Начало
Глашатай
Островът на костенурката
Арктика и СубарктикаСевероизточни горски индианциЮгоизточни горски индианциИндианци от Великите равниниИндианци от ПлатотоИндианци от Северозападния брягИндианци от КалифорнияИндианци от ЮгозападаАлманахГалерияРечникВръзки

Шаманизмът при ескимосите нетсилик*

Асен Баликси

Шаманът или ангаткок, заема важно място в обществото на ескимосите нетсилик. Въпреки че всекидневието му било като на обикновения ловец, към него се отнасяли с уважение и страх поради свръхестествените му сили. Подготовката на младите шамани протича по следния начин.

Ангаткок имали обичай да наблюдават държанието на момчетата, за да открият дали някои младежи нямат подобно призвание. Когато изборът бил направен, започвало формалното обучение. Като начало неофитът се премествал в дома на своя по-възрастен учител-ангаткок, където спазвал серия от специални табута - да не се храни извън жилището, да не яде черен дроб, глава, сърце и черва, а също да няма сексуални контакти. Ученикът, подпомаган от дух, спял на интервали и започвал да получава видения. Тогава той се премествал в отделно иглу, където за период от няколко седмици бивал въведен в тайния език и необходимите шамански техники; там получавал своите принадлежности (шапка и пояс) от родителите си. Накрая неговият учител му дарявал дух-защитник (тунрак) и двамата започвали да практикуват заедно. В началото тунракът е господар на начинаещия и едва след време младия ангаткок се научава да го контролира. Постепенно, когато придобие опит, начинаещият се превръща в пълноправен шаман, който притежава същите сили и способности както своя учител.

Шаманите контролират само една категория духове, т.н. тунрак. Те продължават да се сдобиват с нови тунрак през целия си живот, най-често под формата на дарове от други шамани или по волята на самите духове. Взаимоотношенията между ангаткок и тунрак в никакъв случай не са прости; те често се оказват в значителна степен противоречиви поради етичните характеристики на някои духове, както и поради тяхната сравнителна самостоятелност в действията. В общи линии, повечето силни шамани контролирали успешно своите тунрак, но имало и други тунрак, които били твърде самостоятелни. Такъв е случаят с един дух, наречен Орпингалик, който имал навик внезапно да напада изотзад своя господар Анаиджук и да откъсва гениталиите му; след като известно време виел от болка, злополучният шаман трябвало да възстановява органите си по време на транс (Balikci, 1963:382-83).

Както съм споменавал и на други места, съществували много видове злонамерени свръхестествени същества, които можели да причинят нещастие на хората. Освен злите призраци, друга важна група злонамерени духове били тупилик. Те имали кръгла форма, били пълни с кръв под налягане и можели да причинят ужасни болести. Повече ужас у хората обаче предизвиквали самите тунрак. Когато даден шаман изпрател един от своите духове да нападне някого, а тунракът не успявал да се справи със задачата, той се превръщал във "връщащ се дух" или тунрак кигдлоретто - кръвожадно същество, заслепено от своя провал, извън всякакъв контрол, което най-често се изправя срещу своя господар и роднините му, носейки болести и смърт в техния лагер. В такива случаи е наложителна намесата на други шамани и техните по-силни тунрак, които да обуздаят кигдлоретто.

Причинители на болестите винаги били злите призраци и духове, разсърдени най-често от нарушението на някое табу. Те атакували групово болния и се настанявали в тялото му. Тогава бил викан шаманът, за да ги прогони. Изпълнявайки специфични обреди, окичен със своите атрибути, шаманът прикляквал в ъгъла на иглуто или зад платформата за спане и се намятал с кожа от карибу. Лампите се изгасвали. Духът-защитник, повикан от шамана, влизал в тялото му и чрез неговата уста започвал да говори много бързо, използвайки тайния шамански език. Докато шаманът все още бил в транс, тупилик напускали тялото на пациента и хуквали да се крият извън иглуто. Тогава шаманът разпращал своите духове-защитници да ги преследват; с помощта на благоразположения призрак на някой мъртъв шаман те успявали да върнат тупилик и да ги вкарат обратно в иглуто през входа. Присъстващите окуражавали злите духове, викайки: "Влезте, влезте, тук ви чака някой!". Веднага щом тупилик влезели в иглуто, шаманът ги нападал със своя нож за рязане на сняг и убивал колкото може повече от тях. Доказателство за успеха на неговата битка била кръвта на тупилик по ръцете му. Ако въпреки това се случело пациентът да умре, смятало се, че тупилик са били твърде много, за да успее шаманът да ги избие всичките, или че след сеанса други зли духове са нападнали болния отново.

