Фритьоф Шуон (1907-1998) принадлежи към кръга на т.нар. филисофи-традиционалисти, включваш такива имена като Рене Генон, Ананда Кумарасвами, Юлиус Евола, Т. Буркхард и др. Шуон едновремено е метафизик, богослов, философ, специалист по сравнително религиознание, изследовател на традиционното изкуство и цивилизации и критик на съвремения свят не само в практическия му, но и във философския му аспект.
Интерес за нас представлява факта, че Шуон се среща с индианската традиция. Това е доста дълга история и може би тук голяма роля играе по-големия му брат Eрих Шуон (приел посвещение в ордана на Трапистите под името отец Гал), който е бил мисионер в Америка и се е познавал с много индианци, вкл. Черния Лос. Така или иначе, Шуон прави няколко дълги посещения в Америка, общува тясно с Томас Жълтата Опашка, с Бен Черния Лос, бива осиновен от вожда Джеймс Червения Облак и т.н. Шуон в течение на дълги години е близък с Джоузеф Ейпс Браун и Майкъм Фитджерълд, превежда на френски ез. „Говори Черният Лос”, рисува индианци и пише много, много за тях...
По-долу съм превел част от статията „Свещената Лула на амер. Индианци”, която представлява глава 11 от книгата Language of the Self. Madras: Ganesh, 1959.
Както видяхме, Природата (ландшафта, небето, звездите, стихиите, дивите животни) се явява необходима опора на индианската традиция и нейната роля е подобна на ролята, която в другите религии играят храмовете; всички ограничения, наложени на Природата чрез изкуствени, тежки, равнодушни деяния (ограничения, които са наложени също и на човека, защото той е станал роб на посочените деяния), са по същество светотатство, дори „идолатрия” (идолопоклоничество), и носят в себе си семената на смъртта. Резултат от такъв мироглед е трагедията на индианците в истинския смисъл на тази дума: под трагедия се разбира безизходна ситуация, възникнала не поради случайно стечение на обстоятелствата, а поради фаталния сблъсък на два принципа. Гибелта на индианската раса е трагедия, защото за червенокожия има само две възможности – да победи или да умре; поради духовната основа на тази алтернатива участта на индианците придобива аспект на благородство и мъченичество.
Индианците са претърпели поражение не просто затова, че са се оказали по-слабата страна; това е станало защото те са олицетворявали един дух, несъвместим с комерсиализма на белия човек. Тази велика драма може да бъде изобразена (дефинирана, определена) не само като борба между една материалистична и една рицарска и духовна цивилизации, но също и като борба между градската цивилизация (в строго човешкия и порочен [evil] смисъл на тази дума, с всички произтичащи от нея „изкусни далавери” [“artifice”] и „раболепие” [“servility”]) и царството на Природата, разглеждана като величествено, чисто и безпределно одеяние на Божествения Дух. Именно от тази идея за крайната победа на Природата (крайна, защото е изначална [primordial]) индианците, които са съхранили верността към предците, черпят своето неизтощимо търпение пред лицето на сполетелите ги беди. Природата, като въплъщение на която те чувстват себе си и която едновременно е тяхно светилище, в крайна сметка ще победи този изкуствен и кощунствен [sacrilegious] свят, защото тя е Покров, Дихание и истинска Десница на Великия Дух [the Garment, the Breath, the very Hand of the Great Spirit].
Цялата книга на англ. можете да четете (опцията е САМО за четене, за съжаление не може да се кипира, поне аз не знам как) ето тук: