- Ч -
Черните хълмове - свещени планини за лакота, шайените и други племена; намират се между щатие Южна Дакота и Уайоминг; индианците ги наричат „Сърце на всичко съществуващо" и „Център на света"
Черните раса (Черните дрехи) - така индианците наричали християнските мисионери.
Чернокраки (самоназвание ниитситапи - „истински хора") -конфедерация от три близкородствени племена: сиксика, кайнауа и пигани. Най-могъщият и многоброен индиански народ в Северните равнини. Обитавали обширни територии от днешната канадска провинция Албърта и американския щат Монтана. Чернокраките били типични представители на номадската прерийна култура на ловците на бизони. Воювали с почти всички околни племена - кроу, шошони, не персе, флатхед, кутенаи, асинибоини, крии, лакота, шайени и др. Техни съюзници били единствено сарсите и - понякога - ацина. Чернокраките не допускали в земите си бели ловци и заселници. По-късно сключили договори с американското и канадското правителства. Единственият известен случай на сблъсък между чернокраки и щатската армия е т. нар. „клане на Бейкър", при което американски кавалеристи избили „по погрешка" обитателите на мирен лагер на пиганите, в който имало предимно жени, деца и старци. Днес чернокраките обитават три резервата в Албърта, Канада и един в Монтана, САЩ. Общият им брой възлиза на около 20 000 души.
Чероки (тсапаги - „хора") - многобройно племе от ирокезкото езиково семейство. Обитавали обширни територии от сегашните американски щати Вирджиния, Северна и Южна Каролина, Джорджия, Тенеси и Алабама. Воювали със своите братовчеди ирокезите, с шоуните и с повечето от останалите северни племена, а също и със съседите си крийки и чикасо. Постепенно се утвърдили като най-силното племе на Югоизтока. Чероките се сражавали и с английските колонисти, но през 60-те години на XVIII в. сключили мир с тях. По време на Американската война за независимост чероките подкрепили англичаните. След създаването на САЩ тези индианци загубили големи части от племенните си територии.
Източният клон на чероките се адаптирал към евро-американската цивилизация. Повечето от членовете му заживели в устроени по американски образец градчета и села и се захванали с фермерство. Факт е, че някои от по-забогателите чероки притежавали и роби-негри. Вождовете носели европейски костюми. Един от тях - Секуоя - създал (на основата на латиницата) 85 буквени знака за записване на черокския език. Това била първата индианска азбука в Северна Америка. През 20-те години на XIX в. започнал да излиза и първият индиански вестник - "Черокски феникс". Все повече бели встъпвали в брак с индианци-чероки - това довело до силна метисизация на племето.
В същото време западните чероки, известни като чикамау-га, запазили в голяма степен племенните си традиции и останали враждебни към американците. През 30-те години на XIX в. щатското правителство призовало чероките - и „цивилизовани", и „диви" - да преотстъпят земите си на американската държава и да се преселят в Оклахома. Някои индианци се съгласили да направят това, но по-голямата част били принудени с военна сила. Повече от 4000 чероки загинали по дългия близо 1300 километра път до Оклахома през суровата зима на 1838-39 година. В историята това събитие останало като „Пътят на сълзите". Въпреки всичко, малка група чероки успели да се върнат от Оклахома и да се укрият в Димните планини в Северна Каролина. Други избягали в горите на Тенеси. След множество трудности, заплахи и лъжливи обещания и едните, и другите получили резерват в родните си земи. Сега в Оклахома живеят приблизително 45 000 чероки, докато в Северна Каролина те са около 6 500 души.
Четирите Вятъра - индианско наименование на четирите кардинални посоки; същевременно се явяват и митологични персонажи.
Дар от Седящата Черноглавка (2006)