Основната пара-шаманска техника се нарича крилак (повдигане на главата) и се практикува широко сред нетсилик. Криласокток (практикуващият крилак) не преминавал специално обучение и бил по-слаб от истинския шаман; техниката, която той използвал, въпреки че предполагала общение с духовете, не изисквала изпадане в транс. Неговите духове, аперксак (духове-помагачи), били по-слаби от тунрак и всъщност не били негово лично "притежание". Повдигането на главата обикновено се практикувало било върху жената на криласокток, било върху собствения му крак или върху камък. Eдин ремък се връзвал около главата на жената, която била с вдигната качулка; след това се призовавали аперксак. Тогава криласокток дръпвал ремъка, повдигайки главата; лесното вдигане означавало отрицателен отговор от страна на духовете, а ако главата се повдигала трудно и било нужно силно дръпване, за да се повдигне - положителен. Духовете-помагачи, които всъщност били покойните роднини на крилаксокток, се повиквали в следния ред: бащата, майката, брата, бабите и дядовците, сестрата. По принцип лечението се състояло в разпитване на духовете-помагачи, докато се установи нарушеното табу, причинило болестта. Когато това станело, смятало се, че злите духове ще напуснат тялото на пациента. Криласокток безспирно повтаряли на болния, че състоянието му се подобрява. Ангаткок явно никога не практикували крилак; те гледали с презрение на недостатъчната проницателност и мудните действия на криласокток.

Ангаткунгарук (второстепенните шамани), съставлявали третата група лечители. Тяхната пара-шаманска техника включвала разпознаване на злия дух и локализирането му в тялото на пациента. Техни помощници ставали някои от по-слабите тунрак, но те никога не ги владеели. Ангаткунгарук сядали тихо до пациента и след дълго колебание обявявали, че виждат злия дух и че той напуска болния. Тъй като на ангаткунгарук липсвала проницателност и способност да контролират могъщи свръхестествени същества, те трябвало често да повтарят диагностичните процедури и да окуражават пациента. Този клас шамани не преминавали специално обучение. Те практикували понякога и крилак, но много рядко. Освен това ангаткунгарук не били способни да предсказват бъдещи събития.

Съвсем различна от описаните до тук шамански и пара-шамански техники била една форма на магическа практика, наречена илисиник. Вероятно немалко хора се занимавали с това зловещо изкуство, за да причинят бедствие, парализа или смърт на някой свой таен враг или на човек, когото мразели или му завиждали. Познати са много манипулативни техники, повечето от които се основавали на контакт с нещо, асоцииращо се със смъртта на врага или с менструална кръв: животински кости, донесени от набелязания враг, се открадвали и оставяли в гробище; врагът се докосвал с ръкавица, принадлежала на мъртвец; можело да се вземе малко козина от кожите, с които е завит покойник в гробище и да се постави в каяка на бърз гребец - така той губел бързината си; менструална кръв можела да се смеси с тюленовото месо, донесено от врага и т.н. Съществували и по-прости методи: да се натрошат костите на донесения от врага тюлен или да се изплюеш пред него. Съществено при всички подобни действия било, че те трябва да са съпроводени от мисловно желание, конкретно посочващо исканото нещастие. Ролята на духовете при илисиник остава неясна, най-вече поради липсата на достатъчно информация. Расмусен отбелязва, че при ескимосите иглулик за черна магия били използвани духовете тупилик (Rasmussen, 1929:143). При нетсилик обаче, илисиник се явява като твърде механистично или периферно шаманско изкуство. Както и в случая с тунрак, актовете на илисиник понякога се "връщали" обратно и носели нещастие на тези, които ги практикували.

