Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Алгонкинските народи – между чука и наковалнята

На първо място алгонкините търпят силно влияние от Строителите на Могили - древна земеделска култура, която е оставила множество погребални могили в района около Охайо, Илинойс, Уисконсин. Нейното впечатляващо наследство от внушителни по размер кръгли, продълговати, конусовидни могили ( някои с формата на змия или слон) силно учудили европейците, които виждали в местното население единствено „диваци”. После племената били повлияни от дошлите от юг ирокезки народи, които се настанили в земите им. Така култът към царевицата, войнствеността граничеща с жестокост, стегнатата организация, идеята за измъчване на пленници, тъкачеството и изработването на керамика са част от вторичните черти, които алгонкините попили от външни народи.

Съдбата на алгонкинските народи е изпълнена с безброй превратности. Те първи посрещнали заселниците и първи били подложени на изтребление. Скоро след идването на белите алгонкинските племена се оказали между чука и наковалнята. Отвъд техните земи се намирали трудно преодолими врагове като ирокези и оджибуей, а както станало ясно новите заселници не били дошли с простото намерение да търгуват, а да прибавят нови земи към владенията си. Така алгонкините се оказали гости и натрапници в собствените си земи. В земите, където били положени от Създателя. В земите на своите предци. Там вече нямало място за тях. Дори силни конфедерации като тази на Поухатан или индианците от Вирджиния и тази на делауерите не успели да устоят на напора. Ако в началото белите се държали приятелски и правели миловидни физиономии, скоро си проличало, че методите и разбиранията им нямат нищо общо с чест, достойнство и храброст.  

Така например и холандци, и англичани имали следната практика – да нападат изневиделица някое индианско селище като назидание за делата на съвсем друго племе. След едно такова клане индианските бебета били хвърляни в огъня или ритани до смърт, а 80 индиански глави били занесени в Нови Амстердам, където съпругата на губернатора играла на футбол с тях. Още по-незавидна е съдбата на делауерите, един от най-могъщите народи в района. Тяхната съдба била да ги подхвърлят от договор на договор, като след всеки такъв ги изтиквали в още по-неплодородни земи. Дори когато със собствени пари си купили земя в Канзас, застроили я и започнали да я обработват, отново били принудени да се изселят. Истинска трагедия обаче се разиграла през 1782 г. в селище в Охайо, населявано от вече християнизирани делауери и моравийски мисионери. Там те си живеели мирно, докато един ден отряд от 100-на души, ръководени от полковник Дейвид Уилямсън не нахлул в селището. Войниците разоръжили жителите, завързали ги и ги посекли с брадви, бойни тояги и ножове, докато те напявали предсмъртни песни и се молели. 35 мъже, 27 жени и 34 деца били зверски убити.

Оцеляването за алгонкините може да се равни със същински подвиг. Ако при първите контакти с белия човек населението им наброявало около 200 хиляди, към края на войните от тях били останали само нищожни остатъци. Войни, болести, смесени бракове едва не заличили следите им, но това, което ги довършило била политиката на депортиране в резервати. Повечето били преместени далеч от земите си, а най-много алгонкини били приютени в резервата в Оклахома, който се славел с лошите си условия на живот. В крайна сметка немалко племена били заличени завинаги, а от други, като славните мохикани, останали шепа хора.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)