Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Сътворението в митовете на индианците навахо и хопи

Зорница Харизанова

Настоящият материал представлява скромен опит да бъде направен обзор на митологичните представи на северноамериканските индианци навахо и хопи относно възникването на света и появата на човека. С оглед разкриването на множеството сходни моменти и общи концепции, битуващи в космогоничните схващания на тези два индиански етноса, отделните етапи от процеса на сътворение са проследени паралелно. Поставен е и акцент върху някои любопитни детайли, свързани със сакралната символика на определени архетипни форми, както и върху традиционни възгледи с актуално общочовешко звучене от гледна точка на съвременната духовна култура.
Навахо са един от най-многолюдните индиански етноси и в момента наброяват приблизително 250 000 души. Резерватът им е разположен в Югозападния район на САЩ, на територията на Ню Мексико и Аризона. Счита се, че около 1000-та година навахо заедно с техните братовчеди апачите се спускат от Северозападна Канада и Аляска в земите, които обитават днес. Принадлежат към атабаското езиково семейство и макар че културата им е силно повлияна от тази на индианците пуебло, тя все пак съхранява специфични особености от традицията на техните предци.
Народът на хопите (букв. “мирни хора”) принадлежи към юто-ацтекското езиково семейство. Земята, която те населяват, се намира насред обширния резерват на навахо в щата Аризона. В момента хопите наброяват около 12 000 души. Те имат изключително сложна духовно-церемониална система, съхранила се в автентичен вид и до днес. Въпреки че испанците периодично предприемат множество опити за тяхното християнизиране, уникалната им култура и духовно наследство остават непокътнати през вековете.

Поставянето на фундаментални философски въпроси относно произхода на света и появата на човека не е само приоритет на митологичните комплекси и теологичните търсения на големите цивилизации на Стария свят. Макар и на пръв поглед да изглеждат противоречиви, по своему алогични, на места странни и фрагментарни, митовете и легендите на северноамериканските индианци, засягащи проблема за Сътворението, не отстъпват ни най-малко по смисъл и дълбоко, многопластово звучене на иудео-християнския модел на възникване на света или, да речем, на далекоизточните космогонии. Те са един магически калейдоскоп, с помощта на който бихме могли да надникнем в богатата духовна култура на коренните американци, чиито традиционни възгледи ще ни дадат още една възможна гледна точка по отношение на смисъла на човешкия живот и еволюцията на света. Разказвани в продължение на векове, митовете и легендите за произхода на света и прадедите на индианските народи сами по себе си представляват своеобразна инициация, посредством която се осъществява връзка с мъдростта на отминали хилядолетия. Същевременно те са една жива реалност, в която символи и знаци все още функционират със своето архетипно значение.

Една от най-ярките особености в космогонията на индианците навахо и хопи, характерна за представителите на целия Югозападен регион на САЩ, е идеята за появата на обитателите на земята от няколко подземни свята. В контекста на традиционните представи Подземният свят би могъл да бъде интерпретиран като свещена утроба на Майката Земя, в която животните, растенията и хората биват заченати, откърмени и отгледани, докато постепенно съзреят и се подготвят за един нов живот. Интересно е да се отбележи и фактът, че тук 1 процесът на възникване и обособяване на човечеството като такова е белязан от искрата на еволюцията. Живите същества претърпяват множество духовни трансформации по пътя си към хармоничното съвместно съществуване, взаимното уважение, любовта, мъдростта и познанието, изкачвайки се всеки път едно ниво по-нагоре. Все пак най-важната стъпка все още предстои и в този смисъл отговорността, която съвременният човек носи, според възгледите на навахо и хопи (а и на всички индиански народи) е огромна. Тя е от изключително значение за бъдещето на света и съдбата на живите същества изобщо. Дълбоко свързана с митовете за Сътворението от този културно-географски регион е и представата за женското начало и неговата съзидателна мощ, което не само доминира, но и на моменти напълно измества мъжкия творчески аспект. Изведена в митологичните образи на Жената Паяк (при хопи) и Променящата се Жена (при навахо), идеята за Всеобщата майка намира своята върховна изява в легендата за Появата на Горния свят на индианския етнос акома. В нея Сътворението е поверено в ръцете на две сестри близначки, които вдъхват живот на изображенията и предметите от своите магически кошници посредством специална песен, подсигурявайки по този начин многообразието на света. 2