Такива били основните техники на нетсилик за овладяване на свръхестествените духове, с оглед лечението на болните. Но класификация, която се базира само върху забелязваните на пръв поглед цели, преследвани от шаманите - лекуване, прекратяване на бури, "викане" на животните за лов, съдействие при намиране на половинка и т.н. - не позволява да проследим връзките на шамана, като индивидуалност, с групата. Взаимоотношенията шаман-група стават ясни като разгледаме опитите на шамана да оказва въздействие върху социалния живот на своя народ. В съответствие с това по-долу ще бъдат разгледани шаманските практики от гледна точка опитите на шамана да държи под контрол: а) природни бедствия, които застрашават групата; б) индивидуални и групови кризи; в) междуличностни отношения  и  г) собствения му престиж сред неговия народ.

Шаманският контрол най-често бил използван за запазване на баланса между хората и околната среда, особено в случай на бедствие. Към тази категория могат да бъдат причислени шаманските методи за привличане на дивеч. Когато дивечът изчезнел, хората се обръщали към криласокток, които с помощта на своите духове трябвало да разберат къде се намират животните, докато тунрак на ангаткок направо изпращали дивеча към ловците. Често нарушаването на дадено табу изправяло общината пред прага на глада. Тогава шаманът трябвало да прикани хората да си признаят. Неговите духове го информирали предварително за нарушението на табуто, но по правило виновниците си признавали доброволно, преди шаманът да се захване с набавянето на храна.

Шаманите били способни да контролират гръмотевиците и да спират снежните бури. Те правели това или като изпращали тунрак, или, в състояние на транс, овързвали с ремъци Нарссук - имащия облик на дете бог на времето. Шаманите можели дори да спрат разчупването на ледовете, както се вижда от следващата история.

В зимния лагер за лов на тюлени, разположен на плоския лед,едно младо момиче забелязало дупка в унтите си и я закърпило, като така нарушило табуто за шиене. Не след дълго необичайно силна снежна буря връхлетяла лагера. Ледът започнал застрашително да се пропуква и троши; целият лагер бил в опасност. Уплашените хора поднесли дарове на ангаткок и го помолили да предотврати приближаващата катастрофа. Сеансът се провел в кагске, голямата церемониална снежна къща, при което всички светлини били угасени. Ангаткокът, след като изпаднал в транс, извикал: "Той идва!", като сочел млад елен карибу (дух), когото той виждал да тича наоколо. Всички освен младото момиче започнали да изповядват, че са нарушили някакво табу. Когато духът се приближил дотолкова, че момичето успяло да го види, то признало вината си и пропукването на леда спряло.

Със своите действия шаманът може да контролира индивидуални и групови кризи, за които обаче не било задължително винаги да произтичат от околната среда. Кризите възниквали най-вече поради нарушаване на някое табу; това разгневявало духовете и ги карало да нападат хората. Всички случаи на лечение могат да бъдат поставени в тази категория. Болестта обаче не трябва да се разглежда като чисто индивидуално нещастие; това била колективна криза. Това е породено от взаимозависимостта на хората в една малка общност, поставена в изключително тежка среда на живот. Един ловец, болен на легло, означава за тях вероятен глад за семейството му и по-малък шанс за цялата група да си набави храна; болната жена пък оставя мъжа си без сготвена храна и с незакърпени дрехи.

Зли духове и най-различни видове чудовища дебнели хората, изчаквайки удобен момент за нападение. Често цялата община живеела в сковаващ страх, заобиколена от злонамерени същества. Тогава ставала наложителна намесата на няколко шамани. Расмусен описва подобен случай в общността на о-в Саутхемптън (Rasmussen, 1929:144); известни са и още няколко случая от територията на нетсилик.

