силата да ги вижда и да контактува с тях.
Смятало се е, че анирниит са част от "сила" - небето и въздухът, който ги обгръща - като просто са взети от тях. Въпреки че всеки отделен анирник е индивидуален, заемащ формата на живота и тялото, което обитава, в същото време той е част от едно по-голямо цяло. Това дава възможност на инуита да получава сили или някакви чери на характера на анирник, приемайки неговото име. Нещо повече, духовете на всеки едни отделен вид - морски бозайници, полярни мечки или растения - съдържат същото и могат да бъдат призовавани чрез един вид господар или пазител, който по някакъв начин е свързан с този определен вид.
След приемането на християнството анирник става общоприетата дума за душа в християнския смисъл и се превръща в коренна дума за редица християнски термини: анирнисиак означава ангел, а думата Бог е трансформирана като анирниалук - Великият дух.

Туурнгаит

Някои духове не са свързани с физически тела. Това са туурнгаит (ед.ч. - туурнгак), считани за зли и жестоки и отговорни за лошия лов или счупените инструменти. Те могат и да притежават хора, както се разказва в историята за Атанаржуат. Шаманите могат да се борят с тях, да ги прогонват или да ги държат настрана с помощта на ритуали, но също така могат и да ги заловят и да ги заставят да им служат, обръщайки се срещу останалите Туурнгаит.
След християнизацията туурнгаит придобиват значението на "демон".

Ангакуит

Шаманът (ангаткук, понякога произнасяно ангаткок; мн. ч. - ангакуит) не е някакъв вожд в инуитското общество, а по-скоро лечител и "психотерапевт", който лекува рани и предлага съвет, призовавайки духовете на помощ. Неговата роля е да види, обясни и призове невидимото и неуловимото. Шаманите не се обучават - те се раждат с тези си способности и ги проявяват с израстването си. Техните "задължения" най-често са придружени от ритъма на тъпана, песни и танци.

Богове

Инуитите нямат богове, въпреки че често имена от техните митологични традиции се цитират в не-инуитски източници като богове. Всъщност става въпрос за невидими същества от приказки на "ужасите" - коварни, подли, своенравни и отмъстителни - туурнгаит или човешки или животински анирниит, превърнали се в страховити същности.

Ето един непълен списък на инуитски митични фигури, за които се вярва, че притежават власт над определена част от света на инуитите:

  • Седна - владетелет на морските животни
    Нанук - владетелят на белите мечки
    Текейтсерток - владетелят на карибу
    Сила - инуитско божество

/Wikipedia/

Дар от Седящата Черноглавка (2006)