Наред с всички особености, характеристики и контрасти, без съмнение между митовете и легендите на навахо и хопи относно възникването на света и тези в останалите световни космогонични комплекси биха могли да бъдат направени множество паралели, съпоставки и аналогии. И тук в “един фантастичен спектър от образи – срещаме Севера и Юга, Изтока и Запада, попадаме на историята за слънчевите деца, ... за изградените един над друг светове, за изначалните води, за неспирното унищожение и възкресение”3, всемирния потоп, обетованата земя и героите, надарени със свръхестествени способности. Митовете и сказанията на навахо и хопи, засягащи проблема за произхода на света и живите същества, съдържат редица елементи, сходни с тези на останалите индианци от Югозападния регион. Те представляват един изключително богат, сложен и обвързан с множество свещени ритуали и церемонии комплекс. Всъщност митът за Възникването се среща в най-различни вариации, които по линия на общите елементи биха могли да бъдат обединени в следната по стройна схема.

Първият свят (при навахо)

В много стари времена, когато още не съществувало нищо, Създателят произвел чрез мисълта си Светлина на Изток. После мисълта слязла на Юг, за да създаде Водата, на Запад, за да сътвори Въздуха и на Север, за да произведе Цветен прашец4 от пустотата... От смесването на тези четири основни елементи (светлина, вода, въздух и цветен прашец) се родил Свещеният народ, а впоследствие тяхната комбинация определила цялото разнообразие от свойства, качества и процеси, протичащи в природата. В този смисъл четирите основни елемента биха могли да бъдат дефинирани като своебразен изходен материал, необходим за изграждането на света, както и като специфични метафизични сили, регулиращи баланса и хармонията в него.

Според сказанията на навахо преди да бъде окончателно оформен и населен настоящият свят съществувал един дълъг, изпълнен с множество динамични промени период, в който пространството било заето от три (в някои варианти на мита – четири) подземни свята, вертикално разположени един над друг.5

Първият свят от навахския многоетажен космос бил малък по размер и черен на цвят. Подобно на остров той плавал сред мъгла и вода.6 Обитавали го няколко странни персонажи – представители на Свещения народ. Сред тях били Първият Мъж, Първата Жена, Койотът и Жената Паяк. Съгласно преданията Първият Мъж бил направен на Изток от срещата на бели и черни облаци, а Първата Жена – на Запад от съчетаването на бели и сини. Най-колоритната фигура обаче била тази на Койота. По принцип Койотът е изключително често срещан герой в индианската митология, широко разпространена форма на т. нар. “трикстер”7. Надарен със свръхестествени качества, той притежава двойнствен характер – от незаменим помощник в сътворението на света до хитър и подъл измамник, непредсказуем по отношение на поведението си. Почти толкова популярна е и личността на Жената Паяк. Сред югозападните индиански племена тя се почита преди всичко като покровителка на женските умения и най-вече тъкачеството. Нещо повече, освен че обучава хората на различни полезни неща, Жената Паяк изплита нишката на живота и посредством своята магическа паяжина поддържа връзка между всички живи същества. Съпътства изкачването на човечеството от дълбините на Земята до най-високото място.

И така, според навахските сказания Първият Мъж, Първата Жена, Койотът и Жената Паяк живеели заедно с представителите на други народи8, между които преобладавали тези на мравките и останалите насекоми. Не след дълго обаче завистта, подлостта и кавгата изпълнили ежедневието на всички и въпреки многобройните предупреждения от страна на Вождовете на заобикалящите ги океани, те продължили да тънат в дребнави взаимоотношения и интриги, без да съблюдават изначалните правила за достоен и честен живот. Като следствие от безразсъдното им поведение светът бил унищожен от потоп9, а част от обитателите му успели да се спасят през един отвор на изток в следващия по-горен, току-що възникнал свят.

Първият свят (при хопи)

Сакралната история на хопите също тръгва от появата на един подземен свят, жълт на цвят, наричан на техния език Tokpela (букв. “Безкрайно пространство”). Неговото възникване обикновено се описва изключително образно, ярко и драматично: Сред изригващи вулкани, тътнещи земни маси, необуздани ветрове и проблясващи мълнии Земята се родила като новородено – стенеща, плачеща, мятаща се сред потоци от разтопена лава... Тайова, Създателят, решил, че за да овладее силите, освободени от него, ще му е необходим помощник – инструмент, чрез който да укроти мощта на стихиите и да придаде форма на Земята. Така той създал своя племенник Сотукнанг, който пък от своя страна сътворил един женски дух (Жената Паяк), за да му сътрудничи в оформянето и помага в оживяването на света. Не след дълго изпод ловките ръце на Жената Паяк се появили две момчета близнаци. Единият бил натоварен със задачата да поддържа реда, а другият – да настройва Земята в съзвучие с гласа на Тайова10. След това всички заедно се захванали с направата на живите същества. Първо се появили растенията, после животните и птиците, а накрая четирите човешки раси.11 По-малкият близнак довършил процеса на сътворяване на съществата като изпял Песента на творението12, чрез мощната сила на която им вдъхнал живот.