Харпуните, длетата за лед и железните игли били предмети от изключителна важност, високо ценени и трудно заменими. Загубата им представлявала сериозен проблем, който изисквал помощ от страна на някой шаман. Харпуните и длетата за лед често потъвали в морето през дихателните дупки на тюлените. Шаманът можел да върне загубеното или чрез свръхестествено гмуркане във водата през тясната дупка в леда, пред очите на доверчивата публика, или като го завърже с ремък, спуснат през дихателния отвор; останалото свършвали духовете-помагачи. Изгубените игли били издирвани директно от тунрак.

Множество шамански действия и практики на илисиник имали за цел регулиране на взаимоотношенията между хората. Всички актове на агресия, включително и въвличащите самия шаман във взаимоотношения на конкуренция или вражда, спадат към тази категория; тук може да се причисли и свръхестествената помощ при избора на половинка или при осъществяване на кръвно отмъщение.

Напрежение в междуличностните взаимоотношения се пораждало по много различни причини. Завистта обаче сякаш била най-често срещания мотив за агресивно шаманство. Ето няколко примера за илюстрация:

            Ирки била майка на вече пораснал син, много беден ловец на тюлени. Красовик, партньорът на момчето при разпределение на месото, обикновено улавял много тюлени. Той можел да тича много по-бързо. Ирки започнала да се изпълва със завист и направила илисиник на Красовик. Предпазен от силните си амулети обаче, той получил само леки болки в краката. Агресивният акт се обърнал срещу вещицата и предизвикал смъртта на сина й.

Загубила рожбата си, Иркиноарк започнала да завижда на друга жена за нейното дете и направила илисиник на момчето. Агресивното й действие се обърнало срещу нея и тя се разболяла. Един ангаткок й казал, че е направила нещо много лошо. Въпреки, че си признала стореното, тя умряла и се превърнала в зъл призрак. Така успяла все пак да докара болест на момчето, но то било излекувано от шамана.

Каормик бил по-добър ловец на мечки от сина на Амаолигарджук и Амаолигарджук, който бил шаман, изпитвал завист към него;   затова изпратил свой тунрак - бяла мечка, срещу Каормик. Мечката жестоко раздрала лявата половина на лицето му, но не успяла да го убие. Амаолигарджук казал по-късно: "Този мъж трудно може да бъде убит!".

Случвало се някаква външна трудност да раздразни някого и да го тласне към агресия.

Шаманът Аткрарток пътувал заедно с Нулиалик по много тежък леден терен. Трудният път изнервил Нулиалик и той, съвсем разбираемо, поискал да се върне обратно, на което Аткрарток възразил. Последвал бой с ножове; не след дълго обаче те решили да не използват ножове, а да продължат битката със свръхестествени средства. Нулиалик направил илисиник на шамана, вярвайки, че противникът му се опитва да го убие със своя            тунрак. Зловредното действие обаче се обърнало срещу Нулиалик и го убило.

Постоянната разпра също можела да стане причина за агресивни действия чрез шаманистки методи.

            Инаксак - амбициозен ангаткунгарук, и шаманът Каготак - и двамата хора с много лош характер, постоянно се карали. Един ден, когато Каготак извършвал ритуал в транс, Инаксак зърнал под краката му някаква тъмна сянка. Инаксак си помислил, че това е собствената му душа, която Каготак се опитва да му открадне, за да го разболее. За щастие, в качеството си на ангаткунгарук, Инаксак знаел как да се защити.

В традиционните времена, както съм споменавал и друг път, бил широко разпространен обичаят на женския инфантицид, което довеждало до значителен дисбаланс в съотношението между половете. Това създавало големи трудности при намирането на съпруга. Стийнховен описва няколко случая на убийство на съпрузи от други мъже, които искат да откраднат съпругите им (Steenhoven, 1959:40). Такива убийства се извършвали и със свръхестествени способи.

 Шаманът Каумадлук желаел жената на Инуксак. Затова Каумадлук решил да убие Инуксак. За целта той използвал помощта на своя             тунрак, който преобърнал каяка на Инуксак и той се удавил. За нещастие на убиеца, жената на жертвата му го отблъснала и се омъжила за друг човек.

Следващата история показва как зловредното шаманство се използва за отмъщение от отблъснати любовници.

            След смъртта на своя съпруг, който бил шаман, Арнапак се преместила със синовете си при ескимосите кагнермиут, където            имала намерение да се омъжи отново. Младият мъж, комуто тя била хвърлила око, обаче не я харесал, най-вероятно поради възрастта й. Арнапак решила да си отмъсти, като изпратила своя тунрак карибу да го нападне и младия мъж бил убит. Хората видели това и забелязали, че Арнапак се смее; тогава те разбрали какво всъщност се е случило. Скоро след това кагнермиут убили със стрели Арнапак и синовете й, застрелвайки ги в гръб.

Някои шамани смятали акта с определена жена за необходима част от шаманистките действия. Присъстващите приемали това като желание на тунрака. Често обаче предложенията на шамана бивали отклонени.

            Хората поискали от Игаратаитсок да спре една особено силна снежна буря. Шаманът пожелал първо да легне с две момичета. Бащата на първата веднага се съгласил, но съпругът на втората възразил: "Тунракът не може да се съвокуплява с жени!"

Такова отношение не било общовалидно за всички шамани. Информаторите се съгласяват обаче, че когато един шаман пожелаел определена жена, той бил готов дори да я заплашва с предстояща болест, за да постигне целта си.

Важна част от дейността на шаманите било откриването на случаи на инцест, тъй като това можело да предизвика големи бедствия.

            Аватаут, син на жената Нуутлак, бил болен цяла зима. И   криласокток, и ангаткок се опитвали да открият причината за тази болест, но без особен успех. Болният и майка му отказвали да признаят свой грях. Иваиарак, шаманът, най-накрая посочил двамата и рекъл: "Вие сте мъж и жена". Нуутлак яростно отхвърлила тези нападки. Ангаткокът няколко пъти повторил обвинението, но последвал същия отговор. Като усетил, че наближава да умре, Аватаут казал: "Чаках някой да проговори за това, но тъй като никой не го стори, по-добре е да го кажа аз, преди да умра". Тогава Нуутлак добавила: "О, спомних си. Обичам сина си толкова много, че когато веднъж ме помоли, аз преспах с него". Въпреки признанието, Аватаут умрял.

След като анализира няколко случая на убийства сред нетсилик, Стийнховен не намира в историческите факти доказателства за съществуване на кръвно отмъщение (Steenhoven, 1959:61). Но разгледаните от Стийнховен случаи представляват най-вече физически убийства. Аз успях да събера няколко случая, в които убийството е извършено по свръхестествен път, а целта е кръвно отмъщение.

            Котирйоак и съпругът й често се карали. Веднъж мъжът толкова се ядосал на жена си, че се обесил. Котирйоак скоро отново се омъжила за Нехараисок и родила бебе. Армадлук, майката на първия й мъж, решила да отмъсти за смъртта на сина си и чрез своя тунрак тя убила Котирйоак скоро след раждането на детето.

            Морак, много опасен шаман, убил брата на един друг шаман - Итийток, със своя тунрак бяла мечка. Итийток решил да отмъсти за смъртта на брат си. Когато двамата се срещнали, поговорили приятелски, след което всеки отишъл да спи в своето иглу. Посред нощ Итийток казал на дъщеря си: "Събуди се. Морак не е в   леглото си". В действителност Морак лежал на ледения под на своето иглу; той бил притиснат там от тунрака на Итийток в момента, в който се канел да потъне под земята и да атакува спящия Итийток изотдолу. Жената на Морак дошла да моли Итийток да помогне на мъжа й. В този момент Итийток се стреснал, съобразявайки, че ако убие Морак, той ще се превърне в зъл призрак и ще причини много беди на семейството му. Така той оставил Морак да живее.

Четвърта категория шамански действия включва голям брой шаманистки изяви, явната или прикрита цел на които била да поддържат положението на шамана в обществото и да повишават престижа му. Битките между шаманите, като изпитание на тяхната свръхестествена мощ, спадали към тази група.

            Утак бил криласокток, а Инутсак - ангаткок. Те били партньори по борба и често влизали в приятелски съревнования с помощта на тунрак, изпробвайки свръхестествената си сила. Един ден, след ожесточена кавга, Утак сънувал, че Инутсаковия тунрак-бяла мечка е изпратен със задача да го убие. Утак веднага изпратил един от своите духове-помагачи да възпре тунрака, който, победен, се превърнал в кигдлоретто. Кръвожадният зъл дух се върнал обратно и по-късно убил собствения си господар.

            Иксивалитак и Исаргатаитсок били двама велики ангаткок. В лагера за лов на тюлени Иксивалитак се похвалил със             свръхестествените си сили и изпратил своя тунрак, в облика на черно чудовище, под тюленовата дупка за дишане, използвана от Исаргатаитсок. След известно колебание духът се отказал да го нападне. С помощта на свръхестествени сили Исаргатаитсок запушил  използваната от противника си дупка за дишане с водорасли.

В други случаи на шамански съревнования такъв агресивен елемент липсва.

            Двама шамани от различни лагери се състезавали в летене с помощта на своите тунрак. Този, който летял по-високо, преминал над другия и така успял да го събори на земята. След множество премятания във въздуха, претърпелият поражение шаман бил обездвижен на земята. "Ако го оставя да лежи така, той ще  измръзне до смърт. Затова ще го вдигна отново!" - решил победителят.

            Шаманът Аткрарток попитал Нептарок, който бил криласокток: "Мислиш ли, че мога да се промуша през тази чаша за чай?" Последвал отрицателен отговор. Тогава шаманът напъхал първо главата си в чашата, после останалата част от тялото си и накрая изчезнал под земята с бълбукащ звук. Той се върнал обратно по същия път.

Шаманите демонстрирали способността да правят странни и необясними неща с тялото си и то винаги в присъствието на зрители. Иксивалитак имал навика да се прострелва с пушка, Кагортингнерк откъсвал крака си, други ангаткок предпочитали да пронизват сами себе си с копия или пък си пускали дълги бради само за секунда. Хората, които твърдят, че са виждали подобни зрелища, и до днес говорят със страхопочитание и възхищение за способностите на тези шамани.

И накрая, остана голямата група спорни шамански постижения, като пътувания в долния свят и пътешествия до луната, или пък срещи със странни чудовища, които изпълват страниците на отчетите на Расмуссен. Такива подвизи извършвали само най-знаменитите шамани и те значително повишавали авторитета им. По времето, когато Расмуссен посетил земите на нетсилик, шаманското изкуство вече било в упадък и вероятно много малко шамани можели да се похвалят с подобни успехи.

Най-удивителната храктеристика на шаманизма на нетсилик и свързаните с него вярвания, било смесването на елементи на доброто и злото. Макар че нетсилик съвсем ясно разграничават злонамереното шаманско действие от позитивното, един и същи шаман можел да извърши и двете. И въпреки, че повечето шамани били считани за добронамерени, в някои моменти на своята дейност те се отдавали на агресивни действия; дори изключително малобройните шамани, имащи репутацията на потенциално злонамерени, били смятани за зли само през определени периоди. Що се отнася до духовете-закрилници и призраците, то те се характеризирали със значителна амбивалентност и преливане на етичните ценности. Добрите духове и призраци можели да се превъплатят в зловредни същества, а злите духове да претърпят обратната трансформация. Това преливане между доброто и злото имало важни социални последици.

Идеята, че почти всеки ескимос-нетсилик може да притежава способност за взаимодействие със свръхестествените сили за осъществяване на зловредни цели, допринася много за междуличностната подозрителност и скритата враждебност в тяхното общество. Цитираните тук разкази показват широк спектър от мотиви, които подтикват хората към решението да използват агресивна магия, а също и колко старателно лошите намерения били прикривани зад дружелюбни отношения. Гледан отстрани, животът в лагера течал мирно, но под повърхността често преобладавали ожесточени схватки, водени с помощта на свръхестествени сили. "Една постъпка, привидно с най-невинни намерения, която не заслужава повече от секунда внимание, може да провокира безпощадно преследване" (Rasmussen, 1931:200). Отделният човек живеел в атмосфера на подозрителност и страх, очаквайки възможността за тайни атаки от страна на своите другари по лагер и на духовете, които можели да започнат злонамерено действие по своя собствена инициатива.

Въпреки, че шаманизмът се практикувал като вид социален регулатор, неговата етична амбивалентност пречела понякога за ефикасността му като такъв. Наистина, обществото често го използвало в съзнателните си усилия да наложи определени норми, или да възстанови хармоничните връзки между околната среда, хората и свръхестествените сили. И ако в много от случаите целта била достигана, то имало и такива, както ясно личи от посочените по-горе примери за агресивни постъпки, когато предизвиканата намеса от страна на свръхестествени помощници лесно отслабвала социалните връзки и раздухвала междуличностна вражда. Шаманът рядко притежавал пълна власт над духовете; те можели да придобият независимост, да нападнат някого безпричинно и да създадат нови вражди и тогава довеждали до обратните на желаните от обществото резултати. Така сред множеството страхове и упреци, намира свободен израз не само съществуващата враждебност, но се пораждат и съвсем нови конфликти.

Втората си основна функция нетсиликският шаманизъм сякаш изпълнявал по-ефективно, отколкото осъществяването на социален контрол. Според нетсилик именно шаманите осъществявали единението на света. Околната среда, духовете, отвъдния свят, социалния живот - всички тези елементи били приведени в едно смислово цяло от шаманите. Както компонентите, така и изявите на шаманизма свидетелстват, че в преследване на различни цели, по време на шаманските церемонии били съчетавани голямо многообразие от елементи. Природните фактори, сухоземните и морски животни, снежните виелици и гръмотевиците, трошащия се лед и т.н. били подвластни на силата на шамана. Светът на мъртвите също бил представен по време на сеансите: покойните роднини влизали в ролята на духове-закрилници, а злите призраци бивали прогонвани. Обществото също било представено, и то по два начина; често присъстващите били и участници в онова, което шаманът правел, и второ - всички шамански изяви включват присъствието на поне част от общината. Основните религиозни вярвания също се съдържали в шаманисткия комплекс.

В множество ситуации и с различна цел шаманът обединявал тези разнородни елементи в едно динамично цяло. В ролята си на обединител, в потока от символични прояви, шаманът придавал значение на множеството ситуации, които иначе без неговата намеса биха останали необясними за обществото.

Превод: Владислава Владимирова


От книгата:  Balikci, A. - "The Netsilik Eskimo", New York: Doubleday Co., 1970 (reissued with changes by Waveland Press, Inc., Prospect Heights, 1989); Част IV: "The Netsilik and the Supernatural", гл. 12: "Religious Activities", pp. 217-238.


Библиография:

BALIKCI, Asen

1963   "Shamanistic Behavior Among the Netsilik Eskimos",

Southwestern Journal of Anthropology, 19:380-95.

RASMUSSEN, Knud

1929    Intellectual Culture of the Iglulik Eskimos, Reports of the Fifth Thule Expedition, Vol. VII; Copenhagen.

1931    The Netsilik Eskimos, Reports of the Fifth Thule Expedition, Vol. VIII; Copenhagen.

VAN DEN STEENHOVEN, Geert

1959    Legal Concepts Among the Netsilik Eskimos of Pelly Bay,N.W.T.; Ottawa: Northern Co-ordination and Research Centre, Department of Northern Affairs and National Resources,  NCRC-59-3.



* Този материал бе любезно предоставен от проф. А. Баликси специално за сборника "Америка и Европа: интеграция и диференциация на културите 2", включващ материалите от втората едноименна конференция по американистика, проведена във ВТУ през 1998 г. По време на конференцията бе демонстриран етнографският филм " The Netsilik Eskimo Selection - part I", чийто автор е проф. Баликси.

Дар от Седящата Черноглавка (2006)