eaglecircle.org

Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включваш такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновремено е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия му, но и във философския му аспект.

Интерес за нас представлява факта, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос, бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак и т.н. Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъм Фитджерълд, превежда на френски ез. „Говори Черният Лос”, рисува индианци и пише много, много за тях...
По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амер. Индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.

Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения, наложени на Природата чрез изкуствени, тежки, равнодушни деяния (ограничения, които са наложени също и на човека, защото той е станал роб на посочените деяния), са по същество светотатство, дори „идолатрия” (идолопоклоничество), и носят в себе си семената на смъртта. Резултат от такъв мироглед е трагедията на индианците в истинския смисъл на тази дума: под трагедия се разбира безизходна ситуация, възникнала не поради случайно стечение на обстоятелствата, а поради фаталния сблъсък на два принципа. Гибелта на индианската раса е трагедия, защото за червенокожия има само две възможности – да победи или да умре; поради духовната основа на тази алтернатива участта на индианците придобива аспект на благородство и мъченичество.

Индианците са претърпели поражение не просто затова, че са се оказали по-слабата страна; това е станало защото те са олицетворявали един дух, несъвместим с комерсиализма на белия човек. Тази велика драма може да бъде изобразена (дефинирана, определена) не само като борба между една материалистична и една рицарска и духовна цивилизации, но също и като борба между градската цивилизация (в строго човешкия и порочен [evil] смисъл на тази дума, с всички произтичащи от нея „изкусни далавери” [“artifice”] и „раболепие” [“servility”]) и царството на Природата, разглеждана като величествено, чисто и безпределно одеяние на Божествения Дух. Именно от тази идея за крайната победа на Природата (крайна, защото е изначална [primordial]) индианците, които са съхранили верността към предците, черпят своето неизтощимо търпение пред лицето на сполетелите ги беди. Природата, като въплъщение на която те чувстват себе си и която едновременно е тяхно светилище, в крайна сметка ще победи този изкуствен и кощунствен [sacrilegious] свят, защото тя е Покров, Дихание и истинска Десница на Великия Дух [the Garment, the Breath, the very Hand of the Great Spirit].


Цялата книга на англ. можете да четете (опцията е САМО за четене, за съжаление не може да се кипира, поне аз не знам как) ето тук:

Добре го е казал байото!

Великолепно казано и - поне доколкото мога да преценя - съвършено вярно! Благодаря ти, че си направил и дал тук този превод, Black Wolf! Всъщност от абзаца става ясно (надявам се!) защо още се повъртам и така и успявам да прочета основното писание на Фритьоф Шуон за северноамериканските индианци - книгата "The Feathered Sun"... Стилът на този мъдрец наистина ме възхищава, но и - признавам си - здраво ме затруднява при четенето

Ами той очевидно се изразява в стила на "свещените писания" от различните религии. А и разните руснаци, които са го превеждали, са се помъчили да спазят този стил и май са успели и става сложничко... Някои пасажи ги чета по 2-3 пъти, докато схавана какво иска да каже, ама обикновено се оказва, че е казал нещо съществено...

За Фр. Шуон - с Майкъл Фицджерълд (осиновен син на Томас Жълтата Опашка).

Отец Гал Шуон - монахът, който правеше инипи в задния двор на манастира. Той бе осиновен син на Черния Елен, той пише писма на езика лакота и както казва брат му Фритьоф "бе научил множество удивителни индиански песни".

Joseph Brown wrote to Frithjof Schuon in 1947: “...Black Elk has taken a great interest in his son, Father Gall; he talks of him often, and is having several things of buckskin made for him. He is also sending him his necklace made of sacred deer hoofs, and we are sending him a pipe and sacred tobacco.”

Братята Шуон.


Двама мъдреци - Фритьоф Шуон и Томас Жълтата Опашка.

Понякога се чудя кога ли ще се отвори (докрай) онази съкровищница от личности, човешки съдби, факти и достижения на духа, към която водят имената на Фритьоф Шуон и отец Гал, Джоузеф Е. Браун, Пол Гобъл... и техните срещи, разговори, приятелства и роднинства с Черния Елен, Томас Жълтата Опашка, Едгар Червения Облак, Алба Шауауей... кога ли ще се отвори и ще ме/ни затрупа се неща, които търсим цял живот...