Първоначално хората и животните били щастливи, макар и да говорели на различни езици. Не ги измъчвали болести и не познавали злото. Не след дълго обаче човеците забравили инструкциите, дадени им от Тайова, пренебрегнали Песента на творението и попаднали в плен на лекия живот, блясъка на красотата и сладостта на удоволствията. Изплашени, животните побягнали надалеч, а Сотукнанг бил принуден да унищожи този свят. Все пак той решил да даде убежище на малцина избраници, чиито отвор на върха на главата13 бил все още отворен. Подслонил ги във вътрешността на един гигантски мравуняк, а света заличил чрез огън.

Вторият свят (при навахо)

Съгласно преданията на навахо вторият свят бил син на цвят, а сред обитателите му преобладавал народът на птиците.14 Освен познатите ни досега митологични герои се появили и Господарите на четирите свещени посоки. Синият цвят бил избран за цвят на Севера, белият на Юга, жълтият на Запада, а черният на Изтока. Според традиционните представи тези четири цвята били направени от снопчета от козината на Койота... Макар че живите същества успели да преодолеят дрязгите и недоразуменията помежду си, те затънали в плен на сетивните удоволствия и разврата. А в мига, в който Първият Мъж15, изкушен от чувствените наслади, решил да влезе в съприкосновение с Първата Жена, светът отново бил разрушен, като само малък брой “късметлии” успели да се изкачат през един отвор на юг в третия по-горен свят.

Вторият свят (при хопи)

Вторият подземен свят според сказанията на хопите също бил син на цвят и се наричал Tokpa (букв. “Среднощна тъма”). Той бил много по-голям от предишния, населен с гигантски растения, чудновати животни и странни птици, подобни на тези от епохата на динозаврите. Въпреки че бил малко разочарован от съдбата на първото си творение, племенникът на Тайова успял да преодолее тъгата си и да насочи всичките си сили в изграждането на един наистина богат и красив нов свят. Преди да въведе обаче оцелелите в новия им дом той ги предупредил да не бъдат алчни, да се уважават един друг и да почитат духа и тялото на жените си... Поставил им и още едно условие – да не забравят да възхваляват своя Създател, споменавайки името му в молитвените си песнопения. Първоначално всичко вървяло по план, ала не след дълго хората започнали ненужно да трупат богатства, да искат все повече и повече, въпреки изобилието и охолния живот, който водели. Същевременно те съвсем забравили заръката на Сотукнанг и стъпка по стъпка се отдалечили от почитта към Тайова. Така, наместо да пеят хвалебствени песни за него, започнали да възхваляват стоките, с които търгували, и богатството, което натрупвали. Тогава Тайова заръчал на племенника си да унищожи и този свят като пощади живота единствено на онези, които все още носили в сърцето си Песента на творението... Народът на мравките отново ги приютил в своя мравуняк и лед сковал земята от полюс до полюс – толкова дълбоко, че тя дори за миг спряла да се върти...16

Третият свят (при навахо)

Ясни и универсални представи относно третия свят и събитията, случили се в него, в митовете и легендите на навахо не съществуват, но като цяло се утвърждава идеята, че той бил жълт на цвят, а по външен вид много наподобявал сегашния – осеян бил с красиви планини, вековни гори и дълбоки езера. Няколко навахски легенди разказват, че по онова време живеело страховито водно чудовище, което в никакъв случай не трябвало да бъде обезпокоявано. Койотът обаче, привлечен от красотата на децата му, се изкушил и взел, че ги откраднал. С това свое подло деяние той отприщил гнева и яростта на чудовището, което за да отмъсти за рожбите си, предизвикало нечувано наводнение. Земята потънала от край до край във вода, а малкото оцелели се спасили през един отвор на запад в следващия четвърти по ред свят17. Всъщност сказанията за чудовища, които в един определен момент застрашават живите същества и правят земята необитаема, са често срещан мотив в митовете за историята на света на югозападните индиански племена и съставляват ядрото на един богат героичен епос.

В друг цикъл от предания основната идея, която се застъпва е, че причината за това обитателите на третия свят да бъдат прогонени от него отново било безразсъдното им поведение, изразяващо се в неоправдано насилие и сексуална агресия.

Третият свят (при хопи)

В продължение на много години елементите, които съставлявали втория свят, били замразени в неподвижно и безжизнено състояние. Малцината пощадени живеели щастливо сред народа на мравките, докато един ден Сотукнанг не решил отново да възстанови динамиката на Земята и да оформи третия свят. На цвят той бил червен, а в паметта на поколенията останал с наименованието Kuz-kurza (букв. “Изгубеният свят”).

В своето изследване върху мита за Сътворението на хопите Robert Boissiere18 прокарва една интересна хипотеза, а именно, че може би става въпрос за потъналия континент на атлантите. Но какво всъщност се случило в този трети етап от еволюцията на живите същества според сказанията на хопите?

В третия свят човечеството не само населило цялата земя, но и постигнало голям технически напредък, както и невероятен духовен подем. Построени били добре уредени модерни градове, “летящи кутии”19 кръстосвали четирите посоки на света, ала някои народи станали толкова могъщи, че започнали да водят безсмислени войни срещу останалите. Хората пренебрегнали напълно инструкциите на Създателя по отношение на животните и започнали да ги отглеждат затворени, превръщайки ги в свои роби... Мнозина използвали силата си20 за користни и разрушителни цели, а егоизмът и агресията достигнали своя краен предел. Тогава Сотукнанг, без да се колебае нито за миг, заръчал на Жената Паяк да намери отново някой уютен стар мравуняк, да прокопае тунел в него и да приюти онези, които все още уважавали Тайова и помнели Песента на творението, докато той междувременно приготви за тях следващия четвърти свят...21 Цялата Земя била наводнена, а вълни, по-високи от планини, помели всичко.

Четвъртият свят (при навахо)

Ако обитателите на тези три подземни свята съгласно представите на навахо били основно насекоми, птици, животни и маскирани духове, то в четвъртия свят22 първите хора най-после открили подобни на тях самите – народа на индианците пуебло23.

Според преданията повърхността на четвъртия свят била покрита с вода, земята – оскъдна, а самият той – бял и черен на цвят. Нямало нито слънце, нито луна, нито звезди... Когато влезли в него, митичните прадеди на навахо си дали обет да не допускат отново същите грешки и народът на пуебло ги посрещнал изключително гостоприемно. В продължение на четири дни те били посетени от четири странни същества – Бялото Тяло, бог на този свят, Синьото Тяло, дъждоносецът, Черното Тяло, богът на огъня и Жълтото Тяло. Боговете им дали инструкции как да направят нови човеци, които повече да приличат на тях. За целта те постлали една еленова кожа на земята и положили върху нея бял и жълт царевичен кочан. Под бялата царевица поставили перо от бял орел, а под жълтата – перо от жълт. После се отдръпнали и между кожите повял вятър. Докато той духал, осем Призрачни хора обиколили поставените предмети четири пъти, а когато свършили обиколката си, на мястото на бялата царевица лежал мъж, а на жълтата – жена. Отново задухал вятър и им вдъхнал живот24. Не след дълго мъжът и жената се събрали, а от връзката им се родили множество деца... Всички те прекарали известно време в източните планини, където боговете ги обучили как да се молят и ги посветили в различни магически умения...25

Една друга легенда пък разказва, че след като Земята се изпълнила с множество хора, жените упрекнали своите половинки в мързел и сладострастие, а мъжете от своя страна ги обвинили, че само ги използват, като конфликтът между двата пола до такава степен се задълбочил, че те заживели разделено от двете страни на една пълноводна река26. Вследствие на необмисленото им поведение светът отново бил залят от вода, а част от хората се изкачили по стъблото на една гигантска тръстика в следващия пети свят.

В митологичните представи и на хопи, и на навахо тези три (респ. четири) първоначални акта на творение съставляват като цяло пространството на Подземния свят. Според мнението на Robert Boissiere те биха могли да бъдат интерпретирани като своеобразна “гигантска работилница, в която се осъществяват три неуспешни експеримента с човечеството”27, ала надеждата за един по-красив, по-добър и по-хармоничен свят все още не е изгубена. Традиционният термин, с който навахо обозначават долните светове, “hocho” – букв. “хаос”, се явява противоположен по значение на епитета “hozho” (хармония, красота, баланс), характеризиращ Горния свят.28 Наред с всички отрицателни аспекти обаче, Подземният свят заема своето важно място в разбиранията за еволюцията и жизнения цикъл на навахо и хопи. Дълбоко свързани с него са традиционните схващания, че той е временно убежище на духовете на починалите преди те отново да предприемат своето пътуване към Горния свят. В контекста на това може би е интересно да се отбележи, че едни от главните персонажи в мита за възникването на навахо – Първият Мъж и Първата Жена, след като приключват с целия акт на творение се завръщат отново в Подземния свят, но този път като Господари на смъртта и вещерството. Подобна участ сполетява и Пазителя на земята на хопите Масау, който безсилен да се справи със съдбата на третия свят, приема функциите на бог на смъртта. Пространството на Подземния свят при хопите е символично представено от техните церемониални светилища кива. Дълбоко вкопани в земята, те олицетворяват идеята за хтоничното начало, а кръглата яма в средата на пода им29 – отвора, през който митичните им прадеди се появили в нашия свят. В подземния свят са родени и т.нар. качина – могъщи духове в религиозната система на хопите – повелители на дъждовете и закрилници на реколтата. Близо четиристотин на брой, те са изобразявани като създания с антропоморфна фигура и странни цилиндрични глави.

Четвъртият свят (при хопи)

Съгласно митологията на хопите четвъртият свят се наричал Tuwaqachi (букв. “Завършеният свят”), а цветът му бил жълтеникаво-бял.

Тъй като храната в мравуняка застрашително намаляла, Жената Паяк решила да изпрати няколко птици съгледвачи, които да проверят дали има подходящи условия за живот на горния свят. Първо изпратила един ястреб, а след това една лястовица, но те не се завърнали. Накрая се отправил присмехулникът, който бързо долетял обратно и казал, че светът там горе е невероятно красив, изпълнен със светлина и нежни цветя. Тогава един по един оцелелите от предишния свят се изкачили по кухото тръстиково стъбло и поискали разрешение от Пазача на този свят да се населят в него. В отговор той им казал следното: ”Земята е създадена за всички живи същества – животните, растенията, птиците и хората; облаците в небето, водата и рибите. Ето защо аз ще ви натоваря с една изключително важна задача: Живейте според инструкциите на Тайова, Създателя, и се грижете за нея, пазете я от замърсяване, защото тя е вашият дом. Предстоят ви трудни времена, когато може би ще се съмнявате, но не губете вяра...” След това заговорила Жената Паяк: ”Вярвайте в Женския дух, който аз представлявам. Аз ще ви напътствам, ще ви давам опора и спокойствие, така както майката прави. Вашите правнуци ще ме познават с много имена, но всички ще са едно и също. Когато имате нужда от мен, ще съм тук, за да ви нахраня и защитя. А сега вървете, размножавайте се и дерзайте...”30 С тези думи завършва разказа за произхода на света и живите същества на индианския народ хопи, фрагменти от който са записани с помощта на стилизирани рисунки върху т. нар. Скала на пророчествата31, близо до най-древното известно досега индианско селище Ораиби.

Петият свят (при навахо)

Космогоничните митове на навахо обаче са свързани с представата за съществуването на още един пети по ред свят. Съгласно едно навахско предание32 преди да влязат в петия свят първите хора изпратили като съгледвач Язовеца, но той се уплашил и се върнал обратно. Тогава вместо него натам се отправил Скакалецът. След поредица от магически съревнования, в които Скакалецът трябвало да докаже своята силна медицина, обитателите на долния свят най-после били допуснати да се качат горе. Те принесли в дар на Господарите на Четирите Вятъра късчета тюркоаз, за да изсушат Земята и да я направят пригодна за живеене, а след това се възкачили на повърхността й.33

Първата дейност, с която се захванали представителите на Свещения народ, била построяването на една “колибка за изпотяване”34. По принцип пречистването посредством парна церемония е широкоразпространен ритуал сред северноамериканските индианци и заема централно място в церемониалния комплекс на навахо. Става въпрос за акт на физическо и духовно обновление, след който човек като че ли се ражда отново...

След като издигнали колибката за изпотяване, Първият Мъж и Първата Жена пристъпили към изграждането на т.нар. хоган.35 По форма хоганът е обла многостенна конструкция с куполообразен покрив. Съществуват осем основни модела, а като цяло хоганите се разделят на два типа – мъжки и женски. В мъжкия хоган по традиция се провеждат молитвени събрания и церемонии, обсъждат се важни въпроси и се лекуват болни. В женския хоган живее семейството. Всъщност хоганът представлява умален модел на света, като всеки елемент от неговата архитектура е символично осмислен от навахо. Четирите опорни стълба олицетворяват четирите36 свещени планини; глиненият под – Майката Земя; куполовидният таван – Бащата Небе, отворът, през който излиза дима от огнището – “входа”, през който живите същества осъществяват прехода си към един нов свят, и т.н. Построен във формата на слънце, хоганът подобно на него е източник на топлина и светлина, на защита от злото. Вратата му задължително трябва да е ориентирана на изток, за да може да се улови благословията на първите слънчеви лъчи...37

След като построили колибката за изпотяване и първия хоган митичните прадеди на навахо пристъпили към направата на Четирите свещени планини. За целта те извадили от своята магическа торба38 четири камъка и ги поставили в четирите посоки на света. След това Първият Мъж и Първата Жена им дали имена и камъните се превърнали в четири планини, очертаващи границите на сакралната земя, която Създателят бил определил да бъде обитавана от тях.

Всъщност в сърцевината на навахския светоглед заляга идеята за връзката между хората и тяхната земя. Навахо вярват, че земята, заключена между Четирите свещени планини, е предопределена единствено и само за тях и в никакъв случай, при никакви обстоятелства те не трябва да я напускат. Нещо повече, техните свещени церемонии (за поддържане на мира, баланса, красотата и хармонията в света) могат да бъдат изпълнявани единствено и само от това място. Ето какво казват по този въпрос двама съвременни навахски старейшини: “Местата, където принасяме дарове, са свещени за нас. Там Духовете се грижат за нас. Ние познаваме земята и Духовете също ни познават. Ако я напуснем, няма да можем да оцелеем...”(Jack Hatathlie); ”В нашия традиционен език не съществува дума за миграция. Да мигрираш, означава да се преместиш надалеч и да изчезнеш...” (Pauline White Singer).

Възгледите на навахо по отношение на Четирите свещени планини (Маунт Бланка, Възвишенията на Сан Франциско, Маунт Тейлър и Маунт Хесперус) сами по себе си също са изключително интересни. Маунт Бланка се намира в южната част на Колорадо и очертава източната граница на навахската територия. В митологичните представи на навахо тя се асоциира със зората, а нейният свещен камък е бялата мида. Възвишенията на Сан Франциско маркират свещената граница на запад. Те се простират на територията на Аризона и според традиционните представи се свързват със залеза. Обитавани са от много богове, богати са на билки и лечебни растения. Свещените им камъни са синьо-зелената морска раковина39 и коралът. Маунт Тейлър се простира на юг, на територията на щата Ню Мексико. Оригиналното й име на езика на навахо е Замъглената, а сакралното – Тюркоазената планина. Изключително богата на полускъпоценни камъни, животни и птици, тя се съотнася с небето. Свещеният й камък е тюркоаз. Маунт Хесперус бележи северната граница на навахската свещена земя в Колорадо. Асоциира се с тъмнината и черния кехлибар40... След издигането на Четирите свещени планини Първият Мъж и Първата Жена заедно с Бога на огъня, Черното Тяло, пристъпили към подреждането на небесните светила. Звездите били внимателно аранжирани в определен брой съзвездия41, ала Койотът, нетърпелив Небето да стане готово по-бързо, взел че ги изсипал и една голяма част от тях се разпилели безразборно. Затова и толкова много звезди днес не са подредени в съзвездия, а някои дори нямат имена...

Свещените хора продължили процеса на своето творение, създавайки всичко необходимо за един нормален живот. Работата вървяла по план, докато не се появили едни зли и безпощадни чудовища, които започнали стихийно да унищожават света. Тогава на помощ се притекла Променящата се Жена42 – главната богиня в навахската митология. От съчетаването си със Слънцето (един слънчев лъч проникнал в нея) тя зачела и родила две момчета близнаци. Слънчевите деца съзрели изключително бързо и не след дълго успели с помощта на своите два гръмотевични жезъла да победят страховитите чудовища. Според представите на навахо на мястото на всяко едно поразено чудовище се образувал по един камък или се издигнало по едно възвишение. След това Променящата се Жена сътворила няколко клана човеци, излющвайки парченца кожа от собственото си тяло. Така възникнали: народът, който живее близо до водата, народът на калните хора, народът на солената вода и народът на горчивата вода. Всички те заедно с народа на високите къщи43 заживели щастливо в пъстроцветния пети свят.

В общи линии това е схемата на възникването на света съгласно митологичните представи на навахо, като се счита, че над нашия свят съществува още един, шести по ред – Светът на абсолютната хармония. В навахската обредно-церемониална система митовете за произхода на света заемат изключително важно място и представляват основен елемент от ритуала. Тяхното пресъздаване в церемониите “The Blessing Way”44 и “The Enemy Way”45 цели възстановяване на изгубения баланс в отношенията между човека и природата, постигане на физическа и духовна хармония, осигуряване на дълъг и щастлив живот.

В заключение бихме могли да кажем, че митовете за Сътворението на навахо и хопи отправят едно изключително ценно и вълнуващо послание към цялото човечество днес, а именно – запазването на света и съхраняването на изначално заложения баланс в него зависят изцяло от отношението ни към живите същества и природата, както и от съблюдаването на наставленията, завещани ни от Създателя. Ето какво казва във връзка с това един съвременен индиански духовен наставник хопи46: ”Сега ние живеем в четвъртия и последен свят. Това е най-критичното време в цялата човешка история. Намираме се на кръстопът, където резултатите от нашите действия ще решат съдбата на живота върху Земята... Това е последният свят – няма накъде да продължим нататък. Ако разрушим този прекрасен свят, няма да ни бъдат дадени други шансове... Нека възприемем сериозно всичко това – за да не бъде унищожен светът ни, за да продължим да съществуваме, за да запазим Земята и живота за бъдещите поколения.”46

Бележки

1 За разлика от древноиндийската или иудео-християнската концепция.

2 Вж. David Adams Leeming and Margaret Adams Leeming, Encyclopedia of Creation Myths, ABC – Clio, Santa Barbara, California, 1994, pp. 3-4.

3 Митове и легенди на северноамериканските индианци, изд. “Изток-Запад”, 2005, стр. 19.

4 Съответстващ на елемента Земя. Един от най-често принасяните свещени дарове сред индианците от Югозапада.

5 В някои навахски митове се развива идеята за три отделни нива на съществуване, като във всяко едно последователно възникват по четири нови свята. Или общо – дванайсет.

6 За по-подробно описание вж. Valerie Ann Rangel, Navajo Creation Myths, Summer Research Project, Dept. of Anthropology, University of New Mexico, Prof. Robert Leonard.

7 От англ. “trickster” – хитрец, мошеник. Всъщност правилното транскрибиране на думата на български език би трябвало да бъде “трикстър”.

8 За индианския светоглед е характерна представата, че всички живи същества са хора – различна е само формата.

9 Съгласно някои предания първият свят загива сред огнени пламъци подобно на разрушението, описано в сказанията на хопите.

10 Според митологичните представи на хопите по продължение на цялата земна ос са разположени вибрационни центрове, чрез които посредством силата на звука и ехото се предава информация и се синхронизира общото трептене на Земята с изначалния звук.

11 Легендите разказват, че с помощта на своята слюнка Жената Паяк оформила телата на хората от жълта, бяла, черна и червена пръст, а после ги покрила с вълшебно бяло наметало – въплъщение на творческия аспект на мъдростта.

12 Относно пълния текст на Песента на творението вж. Frank Waters and Oswald White Bear, The Вook of Hopi, Ballantine Books, New York, 1977, p. 7.

13 Хопите имат почти идентична концепция с тази на древноиндийската система йога по отношение на съществуването на специфични центрове в енергийното тяло на човека, които акумулират, трансформират и преразпределят протичащата през тях енергия. Интересно е да се отбележи обаче, че тук броят им е сведен до пет – отсъства коренната чакра Муладхара и енергийният център Свадхиштхана. Разбира се, наименованията са различни. В случая “отворът на върха на главата” на езика на хопи се нарича “kopavi” и се счита, че именно чрез него човек осъществява връзка със Създателя.

14 Най-вече представителите на сините сойки, ястребите и лястовиците.

15 В някои варианти на мита – Слънцето.

16 Вж. Robert Boissiere, Meditations with the Hopi, Bear and Company, Santa Fe, New Mexico, 1986, p. 34.

17 Вариант на тази легенда би могъл да бъде прочетен в: David Adams Leeming and Margaret Adams Leeming, Encyclopedia of Creation Myths, ABC – Clio, Santa Barbara, California, 1994, p. 206, с тази разлика, че тази история е съотнесена към четвъртия свят от Сътворението.

18 Вж. Robert Boissiere, Meditation with the Hopi, Bear and Company, Santa Fe, New Mexico, 1986.

19 На езика на хопи – “patuwvotas”.

20 Традиционното индианско понятие за сила, възприето в англ. език, е “medicine” –букв. “медицина”. Най-общо то би могло да се преведе като енергия, свещена сила, специални дарби, заложби и т.н.

21 Според други сказания Жената Паяк дава приют на хората в кухината на едно огромно тръстиково стъбло.

22 Наричан от навахо “Блестящия”.

23 Букв. “селище”. Сборен термин, с който се обозначава една голяма част от индианските етноси, населяващи Югозападните щати.

24 Според традиционните навахски представи вятърът е онзи, който дарява живот. Обикновено той се отъждествява с дъха на човека и носи смисъла на животворна сила.

25 По “Митове и легенди на североамериканските индианци”, изд. “Изток – Запад”, 2005, стр. 79-81.

26 Вж. David Adams Leeming and Margaret Adams Leeming, Encyclopedia of Creation Myths, ABC – Clio, Santa Barbara, California, 1994, p. 206.

27 Robert Boissiere, Meditations with the Hopi, Bear and Company, Santa Fe, New Mexico, 1986, p. 36.

28 По принцип “hozho” обединява идеята за всичко свещено, красиво, добро, благословено. Това е изначалният баланс между вътрешната същност и външните форми на вселената, заложен от Създателя според неговия творчески план.

29 На езика на хопи – “sipapu”.

30 В съкр. по Robert Boissiere, Meditations with the Hopi, Bear and Company, Santa Fe, New Mexico, 1986, pp. 42-43.

31 Англ. Prophecy Rock.

32 Вж. David Adams Leeming and Margaret Adams Leeming, Encyclopedia of Creation Myths, ABC – Clio, Santa Barbara, California, 1994, p. 207.

33 Мястото, от което се появяват митичните прадеди на навахо се нарича Xajiinai. То се намира в планината Ла Плата, Северозападно Колорадо, и едно от най-посещаваните сакрални обекти днес.

34 От англ. “sweat house ” или “sweat lodge” – помещение, наподобяващо по своите функции съвременната сауна.

35 Така се нарича традиционното навахско жилище, направено от дървени пръти, слама и глина.

36 За навахо, както и за голяма част от коренните американци числото четири е свещено. Четири са елементите, съставляващи света; четири са основните посоки; четири вида са живите същества и т.н.

37 Относно символиката на хогана вж. Aileen O’Bryan, Origin Myths of the Navajo Indians, 1956.

38Митологичен първообраз на т.нар. “medicine bundles” – магически вързопчета от кожа, в които се държат различни свещени предмети на силата (камъчета, минерали, пера, билки, дрънкалки и др.).

39 Abalone.

40 Наред с цветния прашец и царевичното брашно всички гореспоменати свещени камъни се принасят от навахо като приношения за измолване на благословия и защита.

41 Според навахо 37 на брой. Най-често са изобразявани в традиционните пясъчни рисунки или пресъздавани в украсата на дрънкалки и други ритуални предмети.

42 Въплъщение на вътрешната същност на Земята и нейните сезонни трансформации; дъщеря на Покровителя на Дългия Живот и Подсигуряващата Щастие; намерена и отгледана от Първия Мъж и Първата Жена. Мястото, където според традиционните представи тя се появила за първи път, е известно като Gobernador Knob. То се намира на територията на северозападно Ню Мексико и обикновено днес навахо се оттеглят там, когато имат някакъв неразрешен проблем и искат да получат отговор чрез търсене на видение.

43 Хората, направени от жълта и бяла царевица.

44 Една от най-свещените за навахо церемонии, подсигуряваща изпълнен с мир, хармония и красота щастлив живот.

45 Церемония, провеждана с цел възстановяване баланса на личността след участие във военни действия.

46 Мартин Гашуесеома, вж. “Ти и Земята сте едно”, изд. “Изток-Запад”, 2003, стр. 183.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)